Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 72 от 16.11.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
235/2026
Подписан
16.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 · Кодекс за застраховането
  • чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Радомир, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200235 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ..-..-..../06.08.2026 г., на началник РУ към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен със заповед № 313з-491/21.03.2022 г. на Директор ОДМВР- Перник, на жалбоподателя Р. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.Ковачевци, обл.Перник, е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ - „глоба“ в размер на 1,022.58 е.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата чрез неговия процесуален представител адв.Г. Б. от АК - Перник обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Наказващият орган - Началник РУ към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните 1 съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ..../11.07.2026 г. на Д. П. Я., на длъжност „командир на отделение“, при РУ- Радомир. Според констатациите в същия, на 11.07.2026 г., в 14:18 часа, в с.С., на улица без име, с посока на движение, от гробищен парк, към път ІІІ - 603 , жалбоподателят Р. В. управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“, с рег. номер РК......ВМ, собственост на "ФОРЕСТЕР 2015“ ЕООД, с ЕИК:********* и същият като законен представител на фирмата не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителят Д. Я. и свидетелят по акта А. А.. Според показанията на свидетеля Д. П. Я., който работи като „командир на отделение“ в „Охранителна полиция“ към РУ – Радомир, жалбоподателят бил спрян и при справката чрез служебния таблет излязло, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и нямало сключена гражданска отговорност. Няма спомен дали автомобилът бил негов или на фирма.

Според свидетеля по акта А. К. А., на длъжност „полицейски инспектор“ в група „Охранителна полиция“, с колегата Д. Я. били наряд и по време на обход в с. С. спрели за проверка товарен автомобил марка „ЗИЛ“ с водач жалбоподателя. От извършената проверка се установило, че въпросният автомобил няма сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Не си спомня да е имало възражения. Водачът бил съгласен с констатацията, че действително няма „гражданска отговорност“.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган- Началник РУ към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир издал обжалваното наказателно постановление № 26-0328- 000233/06.08.2026 г., с което на жалбоподателя Р. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с.Сирищник, общ.Ковачевци, обл.Перник, е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ - „глоба“ в размер на 1,022.58 е.

От правна страна.

Разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, по който текст е ангажирана отговорността, гласи: „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:

2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“.

Предвид това съществен се явява въпросът относно собствеността на автомобила. Същият е собственост на търговско дружество, а санкционираното физическо лице е посочено като негов законен представител и водач на автомобила. При преценката на съставомерността на деянието следва да се разграничат задължението на собственика по чл.483 КЗ и административнонаказателната отговорност на лицето, което го представлява. Самото 2 управление на автомобила без валидна застраховка не е достатъчно, за да се приеме автоматично, че водачът носи отговорност именно по чл. 638, ал.1, т.2 КЗ. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че товарният автомобил „ЗИЛ 131“, с рег.

№ РК2519ВМ, е собственост на юридическото лице „ФОРЕСТЕР 2015“ ЕООД, а не на жалбоподателя в качеството му на физическо лице. Това обстоятелство е от съществено значение за определяне на субекта на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възложено на лицето, което притежава регистрирано на територията на Република България превозно средство, което не е спряно от движение. От своя страна, разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда налагането на имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, неизпълнил посоченото задължение. Следователно, когато собственик на превозното средство е търговско дружество, именно то е субектът на отговорност по тази разпоредба, а не неговият управител или законен представител в лично качество.

В конкретния случай административнонаказващият орган е ангажирал личната административнонаказателна отговорност на Р. В. В., като му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1 022,58 евро, позовавайки се на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Така определената правна квалификация и адресирането на санкцията към физическото лице са неправилни, тъй като цитираната разпоредба предвижда имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец. Обстоятелството, че жалбоподателят е законен представител на дружеството – собственик на автомобила, само по себе си не обосновава лична административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължение, възложено от закона на юридическото лице. Не е допустимо отговорността на дружеството да бъде прехвърлена върху неговия управител единствено поради качеството му на представляващ.

Същевременно, обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила към момента на проверката, следва да бъде разграничено от неизпълнението на задължението за сключване на застрахователен договор от собственика. Законодателят е предвидил отделна административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка, съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. В настоящото производство обаче наказващият орган не е ангажирал отговорността на жалбоподателя на това основание, а е приел, че същият лично не е изпълнил задължението на собственика на автомобила. Ето защо съдът намира, че е налице несъответствие между установените факти, субекта на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Това несъответствие не представлява техническа грешка, а засяга правилното определяне на лицето, което следва да носи административнонаказателна отговорност. Допуснатото нарушение е от рода на съществените, тъй като е ограничило възможността на жалбоподателя да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен и на какво правно основание се търси личната му отговорност.

Съдът намира, че не следва да извършва преквалификация на нарушението по 3 чл.638, ал.3 от КЗ, доколкото с наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължение, относимо към собственика на автомобила, а не за управление на МПС без действаща застраховка в качеството му на несобственик.

Подобна промяна би засегнала съществено фактическите и правните рамки на административнонаказателното обвинение. Ето защо съдът приема, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

По разноските.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- Перник следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 е.

Направено е възражение от страна на наказващия орган за прекомерност на адвокатското вазнаграждение и за привеждане в размерите, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата наредба, отнасяща се до възнаграждения по административнонаказателни дела, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В настоящия случая глобата е в размер на 1,022.58 е. /2000 лв./, предвид което възнаграждението следва да бъде определено на 255.65 е. /500 лв./

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № ..-.- ../06.08.2026 г., на началник РУ към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен със заповед № 313з-491/21.03.2022 г. на Директор ОДМВР- Перник, с което на жалбоподателя Р.

В. В., с ЕГН **********, с адрес: с.С. общ.Ковачевци, обл.Перник, е наложено наказание по чл.638 ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ - „глоба“ в размер на 1,022.58 е.

ОСЪЖДА ОДМВР- Перник да заплати на Р. В. В., с ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.Ковачевци, обл.Перник, сумата от 255.65 е. (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет стотинки) – направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- 4

Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5