Решение № 1132 от 19.09.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Велико Търново, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20224110102907 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид:

Отрицателни установителни искове на осн. 439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Производството е образувано по обективно съединени, отрицателни установителни искове от М. Г. П., чрез пълномощника си адв. Д. З., вписана в Адвокатска колегия - гр. Стара Загора, срещу Държавен фонд „Земеделие“ и Национална агенция по приходите, за приемане на по отношение на Държавен фонд „Земеделие“ и на Национална агенция по приходите, че вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 13.12.2013г., по ч. гр.д.

№ 520/2013г. по описа на РС- Дряново и които са обект на събиране в производството по изп.д.№ 216/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Г.ев, са погасени по давност, и М. Г. П., ЕГН **********, с ************** не ги дължи.

Твърди, че предприетите от Държавен фонд „Земеделие“ действия, ищцата е разбрала едва на 27.10.2022г., когато й е било връчено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 26224 от 18.10.2022г. по изп.д.№ 216/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Г.ев, per. № 725 от регистъра на КЧСИ с район на действие - района на ОС-Велико Търново, като е уведомена, че дължи следните суми: - 24 446 лв. – главница; 21 958,52 лв. - законна лихва за периода 12.12.2013г. - 18.10.2022г.; 377,60 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетение и т.н.),

889,58 лв. - присъдени разноски в полза на взискателя,265 лв. - разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя; 4 199,81 лв. - такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Намира, че с изтичането на 5 години, т.е. най-късно към 01.06.2021г. е погасено вземането за главницата, а с изтичането на 3 години (съгласно чл. 111, б. „б“ и б.“в“ ЗЗД), т.е. най-късно към 01.06.2019г., е погасено и вземането за законна лихва. Претендира разноски и присъждане на 1 адвокатско възнаграждение.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“ изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че вземанията са погасени по давност, предвид образуваните срещу него изпълнителни дела и извършените по тях изпълнителни действия. Счита, че са извършвани редица изпълнителни действия, като по сметката на НАП през 2016г. е постъпила сума от продажба на имущество на длъжника.

Постъпването на суми от продажба на имущество на ищеца по изпълнителното дело представлявали плащания в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Развива подробно аргументите си по отношение действията които приема, че прекъсват давността.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства и материалите по изп. дело 331/2014г. на ЧСИ – Галина Николова и изп.дело № 216/2022г. на ЧСИ-Виктор Г.ев, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено в PC-Дряново, с входящ № 3509/12.12.2013г. от Държавен фонд „Земеделие“, е образувано производството по ч. гр.д.№ 520/2013г. по описа на PC-Дряново, по което срещу ищцата М. Г. П., е била издадена Заповед № 591 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от 13.12.2013г. и изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на ответника следните суми:

- 24 446 лв. — главница поради неизпълнение на задължения по Договор № 0/112/03536 от 19.10.2009г. за отпускане на финансово помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2013г. до окончателното изплащане на вземането;

728,03 лв. - лихва върху главницата за периода от 27.08.2013г. до 11.

12.2013г., както и

1 205,22 лв. - разноски по делото, в които държавна такса в размер на 503,48 лв. и 701,74 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С молба вх. № 3036 от 02.10.2014г. от НАП, е образувано изпълнително производство, водено по дело №331/2014г. на ЧСИ- Галина Николова, с район на действие в ОС-Габрово, за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист. Взискателят е поискал налагането на обезпечителни мерки – възбрана и запор, както и в случай на липса на доброволно изпълнение – изпълнителни способи- публична продан на движими вещи.

Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща и уведомление за наложените обезпечителни мерки - възбрана на недвижими имоти в с.Игнатовци и запор на МПС, е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление на 14.11.2014г., на постоянния и настоящ адрес адрес в с.Глушка, Община Дряново, / според приложената справка от НБДН/, като в 2 законовия срок длъжникът П. не се е явила да получи документите в кметството на селото – видно от извършеното отбелязване на разписката от кметския наместник.

