Решение № 721 от 30.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501864 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – гр.

Пловдив, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт И. П., против Решение № 417 от 22.04.2021г. постановено по гр.д. № 715 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XV гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. С. С., ЕГН: **********, сумата от 1 985,12 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 07.07.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.01.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 321,44 лв., дължимо за периода от 01.04.2018 г.до 14.01.2021 г., и сумата от 600 лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 192, 26 лева – разноски в първоинстанционното производство, от които 92, 26 лева държавна такса и 100,00 лева – разноски за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон като се оспорва приетото от районния съд 1 субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и се прави съпоставка на уредбата относно полагането и отчитането на нощния труд. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли иска за главницата и за мораторната лихва. Претендира присъждането на разноските, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. С. С., ЕГН: **********. Постъпило е становище от въззиваемата страна, чрез пълномощника адвокат Т., в което се излага доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение с искане за бъде потвърдено.Моли за присъждане на разноските по делото.

В хода на въззивното производство, на 13.01.2022 г. е починал въззиваемия С. С. С., който е заличен като страна по делото и на осн.чл.227 ГПК на негово място са конституирани наследниците и правоприемниците му П. К. С., ЕГН: ********** - съпруга, Е. С. С., ЕГН: ********** -дъщеря и М. С. С., ЕГН: ********** - син, които оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаването на първоинстанционното решение, както и за присъждането на разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. С. С. твърди, през периода от месец януари 2018 г. до м. юли 2020г. е полагал труд на длъжността „***“ в група „***“ на с-р „СПС“ при ОД на МВРПловдив.Твърди, че е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1680 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 240, 24 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Претендира присъждането на сумата от 1524, 46 лева, представляващо дължимо допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен в дневен труд за периода от 01.01.2018г. до 07.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до окончателното изплащане, както и на 2 сумата от 218, 01 лева представляващо обезщетение за забава върху отделно месечно неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен нощен труд, както и направените разноски за производството.

По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на главницата от 1524, 46 лева на 1 985, 12 лева и на мораторната лихва от 218, 01 лева на 321, 44 лева.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, като намира същата за приложима. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143.

Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

За да уважи предявените искове РС се е приел, че в при отчитане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според РС, в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По приложението на последните, според РС при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1. 143 и за тези нощни часове да заплати допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. По изложените съображения и предвид заключението на ССчЕ за положени допълнително 250 часа извънреден труд, е уважена претенцията за главницата в размер на 1 985, 12 лева.

Претенцията за заплащане на мораторна лихва е уважена с мотива, че ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащането на главното вземане за извънреден труд, който следва да се заплати в месеца, следващ отчетния период, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 321, 44 лв. според заключението на ССчЕ.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР и през процесния период 01.01.2018г. до 07.07.2020 г. е работил в 3 системата на МВР като е полагал труд по служебно правоотношение, както и че е полагал нощен труд. Изложеното документално се обосновава от служебна бележка, Заповеди № 8121з-40 от 25.01.2015 г., № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и № 8121з-156 от 05.02.2020 г. за определяне на допълнително възнаграждение за положен нощен труд, ведно със справка извадка от разплащателната ведомост за изплатен извънреден и нощен труд, протоколи за реално отработени дежурства и утвърдени графици на дежурства, както и копие от ведомости за получени от ищеца трудови възнаграждения за периода от 01.01.2018г. до 07.07.2020 г.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 01.01.2018г. до 07.07.2020 г. са 1 753 часа., през който период ответникът не е прилагал НСОРЗ. При превръщането на нощния труд в дневен на ищеца не са изплатени 250 ч. извънреден труд, за който се дължи заплащането на главницата от 1 985, 12 лева, ведно с мораторна лихва от 321, 44 лева.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. /за реда организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за 4 компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР/. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.

3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и предвиденото в чл. 3, ал. 2 на наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. , където е посочено, че е възможно полагане на труд през нощта между 22, 00 часа и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл.

31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0, 143. В цитираните наредби, действали през процесния период е предвиден редът за отчитането на отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. с изготвяне на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, но без да е предвидено специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.