Решение № 1769 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1769 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204677 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от

С. Л. Л. срещу

Наказателно постановление № 23-1030-002986 дата 15.06.2023г. издадено от ВПД Началник група към ОД на МВР- Пловдив , с което на С. Л. Л. ЕГН ********** за нарушения по :т.1 -е наложена глоба в размер на 50 /петдесет / лева /.за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП т.2.,за нарушаване на състава на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП в размер на 10/десет/ лева.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява , а се представлява от адв.П.,който иска отмяна на наказателното постановление,като излага доводи по същество.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Л.,като е отразено ,че има възражения.Впоследствие в писмен вид са депозирани писмени възражения,в които чрез пълномощника си –адв.Д. посочва,че е бил облечен в тъмна риза,поради което и актосъставителя не е видял ,че е бил с колан.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 23.05.2023г, на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 15.06.2023 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 23.05.2023г. около 11.26 ч. в гр. Пловдив бул.Санкт Петербург до номер 30 ,посока изток ,управлявал лек автомобил „ „Фолксваген пасат „ рег.№*** собственост на водача –С. Л. ,като е спрян за проверка от Г. М.–младши *** Сектор пътна полиция .Като по време на проверката са констатирани две нарушения—а именно,че 1.водач от категории М1,М2,М3, N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано – чл.137 А ал.1 от ЗДВП,2.не носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него–чл.100ал.1т.1 от ЗДП.За което на водача Л. на място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал ,като вписал ,че има възражение.Впоследствие ги депозирал в писмен вид.

2

Разпитан в хода на делото е актосъставителя- Г. М. .Същият потвърждава акта и подписа си в него.Посочва,че нарушенията отразени в т.1 и т.2 от АУАН са установени след проверка,когато водачът е бил в движение , а те - проверяващите са били спрели. Тоест нарушенията са установени лично.Посочва и мястото на спиране на служебния автомобил.Показанията му се възприемат в цялост от съда ,като се отчита спецификата на работата му и броя актове ,които издават,като е нормално да не помни в детайли конкретните случаи.Но ,основните факти са възпроизведени ясно,точно и недвусмислено пред съда.

В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно описаните в АУАН и НП нарушения:

Досежно нарушението , а именно по т.1 от НП ,настоящият съд счита следното:Нарушението по т.1 – а именно ,че водачът от категории М1,М2, М3,N1,N2,N3 –когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с който е МПС е оборудвано –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДВП.Това задължение за водачите на превозни средства е формално и само факта на неговата констатация е достатъчен да се счита ,че е нарушен законовата разпоредба от съответния водач. В жалбата не се отрича самото нарушение ,а във възраженията по акта се твърди,че тъмният цвят на облеклото на Л. му е попречил да възприеме предпазния колан.Това обстоятелство не беше доказано в производството ,видно и от часа на нарушението , а именно 11,26ч., разстоянието , а именно между 5-10 метра ,от което е наблюдавано нарушението не доказва липса на видимост или друга обективна пречка за възприятие. Не се явява основателен и довода ,че мястото на нарушението ,не е описано точно и ясно и това води до нарушено право на защита и искане за отмяна .Предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗАНН и съобразно свидетелските показания на св.М. не оборени от други доказателства по делото ,то съдът счита ,че деянието е доказано и в този смисъл правилно ,ясно и точно е описано съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .

Описанието на мястото на нарушението –гр.Пловдив бул.Санкт Петербург до номер 30 ,посока изток ,според съда е ясно,точно и конкретно ,така както изисква ЗАНН и по никакъв начин не води до съмнение или до неточност.На следващо място описването на всички категории МПС,без да е конкретизиран вида на настоящия в случая не е пречка жалбоподателя да узнае елементите 3 на нарушението ,както и не прави същото несъставомерно.Според настоящия съд невписването в АУАН и НП на местоработата на жалбоподателя също не влияе пряко на елементите ,които индивидуализират жалбоподателя и неговата самоличност, както и не води до това да се създаде съмнение относно самоличността му, а камо ли да опорочи издадените АУАН и НП.

Относно нарушението по пункт 2 от НП -че водачът не носи свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него ,с което виновно е нарушил чл.100ал.1т.1 от ЗДВП. Отново се касае за формално нарушение ,което е вменено като задължение на водачите на МПС и неизпълнението му е доказано посредством обсъдените по-горе доказателства ,необорени с доказателства от жалбоподателя. То съдът счита,че се касае за виновно нарушение на тази разпоредба по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.Правилно е описано самото нарушение както в АУАН и НП ,не липсват елементи ,няма неяснота .В този смисъл и това нарушение по т.2 от НП следва да бъде потвърдено .Правилно с а определени и приложени санкционните норми досежно нарушенията по пункт 1 и пункт 2 от НП.Наказващият орган е наложил наказания именно в посочените стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна. По отношение на възраженията за място на нарушението и за сгрешения регистрационен номер на лекия автомобил не е необходимо ново обсъждане.

Съдът следи служебно и за приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

4

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици/както иска жалбопадателя / не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

По разноските:

Съобразно изхода по делото, разноски от въззиваемата страна не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-002986 дата 15.06.2023г.издадено от ВПД Началник група към ОД на МВР- Пловдив , с което на С. Л. Л. ЕГН ********** за нарушения по :т.1 -е наложена глоба в размер на 50 /петдесет / лева /.за нарушаване на състава на чл.137а ал.1 от ЗДвП т.2.,за нарушаване на състава на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП в размер на 10/десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5