На 18.11.2015г., е връчена поканата за принудително изпълнение лично на длъжника М. П., от ЧСИ-Д.Колева, с която е уведомена, за насрочения опис и оценка на недвижими имоти и МПС, на 07.12.2016г.

С постановление от 31.05.2016г. на ЧСИ-Николова, след извършена публична продан за събиране на частни държавни вземания на Държавен фонд „Земеделие“ е извършено възлагане на обявения за купувач на изнесените на ПУБЛИЧНА ПРОДАН от 27.04.2016г. 9.00ч. До 27.05.2016г.

17.00ч. недвижими имоти, собственост на длъжника по делото М. Г. П., находящи се в землището на с. Игнатовци, общ.Дряново. Постъпилата от проданта сума от 2500 лева е разпределяна с протокол от 16.06.2016г.

Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 20.12.2021г., в сила от 07.01.2022г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на две години, като за последно изпълнително действие е отчетена публичната продан.

На 31.01.2022г. по молба на НАП е образувано ново изпълнително производство пред ЧСИ-В.Г.ев, за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 520/2013г. по описа на PC-Дряново.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : Искът е основателен.

Предявени са искове по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания по издаден изпълнителен лист, поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден листът – изтекла погасителна давност.

Ето защо, съдът в рамките на диспозитивното начало следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска. Тук следва да се има в предвид, че искът не е такъв за несъществуване на вземанията, тъй като дори и погасени по давност, последните продължават да съществуват като естествени и изпълняеми (арг. от чл. 118 ЗЗД), а се касае за иск за оспорване на възможността за принудително изпълнение по отношение на тези вземания, поради факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист – изтекла давност.

Доколкото ефектът на погасителната давност не настъпва по право и не се прилага служебно от съда и от съдебния изпълнител, е необходимо изрично волеизявление на длъжника, което може да се извърши и с предявяването на 3 отрицателен установителен иск от длъжника. Фактът, че искът е установителен, а не конститутивен, не води до обрания извод, доколкото в случая релевантно е волеизявлението на длъжника за настъпилата погасителна давност, а не характера на иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, на което следва да се приравни влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години, а съгласно чл.

116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. За да прекъсне давността обаче, действието следва да е „валидно” извършено, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество да прекъсне давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен способ, но извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което – макар и извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на изпълнителен способ.

В случая давността е започнала да тече от момента на издаване на изпълнителния лист и е прекъсната с изпълнителните действия по дело №331/2014г. на ЧСИ- Галина Николова, последното от които представлява публична продан на недвижими имоти, приключила с постановление за възлагане от 31.05.2016г. на ЧСИ-Николова. След публичната продан не са извършвани други действия по изпълнението и не са искани такива от страна на взискателя, като е започнала да тече нова давност. В този смисъл е разрешението по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – „ Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.

330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Следователно след обявяване на Постановление 4

№3/1980г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила, следва да се приеме, че за прекъсване на давността не е необходимо наличието на изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, чрез който да се прекрати висящността на изпълнителния процес и от този момент да тече новата давност.

Неяснотата в приложението на цитираното по-горе тълкувателно решение доведе до постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС, по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, в мотивите на което се приема, че „докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС , изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.

При отчитане на горното обвързващо тълкуване, се налага окончателния извод, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист започнала да тече след извършване на последното действие – публичната продан, която приключва с постановление за възлагане от 31.05.2016г., т.е. след обявяването на ППВС № 3/1980 г. за загубило сила, на 26.06.2015г.. От този момент до образуване на последващото изпълнително производство на 31.01.2022 и предприемането на действия по принудително събиране на вземанията е била изтекла погасителната давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД, поради което исковете за обявяване на настъпила погасителна давност по отношение съставките на вземането – главница, лихви и разноски по изпълнителния лист се явяват основателни.

10. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

10. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е 5 прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.