Решение № 6476 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6476 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100511581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12080/08.07.2023 г. по гр. д. № 62 321/2022 г. по описа на СРС, 126 с-в, Сдружение Национално бюро на Б.А.З. е осъдено да заплати на Й. Г. А. на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева /частичен иск от 20 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.11.2021 г., настъпило на път I – 8 км 22+100 в посока град Сливница, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен искът за заплащане за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 9 000 до пълния предявен размер от 10 000 лева поради уважено възражение за съпричиняване от 10%, както и искът за заплащане на лихва за забава за периода от 03.11.2021 г. до 29.06.2022 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 218803/02.08.2023 г. /дата пощ. кл.

31.07.2023 г./ на ответника Сдружение Национално бюро на Б.А.З. срещу решението в частта, с която искът е уважен до размера от 9 000 лв. /частичен иск от 20 000 лв./, както и в частта, с която е прието, че върху обезщетението се дължи законна лихва считано от 29.06.2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Ответникът Сдружение Национално бюро на Б.А.З. оспорва решението в частта, в която е прието, че поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалия /като пътник на предна дясна седалка без поставен колан/ обезщетението следва да бъде намалено с 10 процента. Въззивникът моли решението да бъде отменено, а размерът на претенцията за обезщетение – намален, с повече от 10 1 процента. Излага, че този процент е твърде занижен като съдът не е отчел, че според заключението и на двете експертизи телесните увреждания на пострадалия изобщо не биха настъпили или биха били по-леки, ако е бил с поставен предпазен колан. Сочи, че според заключението на СТЕ при поставен колан отклонението на тялото в посока напред е около 5-7 см, а в случая телесните увреждания се изразяват в счупване на носа на пътника при съприкосновение с борд таблото. Така ответникът въззивник оспорва иска по размер, но единствено по доводи за приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – относно процента на съпричиняване.

На второ място относно началния момент на дължимост на лихвата за забава излага, че неправилно съдът е възприел датата 29.06.2022 г. или след изтичане на двумесечен срок по чл. 516, ал. 4 КЗ считано от предявяване на писмената претенция на 29.04.2022 г. Срокът по чл. 516, ал. 4 КЗ бил приложим в хипотезата на изплащане на обезщетение от ответника като компенсационен орган по чл. 515 КЗ, каквато настоящата хипотеза не е. В случая ищецът претендирал обезщетение от ответника Сдружение Национално бюро на Б.А.З. по „Зелена карта“ в хипотезата на чл. 511 КЗ – ПТП настъпило в България и причинено от турски водач застрахован при турски застраховател. В хипотезата на чл. 511 КЗ ответникът дължал произнасяне по претенцията според чл. 511, ал. 3 КЗ в сроковете по чл. 496 КЗ или след изтичане на тримесечен срок от предявяването. Или ответникът дължал лихва не по-рано от 30.07.2022 г. върху главницата.

Въззиваемият Й. Г. А. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 18.09.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва да е налице съпричиняване по доводи, че е бил без поставен предпазен колан, понеже МПС е било спряло - изчакващо в колона автомобили. Относно началния момент на дължимост на лихвата излага, че дори са се приеме, че е приложим чл. 511, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ то по искане на ответника е предоставил последния документ по преписката на дата 02.06.2022 г.; съответно законна лихва се дължала според чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ в срок от 15 работни дни от представяне на документа или считано от 24.06.2022 г. / а съдът е приел по - късна дата 29.06.2022 г./.

В срок е предявена и насрещна въззивна жалба вх. № 257357/18.09.2023 г. от Й. Г. А. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 1 000 лв.

Моли решението в тази част да бъде отменено, а искът – уважен в цялост. Оспорва да е налице съпричиняване по доводи, че е бил без поставен предпазен колан, понеже МПС е било спряло - изчакващо в колона автомобили.

Въззиваемият Сдружение Национално бюро на Б.А.З. оспорва подадената насрещна въззивна жалба с отговор от 09.10.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Излага, че МПС е намалявало скоростта на движение поради задръстване и е било в режим на движение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е частично неправилно и следва да бъде частично 2 отменено относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди поради възприемане от настоящата инстанция на различен в процентно отношение принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.

Според чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, като при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност. Тази проверка е ограничена от релевираните в жалбата основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Изключение от това е приложението на императивна материалноправна норма и в хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора.

