Определение № 5143 от 13.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5143 гр. Варна, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502382 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 57456/26.06.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от „Л...“ АД, ЕИК ... чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1577/07.05.2025г., постановено по гр.д.

№ 12011/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Л. Н. Ф. сума в размер на 18432 ,27 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства в ежедневието по причина на претърпяна на 18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука при изпълнение на трудовите й задължения, свързани с управление на електрическа транспалентна количка, вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на трета, четвърта и пета стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпалнофалангеална става на същото стъпало, както и законната лихва върху върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5188 ,20 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума 18432,27 лева за обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.06.2022г./датата на увреждане на здравето на работника/ до 24.09.2024г./датата на подаване на исковата молба/, както и е осъден да заплати на Л. Н. Ф. сумата в размер на 2304 лева - сторените разноски съразмерно уважената част от исковете.

Въззивникът „Л...“ АД, чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност на обжалваното решение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е намерил за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на вредата от страна на служителката, предвид на това, че на същата е проведен инструктаж за работа с електрическа транспалетна количка /ЕТК/ и е била инструктирана за правилата за 1 безопасност на работното място към момента на започване на работата. Отделно от това всеки от новоназначените служители има свой ментор, който да го подпомага и напътства при необходимост. Посочва, че ЕТК е изцяло автоматизирана, но се управлява от човек, който следва да подхожда с повишено внимание, за да пази своето и на околните здраве.

Твърди, че ищцата е признала, че при управлението на количката е допуснала грешка поради невнимание, което именно е довело до злополуката, която следва да се квалифицира като груба небрежност. Излага, че не е предвидила достатъчно разстояние между машината и преградата, за да си осигури възможност за реакция. Оспорват се изводите на съда, че за да се признае наличието на груба небрежност следва пострадалия да притежава опит, тъй като такова условие не е предвидено в закона. Счита, че поведението на служителката е единствения фактор предопределил настъпването на злополуката, доколкото не е проявила елементарно внимание и старание и е пренебрегнала основните технологични правила за безопасност.

Отделно от това се възразява и срещу определения по справедливост от съда размер на обезщетението, който не е съобразен с младата възраст на пострадалата, която се е възстановила бързо и изцяло. Излага, че лечението е преминало консервативно с обездвижване на крайника с гипс и не е имало необходимост от извършване на оперативна интервенция. Посочва, че след сваляне на гипсовата имобилизация, а също и след 17.10.2022г. служителката е била в състояние да си търси нова работа, доколкото проведената СМЕ не е установила наличие на отклонения от нормалния възстановителен процес. Счита, че за доказано претърпените вреди на ищцата се следва по - нисък размер на обезщетението, което да е съобразено с трайната съдебна практика по този тип дела. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 18432,27 лева, както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва в размер на 5188,20 лева и да се постанови ново, с което да се определи правилно справедливия размер на обезвредата. Моли за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Л. Н. Ф., чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че съдът е постановил крайния си акт въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, кредитирайки писмените доказателства, експертното заключение както и събраните гласни доказателства. Позовава се на правилност на изводите на съда за присъждане на обезщетение в размер на 20000 лева, което съответства на претърпените интензивни болки, страдания и битови неудобства произтекли във възстановителния период. Излага, че правилно определения размер на обезщетението е бил намален със сумите на полученото обезщетение от държавното осигуряване в размер на 1500,23 лева, както и с размер на заплатеното обезщетение по застраховка „Трудова злополука" в размер на 67,50 лева. Посочва, че изводът на съда за липса на съпричиняване 2 на вредата, т.е липса на поведение от страна на ищцата, което да се квалифицира като груба небрежност е правилно обосновано от доказателствата по делото, тъй като пострадалата не е допуснала нарушения на безопасността на труда, нито на технологичните изисквания при извършване на работата. На това основание счита, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.

По допустимостта на обжалването: Въззивна т а жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и приложенията, с оглед на което е редовна. Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

С въззивната жалба и с отговора по нея не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 57456/26.06.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от „Л...“ АД, ЕИК ... чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1577/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 12011/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2382/2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3