Определение № 760 от 29.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Ловеч, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500442 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* против разпореждане № 1643/10.08.2023 г., по ч.гр.д. № 491/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против А. А. А. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 625.85 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 326.85 лв. – мораторна лихва за забава.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила. Позовава се на чл.54.12 от ОУ и оспорва изводите на съда относно липсата на уведомяване на длъжника за прекратяване на договора, като се твърди, че такова е извършено на 10.11.2020 г. чрез изпращане на кратко съобщение на мобилния му телефон за предстоящо прекратяване на мобилните услуги, считано от 13.11.2020 г.

Счита, че това съобщение представлява електронно съобщение и се приравнява на писмено предупреждение по чл.87 от ЗЗД. На следващо място частният жалбоподател изразява несъгласие и с извода на заповедния съд, че уговорената с договора неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излизала извън рамките на присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Поддържа, че уговорената неустойка в максимален размер от три абонаментни вноски, дължима при прекратяване на договора, обезпечава вредите на оператора от неизпълнение на договора. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението.

1

По допустимостта.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Атакуваното разпореждане е връчено на 24.08.2023 г., а частната жалба е подадена на 31.08.2023 г., видно от положения върху пощенския плик щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 549/2023 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят "А 1 България" ЕАД е подал пред ТРС заявление по чл.

410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. А. за следните дължими суми по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М ******** за периода от 26.08.2020 г. до 03.03.2021 г. на обща стойност 1330.06 лв., от които неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на стойност 484.65 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на стойност 219.56 лв. , неустойки в размер на 625.85 лв. и 326.85 лв. мораторна лихва върху цялата сума, като са описани издадените месечни фактури за предоставени услуги.

С разпореждане № 1457/21.07.2023 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да посочи дали с оглед претендираната неустойка е уведомил писмено длъжника за предсрочното прекратяване на договора, т.е. за едностранното разваляне на договора и дали уведомлението е получено от длъжника, по какъв начин и на коя дата.

С молба вх. № 3931 заявителят "А 1 България" ЕАД е уточнил, че длъжникът е уведомен на 10.11.2020 г. чрез кратко съобщение на мобилния му телефон, че на 13.11.2020 г. предстои прекратяване на услугите му, като съобщението е получено на същата дата.

Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 248/10.08.2023 г. за сумата 704.21 лв., представляваща 2 главница за периода от 26.08.2020 г. до 03.03.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв.

С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума в размер на 625.85 лв., представляваща сборна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за електронни съобщителни услуги и на договор за продажба устройство на изплащане, както и за мораторна лихва в размер на 625.85 лв.

В мотивите си районният съд е приел, че постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно изискуем, вкл. и се дължи неустойка, не поражда действие, ако волеизявлението не е достигнало до длъжника. Изложени са съображения, че договорената по този начин неустойка при предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави, излиза извън нейните функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, като е цитирана съдебна практика в тази насока.

На следващо място относно претенцията за мораторна лихва е прието, че същата е начислена върху главница, включваща и вземането за неустойка, което се отхвърля и в заявлението не е посочен периода на дължимост на тази лихва.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото основание. В т.12 от заявлението е посочено, че същата е дължима съгласно чл.54.12 от ОУ, в който е договорено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дена. В случая заповедният съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 стандартните месечни такси до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Следователно без значение от момента на предсрочното прекратяване на договора, съгласно неустоечната клауза и уговореното в чл.7.1 от договора, абонатът дължи всички стандартни месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. В случая няма данни в какъв срок преди изтичането му е прекратен, но това не се отразява на крайния резултат предвид изложените в частната жалба оплаквания. Така уговорена неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.

На следващо място следва да се отбележи, че едностранно изявление при неизпълнение, с което договорната връзка преустановява действието си занапред, като при договорите с периодично изпълнение, развалянето им няма обратно действие. Затова и цената за остатъка от договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителната и санкционната функция.

По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на срока на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. и др./. По делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договорите за продажба на изплащане и мобилна услуга е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същите са прекратени предсрочно.

Въззивният състав намира за законосъобразни и изводите на ТРС относно размера на претендираната мораторна лихва, която е начислена върху главница, включваща и вземане за неустойка, което не се дължи поради нищожността на неустоечната клауза.

По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва върху тази сума. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ТРС в обжалваната част се потвърди като 4 правилно и законосъобразно.

При връщане на делото в ТРС следва да се поправи допуснатата в диспозитива на обжалваното разпореждане очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е посочил че отхвърля молбата на „Йеттел Балгария“ЕАД, а не на „А1 България"ЕАД, каквото е действително формираната воля.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно разпореждане № 1643/10.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 549/2023 г. по описа на РС Тетевен в частта, с която е отхвърлено подаденото от „А1 България"ЕАД, ЕИК *********, заявление срещу А. А. А. от ****** за вземания в размер на 625.85 лв. неустойка и 326.85 лв. мораторна лихва.

След връщане на делото в ТРС да се поправи допуснатата в диспозитива на обжалваното разпореждане очевидна фактическа грешка Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5