В случая не се поставя необходимост от приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма, нито съдът следи за интереса на някоя от страните, поради което съдът при проверка правилността на решението е органичен до посочените в жалбите доводи за неправилност на решението, а именно: дали е налице съпричиняване поради обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан; ако е налице съпричиняване то до каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на неблагоприятните последици, като жалбата е подадена от ответника, който моли за определяне на по-висок процент на съпричиняване; от кой момент ответникът Сдружение Национално бюро на Б.А.З. дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, като жалбата е подадена от ответника, който претендира за определяне на по-късна начална дата от възприетата в решението 29.06.2022 г.

Правнорелевантните факти във връзка с механизма на настъпване на ПТП, виновното противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* с прикачено към него ремарке с рег. № *******, който автомобил обичайно се намира извън България - в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, и настъпилите вреди за ищеца са правилно установени от първоинстанционния съд. Също така относно тях във въззивните жалби не са наведени доводи за ревизия на решението.

Не е било спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищецът на 03.11.2021 г. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Рено“ с рег. № ******* управляван от свид. А., на път I – 8 с посока на движение от гр. Сливница към ГКПП „Калотина“ в района на км 22+100. Водачът управлявал МПС с позволената скорост в условията на гъста мъгла, когато установил, че на пътя пред него има други спрели коли поради катастрофа. Водачът на МПС Рено намалил скоростта и предприел спиране, като съумял да спре своевременно. МПС Рено се установило спряло в средна лента на движение. Непосредствено след спирането му МПС Рено било ударено отзад от товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ******* с прикачено към него ремарке с рег. № *******. Вследствие на удара МПС Рено се изместило рязко напред, а тялото на ищеца – пътник на предна дясна седалка, се отместило напред и ищецът ударил лицето си в борд таблото на автомобила.

Получил телесни увреждания – счупване на костите на носа и малка разкъсноконтузна рана на горната устна. Установило се е в хода на първоинстнационното 3 производство, че вследствие на телесните увреждания ищецът е търпял болки и страдания. Относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД от 10 000 лв. въззивникът – ответник с въззивната жалба не прави искане за намаляването му като несъответстващо на критерия за справедливост.

Искът за заплащане на обезщетение е предявен срещу ответник Сдружение Национално бюро на Б.А.З. в хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, понеже ПТП е настъпило на територията на България и е виновно причинено от водача на моторно превозно средство, което обичайно се намира в различна от България държава държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. В тази хипотеза претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или от Бюрото, а процесуално легитимиран да отговаря по иска според чл. 513 КЗ е Бюрото или застрахователят на виновния водач.

В случая ищецът е избрал да предяви иска срещу Бюрото, което отговаря вместо застрахователя по ГО на виновния водач, произнасяйки се по претенцията на пострадалите лица в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Сдружение Национално бюро на Б.А.З. е компетентно да уреди претенциите на пострадалите лица вместо чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на Република България, причинено по вина на водач на МПС, който е застрахован по международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност" "Зелена карта".

Следва да се отбележи, че искът по чл. 511 КЗ се различава от този по чл. 515 и сл. КЗ, при която Бюрото е компенсационен орган относно вреди, настъпили вследствие на ПТП извън територията на България, но увреденото лице пребивава в РБ.

Както е прието в обжалваното решение, то вина за ПТП носи водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* с прикачено към него ремарке с рег.

№ *******, с турска регистрация, който е нарушил чл. 23, ал.1 ЗДвП и не е осигурил такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Спорно по делото е и предмет на въззивната проверка дали по време на настъпване на ПТП ищецът като пътник на предна дясна седалка в удареното отзад МПС Рено е бил с поставен предпазен колан, а ако не – дали това е в нарушение на разпоредбите на ЗДвП; какъв е приносът на увреденото лице – ищец, за настъпване на вредоносния резултат.

Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е навел твърдение за съпричиняване поради това, че ищецът е бил без предпазен колан.

Защитната линия на ищеца относно задължението му като пътник в МПС да носи предпазен колан е противоречива и непоследователна. С уточнителна молба от 26.04.2023 г. ищецът оспорва да е бил без поставен предпазен колан. Твърди, че е бил с поставен колан, но същият се е скъсал в резултат на силния удар. В първото съдебно заседание от 27.04.2023 г. поддържа да е било налице „механично увреждане“ на правилно поставения колан. В насрещната ваззивна жалба признава, че е бил без поставен предпазен колан, понеже МПС било спряло.