Решение № 16257 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16257 гр. С., 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110116095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 20.06.2023 г.

(на лист 63 от делото), по първоначални съединени искове на „Т.С“ ЕАД срещу С. А. П., Н. С. П. и Р. С. П. (аб. № ******), с която са предявени претенции за осъждане на ответниците при условията на разделност – 4/6 – за ответницата и по 1/6 – за останалите двама ответници, да платят на дружеството следните суми – 1724,82 лева – цена за доставена за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Б.“, *************, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г., до окончателното плащане;

339,58 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г.; 13,69 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2023 г., до окончателното плащане, и 2,83 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., както и по предявен от ответника (за назоваване на страните съдът ще използва само качествата им по първоначалната искова молба) Н. С. П. насрещен иск срещу „Т.С“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 721,24 лева – платени от него без основание до предявяване на насрещния иск на 18.08.2023 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за 1 енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Т.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – С. А. П. и Н. С. П., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Двамата ответници поддържат, че никога не са ползвали процесния имот, нямат отношение към него, нито достъп, а единствен ползвател е ответницата Р. С.

П.. Ответникът Н. С. П. поддържа, че е направил и погрешно плащане на ищеца, което иска да му бъде върнато.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Р. С. П., чрез особен представител, с който предявеният иск се оспорва по основание и частично – като недопустим, като се твърди, че друго лице е сключило нарочен договор с ищеца за потребление в имота. Претенцията за законна лихва се оспорва, тъй като не били спазени общите условия на ищеца относно момента на издаване на фактури и това на кого се издават, и така ответницата изпадала в забава след покана. Договорът за дялово разпределение бил изтекъл и не се дължала цена за него, а падеж не бил предвиден, поради което и искът за лихва бил неоснователен. Иска се отхвърляне на всички искове.

В срока по чл. 211 ГПК която той погрешно му е заплатил за погасяване на дължимите суми по настоящото дело.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, в който ответникът „Т.С“ ЕАД оспорва предявения иск и признава, че на 18.08.2023 г. Н. П., на касата на ищцовото дружество Н. П. е извършил две плащания на стойност по 360,62 лева за погасяване на задълженията на себе си и баща си С. П. по настоящото дело. Оспорва твърденията на ответника по първоначалния иск, че плащанията са извършени погрешка.

В съдебното заседание ищецът поддържа иска и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Потвърждава, че има направено плащане от ответника Н. П. в размер на 721,24 лева.

Претендира разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът С. П. се представлява от сина си Н. П., който излага твърдения, че до смъртта на майка му собственици на имота са били сестра му и майка му, той не е живял там и няма представа дали в действителност са 2 погасявани задълженията за топлинна енергия. След 2021 г. единствени собственици на имота са той, баща му и сестра му. При получаване на книжата по делото имал проблеми със здравето на баща си и заплатил дължимите суми, но впоследствие установил, че ищцовото дружество не е изчислило коректно сумите за топлинна енергия, като му било отказано издаването на справка за дължимите задължения с аргумента, че не е единствен собственик на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че родителите му са заплатили дължимите суми за услугата „дялово разпределение“, като по делото ищецът не е представил доказателства, че е осчетоводил така претендираните суми. Поради това, моли за отхвърляне на исковете.

Със становище от 28.03.2025 г. конституираното трето лице – помагач „Т.С“ ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за имота е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението за насрочване на делото от 07.02.2025 г. (на лист 89 – 91 от делото) съдът е отделил като общоизвестен на съда факта, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно известно, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник „19 минути“ и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., са в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 02.04.2025 г. (протокол на лист 181 по делото), съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че за периода от август 2019 г. до април 2021 г. собственици на процесния имот са били единствено тримата ответници.

