Решение № 1304 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508772 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4335/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 36360/2023 г. на СРС, ГО, 36 състав, са отхвърлени предявените от Д. Я. Т., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 26025/2016 г., СРС, 24 с-в и се води изп. д. № 175/2023 г. по описа на ЧСИ Й.М., а именно: за сумата от 1200 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода от 16.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015 г. до 13.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Я. Т., в която се твърди, е обжалваното решение е неправилно и недопустимо. Сочи, че на 12.07.2016 г. била издадена заповед за изпълнение за процесните суми в полза на „Алианц Банк“ АД, като последното извършено изпълнително действие по образуваното изп. дело 20169200400264 на ЧСИ М. било наложен запор на 04.05.2018 г. до „АКВА“ ООД – без данни да е получен и без резултат. Поддържа се, че на 10.01.2019 г. бил сключен договор за цесия досежно процесните вземания между „Алианц 1

Банк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но нямало данни старият кредитор да е уведомил длъжника, каквото е императивното изискване на чл.99 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Въззиваемият „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Пред първоинстанционния съд ищецът не е оспорил обстоятелството, че процесните вземания са цедирани от първоначалния кредитор „Алианц Банк“ АД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като това обстоятелство е обявено и за безспорно между страните. Ето защо и с оглед настъпилата преклузия въззивникът не може за първи път едва с въззивната жалба да навежда довод, с който да оспорва настъпилото частно правоприемство. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да бъде противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия - договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от първоначалния кредитор (цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

2

Уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез връчването на преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.

№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/, като е без значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано /в този смисъл Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС/. В този смисъл е без значение дали запорът е бил реално наложен, още повече същият се счита за наложен с получаване на запорното съобщение от третото лице – кредитор на длъжника.

На 04.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „АКВА“ ООД, а на 09.11.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Спиийд-МТранс“ ЕООД. Исковата молба по чл.439 ГПК е депозирана на 29.06.2023 г., към който момент не е била изтекла приложимата в случая петгодишна погасителна давност. Съгласно актуалната практика на ВКС – решение № 50017/27.03.2023 г., постановено по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г. на IV ГО, погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Прието и още, че за спирането на давността по чл.

115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника, като за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали по предявения ОУИ кредиторът ще предяви насрещен осъдителен иск. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 29.06.2023 г. давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече, като съдът следва да извърши преценка кои вземания са били погасени по давност към този момент. По изложените съображения и процесните вземания не са погасени по давност, с оглед на което и предявеният иск се явява неоснователен

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

3

По разноските

С оглед изхода на спора, в полза на въззивамеия следва да се присъдят разноски в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4335/11.03.2024 г., постановено по гр.д.

№ 36360/2023 г. на СРС, ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА Д. Я. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, разноски в размер от 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4