Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 30.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 282/2022
Вид
Решение № 151
Подписан
30.12.2022
В сила
30.12.2022
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМИЛОВ ГРИГОРОВ, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Д. Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600282 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Ц. И. Д. за възобновяване на НОХД №331/2022г. на Районен съд - гр.Габрово и ВНОХД№121/2022 г. на Окръжен съд - Габрово, за възобновяване на производството и отмяна на постановените по тях решение №61/11.08.2022г. и присъдата №36/15.06.2022г. и оправдаване на осъдения или връщане делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на искането.

Осъденото лице излага съображения, че не е управлявал автомобила и иска да бъде уважено искането за възобновяване.

Процесуалния представител адв. П. излага съображения за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.

1

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1,т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С присъда №36/15.06.2022г. постановена по НОХД №331/2022г. на Районен съд - гр.Габрово съдът е постановил: Признава подсъдимия Ц. И. Д. за ВИНОВЕН в това, че около 21:00 ч. на 07.09.2021 г. в района на бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на ул. „Христо Смирненски” в гр.

Габрово, управлявал лек автомобил марка „Рено Канго” с рег. №ЕВ95**** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 3,04 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК със Споразумение № 214/16.04.2019 г. по НОХД № 381/2019 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 16.04.2019 г. – престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „три години лишаване от свобода ” и „глоба” от 1 000 /хиляда/ лева. На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия Ц. И. Д. от право да управлява МПС за срок от четири години.

Признава подсъдимия Ц. И. Д. за ВИНОВЕН в това, че около 21:00 ч. на 07.09.2021 г. в района на бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на ул.

„Христо Смирненски” в гр. Габрово, управлявал лек автомобил марка „Рено Канго” с рег. № ЕВ 95 ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка „Временно отнемане свидетелството за управление на МПС”, наложена му със Заповед № 21-0311-000051/29.04.2021 г. на полицейски инспектор от РУ – Павликени при ОД на МВР – Велико Търново – престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „Една година и осем месеца лишаване от свобода” и „глоба” от 600 /шестстотин/ лева. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал.1 от НК на Ц. И. Д. едно общо по-тежко наказание измежду наложените му с настоящата присъда в размер на „три години лишаване от свобода ”. Присъединява на основание 2 чл. 23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание „три години лишаване от свобода” и санкцията „лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири години, както и на основание чл. 23, ал.3 от НК – и наказанието „Глоба” от 1 000 /хиляда/ лева. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК на Ц. И. Д. едно общо по-тежко наказание по настоящата Присъда и по Определение за одобряване на споразумение № 64/17.12.2021 г. по НОХД № 265/2021 г. по описа на РС – Павликени, в сила от 17.12.2021 г., в размер на „три години лишаване от свобода”, което по реда на чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал.2 от НК при изпълнението на определеното общо наказание се приспада изтърпяната част от наказанието по Определение за одобряване на споразумение № 64/17.12.2021 г. по НОХД № 265/2021 г. по описа на РС – Павликени, в сила от 17.12.2021 г.

Присъединява на основание чл. 23, ал.2 от НК към така определеното по настоящата Присъда и по Определение за одобряване на споразумение № 64/17.12.2021 г. по НОХД № 265/2021 г. по описа на РС – Павликени, в сила от 17.12.2021 г., общо наказание в размер на „три години лишаване от свобода” и санкцията „лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири години, както и на основание чл. 23, ал.3 от НК – и наказанието „глоба” от 1 000 /хиляда/ лева. Осъжда на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Ц. И. Д., със снета по делото самоличност, да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 325,80 /триста двадесет и пет лева и осемдесет ст./, както и сумата от 5,00 /пет/ лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови присъдата си ГРС е приел следното от фактическа страна: Подсъдимият Ц. И. Д. е роден на 22.12.1973 г. в гр.Казанлък, живущ в гр. Габрово, български гражданин, с основно образование, осъждан, не работи. Със Споразумение № 214/16.04.2019 г. по НОХД № 381/2019 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 16.04.2019 г., подсъдимият бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание от „шест месеца лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Със Заповед № 21-0311-000051/29.04.2021 г. на полицейски инспектор от РУ – Павликени при ОД на МВР – Велико Търново на Ц. Д. била наложена принудителната административна мярка „Временно отнемане свидетелството за управление на МПС” за срок до решаване на въпроса за неговата отговорност, но не повече от 18 месеца. Цитираната Заповед била надлежно връчена на подсъдимия на 29.07.2021г., не била обжалвана и добила законна сила на 13.08.2021г. Около 21:00 ч. на 07.09.2021г. подсъдимият влязъл в района на бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на ул.„Христо Смирненски” в гр.

Габрово с лек автомобил марка „Рено Канго” с рег.№ ЕВ 95 ****, като с напътствия от страна на служителя и настоящ свидетел С. С. направил 3 многократни неуспешни опити да спре до колонка за газ. Поведението на Ц.