Съгласно представен на лист 10 – 11 от делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № *********** г., том VII, нотариално дело № 1345 на първия нотариус при Софийския народен съд, М.Д.К и Н.Д.К са придобили правото на собственост върху апартамент ***, с адрес: С., ж.к. „Б.“, *********** по силата на сключен договор за покупко-продажба със Софийски градски народен съвет – Стопанска дирекция за изграждане на С.. В акта не са записани идеални части и следователно по правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС те са равни, т.е. всяка от двете собственици е имала по половината от апартамента. Съгласно представен на лист 12 – 13 от делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ************ г., том III, нот. дело № 584/1990 г. на В.Н – нотариус при Софийската нотариална служба при Втори районен съд, на 08.02.1990 г. М.Д.К е дарила на сестра си Н.Д.К правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент *** с адрес: С., ж.к. „Б.“, ***********. Т.е. към март 1990 г. единствена собственица е била Н.Д.К.

Съгласно представен на лист 14 – 15 от делото Нотариален акт за 3 дарение на недвижим имот № 57, том LLLXI, дело № 32778/1993 г. на нотариус при Софийска нотариална служба на Районен съд – гр. С., на 22.12.1993 г. Н.Д.К е дарила на племенницата си Р. С. П. 1/2 идеална част от апартамент ***, с адрес: С., ж.к. „Б.“, ***********, като към началото на 1994 г. следователно собственици са били при равни квоти Н.Д.К и ответницата Р.

С. П..

На лист 16 – 17 от делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том I, рег. № № 7778, дело № 95/2018 г. на 14.12.2018 г., с който М.Д.К, която вече се е била разпоредила с 1/2 идеална част от процесния имот – апартамент ***, описан по-горе, която е имала, още през 1990 г. с нотариалния акт на лист 12 – 13 от делото, е прехвърлила 1/4 идеална част от процесния имот на Л. Д. П., наследодател на страните. В нотариалния акт обаче е посочено е посочено, че М.Д.К е придобила част от имота по наследство, а при съставянето на акта е представен Препис-извлечение от Акт за смърт № ********* г., издаден от район „Витоша“ на Столичната община, и Удостоверение за наследници № ********** г., издадено от район „Витоша“ на Столичната община, които са поискани от ищеца (на лист 181 от делото), но фактът на собствеността е обявен за безспорен, поради което не са събрани.

Съгласно представено на лист 52 удостоверение за наследници с изх. № 1124/27.04.2023 г., издадено от СО, район „Сердика“, Л. Д. П. е починала на 19.04.2021 г. и е оставила за свои наследници по закон ответниците С. А. П.

(съпруг), Н. С. П. (син) и Р. С. П. (дъщеря).

Съгласно представените на лист 150 – 151 от делото протоколи на 24.06.2020 г. и 26.06.2020 г., както и на 13.05.2021 г. и 21.05.2021 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите в процесния недвижим имот. На лист 148 – 149 са представени изравнителните сметки за отопление и топла вода за имота за периода от август 2019 г. до април 2020 г. и за отоплителния сезон 2020/2021 г., от които личат задължения при изчисления в размер за всеки отоплителен сезон съответно 886,55 лева и 1004,99 лева.

Съгласно заключението на техническата експертиза, прието без възражения от страните в съдебното заседание на 02.04.2025 г. (протокол на лист 181 от делото), а в писмен вид на лист 165 – 175, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, посочващо методите си на изчисление, за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, като в имота не е имало радиатори, които да са свързани към вътрешната отоплителна система, в банята е имало щранг-лира, за която служебно е начислена топлинна енергия. За имота е начислен разход на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена на база пълен отопляем обем 200 куб.м. В имота е имало един водомер за топла вода, за който служебно е начислен разход. Вещото лице прави заключение, че дяловото разпределение на топлинна енергия за имота е извършено в съответствие с действащите нормативни актове, но преди отмяната на т. 6.1.1 от методиката към Наредба за топлоснабдяването с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Общо дължимата 4 сума за топлинна енергия за процесния период е на стойност 1840,27 лева. От таблица 2 и таблица 3 от заключението на вещото лице се установява, че задължението за топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2020 г. по общи фактури е на стойност 886,55 лева, а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. - на стойност 1004,99 лева. При разпита си в съдебното заседание вещото лице посочва, че за имота е начислена служебно топлинна енергия поради неосигурен достъп.

Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г. законната лихва върху сумата от 886,55 лева е 220,73 лева, за периода 15.09.2021 г. – 20.02.2023 г. законната лихва върху сумата от 1004,99 лева е 148,31 лева, или общо 369,04 лева.