Д. било възприето и от зареждащия в обекта свидетел Н. С. – пожарникар в служба „ПБЗН” – Трявна, който се приближил до него и след легитимиране му указал да слезе от автомобила. Подсъдимият излязъл от превозното средство, закупил от търговската част на бензиностанцията бира и отпил от нея около две глътки, преди пристигналите на място полицейски служители Е. И. и Р. К. да му разпоредят да спре. Поради видимо неадекватното му поведение двамата също така го подложили на проба с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с инв. номер 0045, отчело концентрация на алкохол в издишания въздух о т 3,19 на хиляда. Така установеното Е. И. и Р. К. отразили в изготвени на място АУАН серия GA, № 512503, АУАН серия GA, № 512504 и Талон за изследване №0054275, като в последния документ подсъдимият вписал, че не приема показанията на техническото средство. Поради това Ц.

Д. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово, където дал кръвна проба, в която вещото лице по изготвената химическа експертиза установила концентрация на алкохол от 3,10 на хиляда. Впоследствие по делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че при поглъщане равностойността на две глътки бира концентрацията на алкохол в кръвта би се увеличила с около 0,06 на хиляда.

Съобразявайки това с установеното от химическата експертиза е внесено и обвинение, в което като релевантна е приета концентрация на алкохол в кръвта на Ц. Д. от 3,04 на хиляда.

Приетата фактическа обстановка от ГРС е на база следния анализ на доказателствения материал: В подкрепа на горната фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, направено в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени по реда на чл. 283 от НПК гласни и писмени доказателства, съдържащи се в материалите по ДП № 406/2021 година по описа на ОД на МВР - Габрово.

Правните съображения за взетото решение по присъдата се свеждат до следното: При така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата и на чл. 373, ал. 2 от НПК, ГРС признава подсъдимия Ц. И. Д. за ВИНОВЕН в това, че около 21:00 ч. на 07.09.2021 г. в района на бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на ул. „Христо Смирненски” в гр.

Габрово, управлявал лек автомобил марка „Рено Канго” с рег. № ЕВ 95 **** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 3,04 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъждан за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК със Споразумение № 214/16.04.2019 г. по НОХД № 381/2019 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 16.04.2019 г. – престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.

По гореизложените съображения съдът признава подсъдимия Ц. И. Д. за ВИНОВЕН и в това, че около 21:00 ч. на 07.09.2021 г. в района на бензиностанция „Ромпетрол”, находяща се на ул. „Христо Смирненски” в гр.

Габрово, управлявал лек автомобил марка „Рено Канго” с рег. № ЕВ 95 ****, 4 в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка „Временно отнемане свидетелството за управление на МПС”, наложена му със Заповед № 21-0311-000051/29.04.2021 г. на полицейски инспектор от РУ – Павликени при ОД на МВР – Велико Търново – престъпление по чл. 343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

По отношение на наложеното наказание ГРС е изложил следните съображения:

Относно престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК ГРС е посочил следното: Предвидени от законодателя за него при условията на кумулативност са наказанията „Лишаване от свобода” от една до пет години и „Глоба” в полза на държавата от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Според ГРС ярко и трайно преимущество имат отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства – изключително високата концентрация на алкохол в кръвта /шест пъти над пределно допустимата/, сериозно обремененото съдебно минало, включващо и осъждания за идентични деяния, опита за прикриване на извършеното, както и предприетото парвоуправление при временно отнета правоспособност. В противна насока и като единствен благоприятстващ наказателноправното положение на дееца факт е изказаното съжаление, който обаче има минимална роля в процеса. Липсва доказателствена основа да се приеме за достоверно заявеното от подсъдимия твърдение, че е бързал за болнично заведение, а соченото от адв. Д. съдействие при разследването във връзка с дадените проби всъщност представлява само и единствено изпълнение на законово задължение.

Същевременно тежестта на отегчаващите вината фактори е изключително съществена и мотивира съда да фиксира водещото наказание в изключителна близост до максималния възможен размер и по-конкретно - „Четири години и шест месеца лишаване от свобода”, което след императивната законова редукция с 1/3 по силата на чл. 58а, ал.1 от НК води до финален размер от „Три години лишаване от свобода”. Кумулативно предвиденото наказание „Глоба” с оглед имущественото състояние на дееца следва да е с величина от 1 000 лева, която би способствала в пълнота за постигане целите по чл. 36 от НК. По силата на чл. 343г от НК Ц. Д. следва да изтърпи и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, чиято продължителност според съда следва да възлиза на Четири години, респ. над минимално възможната такава с оглед размера на водещата санкция, тъй като в случая се касае за водач с изключително висока степен на обществена опасност, установен за пореден път да управлява МПС с особено висока концентрация на алкохол и с редица предишни нарушения на ЗДвП.