Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 09.01.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 79/2022
Вид
Решение № 2
Подписан
09.01.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Павлина Нейчева Паскалева

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 и 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.16 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • Чл. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 8 и 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.378 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Добрич, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900079 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. Ц. Г., ЕГН ********** и В. П. Г., ЕГН ********** и двамата от гр.Добрич, ул.“***“ №49 срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“***“ №68 искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищците болки и страдания поради смъртта на техния син *** В.ов Г., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП настъпило на 05.03.2017г., виновно причинено от В. Д. П., водач на лек автомобил „Тойота Рав 4" с Рег.№ ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със законната лихва от 05.03.2017г. до окончателното изплащане.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

На 05.03.2017г. в гр. Добрич около обяд синът на ищците *** Г. управлявал мотоциклета си "Хонда" ВФР 750Ф с ДК№*** по ул. "Хан Тервел" посока от околовръстния път към центъра на града. Пътят бил ненатоварен, а в този момент дори изобщо нямало автомобили по него. Пред бившите "Вторични 1 суровини" е имало спрян автомобил "Тойта Рав 4" с ДК №***. В момента, в който *** приближавал автомобила, водачът му потеглил и на практика му препречил пътя. *** се опитал да изпревари автомобила, но той продължил движението си под ъгъл, навлязъл на около един метър в съседната лява лента и последвал удар в задната лява част на автомобила, на разстояние от около 0,55 м. от левия му габарит. При този удар синът на ищците буквално излетял от мотоциклета и паднал на земята. След инцидента е съобщено на органите на полицията и Бърза помощ, но въпреки намесата на медицинския екип П.Г. починал.

Автомобилът, който е станал причина за настъпване на ПТП е собственост на В. Д. П. и бил управляван от него. Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобила е в ответната застрахователна компания, а полицата е № ВG/08/116001184585 със срок на валидност до 24.04.2017г. Във връзка с ПТП-то било образувано ДП №186/2017г. по описа на 1-во РУ-МВР Добрич, което приключило с постановление за прекратяване.

Въпреки наличието на това постановление, ищците продължават да смятат, че причината до голяма степен е във водача на автомобила, тъй като в случай, че той не бил препречил пътя на *** Г., то нямало да се стигне до ПТП.

Водачът на автомобила не просто се е включил в движението без да се е увери, че няма да попречи на движещите се по лентата, която смята да заеме водача, /в случая синът на ищците/, а я пресича цялата и навлиза с един метър в следващата лента за движение. Според текстовете на ЗДвП и по-точно Чл.

5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; 2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; 4. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната 2 свободна лента. Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; 2. когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне.

Мястото на ПТП се намира на път с ширината 10.70 м. и три ленти за движение. Най-дясната пътната лента, по която са се движили двамата водачи е с ширина 3,60 м. и е за движение в посока от околовръстен път към гр.

Добрич, а останалите две са за движение в обратна посока. Автомобилът е с широчина 1,81 м., а мотоциклета с 0,70 м. Двете превозни средства са се движили по най-дясната пътна лента. В случай, че водачът на автомобила беше спазил правилата за движение на МПС, визирани в чл. 8 и 15 от ЗДвП и се беше движил по дясна пътна лента, възможно най-вдясно, което означава на около 0.50 м. от десния край на пътното платно, то за мотоциклета би останало разстояние в същата лента 1.79 м. Като се има предвид и това, че водачът на автомобила е нарушил и забраната на чл.16 от ЗДвП, като безпричинно е навлязъл с около 1.00 м. в средната пътна лента, то тогава категорично става ясно, че именно това негово поведение е причина за настъпване на ПТП.

Сочи се, че вината за настъпване на катастрофата е до известна степен и в сина на ищците, предвид скоростта, с която е управлявал мотоциклета, но това може да бъде единствено предпоставка за определяне на процент съвина.

При описаното по-горе ПТП е причинена смъртта на сина на ищците, когато той е бил само на 30 години. От това ищците претърпяли т. нар. от закона неимуществени вреди, които дори не са в състояние да опишат.

Въпреки че нямал сключен граждански брак, както ищците, така и всички близки, приятели, роднини и съседи приемали момичето, с което той живел в дома им като съпрузи. Живеели при взаимно уважение, доверие и разбирателство. Очаквали сватба, деца и всичко останало, което е нормално за едно семейство. За съжаление след този инцидент, тези радости за ищците са вече невъзможни. Ищците не могат да опишат ужаса, който изживяли и продължават да изживяват. Вместо да празнуват празниците, както много пъти са го правили, трябвало да го погребат толкова млад.

3

Между тях съществувавали чувства на близост и разбирателство. Липсата на сина им не просто се усеща, а е направо непоносима. Болката от загубата му е непреодолима. Неговото присъствие не може да бъде заменено от никого и от нищо. Останали да живеят със "съпругата" му, но това по никакъв начин не може да компенсира неговата липса. На него разчитали за всичко, както и за това да се грижи за тях, когато вече са стари и не могат да се грижат сами.

Към датата на смъртта му ищците били съответно на 50 и 52г., а той на 30г.

Имали толкова много съвместни планове, а в един момент всичко се "срутило". Животът им вече не е същия. Сега, след смъртта на сина им едно от най-често посещаваните от тях места по време на празници е гробището в гр. Добрич, а това безспорно им се отразява изключително зле и води до поддържане на скръбта им, която и без друго не отшумява.

При наличието на тези обстоятелства и на основание чл.380 от КЗ, ищците отправили застрахователна претенция към ответното дружество за изплащане на обезщетение в размер на по 60 000 лв, Сума, за която смятали, че е в рамките на справедливото, за да обезщети причинените им неимуществени вреди. Определят сумата в такъв размер предвид наличието на съвина за настъпване на ПТП в размер на 50%.

На основание чл. 432 от КЗ ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди направо от застрахователя на виновния за произшествието водач. Ответната компания дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на увреждането 05.03.2017г. до датата на окончателното изплащане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност".

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№619/02.02.2022г.

Заявява се оспорване на претенциите изцяло по основание и размер.

Сочи се, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендираните размери за вредите, които ищците твърдят да търпят.

В настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество, която отговорност е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено 4 противоправно деяние /действие или бездействие/ от страна на водача в пряка причинно-следствена връзка с което ищеца да търпи претендираните вреди.

Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинноследствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.

По делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяния от страна на застрахован в ответното дружество водач, в пряка причинно-следствена връзка с което ищците да търпят всички посочени в исковата молба вреди. Точно обратното, от всички доказателства по делото е видно, че отговорността за насъпване на ПТП е единствено у починалия мотоциклетист, който в разрез с правилата за движение по пътищата: е предприел неразрешена и наред с това неправилно изпълнена маневра по изпреварване; се е движил с около 100 км./ч. в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км./ч.; не е отдавал нужното внимание при шофиране и не е отреагирал адекватно при възприемане на надлежно обозначеното със светлинен сигнал потеглящо надалече пред него МПС, като е имал обективна възможност да стори това; не е предприел каквито и да е мерки /да намали скоростта/ за да предотврати настъпването на ПТП с движещото се пред него МПС, като е имал обективна възможност за това; е допуснал ПТП с правомерно движещото се пред него МПС, като е имал обективна възможност при спазване на правилата за движение да предотврати същото.

Дори и хипотетично /само за целите на изложението/ да се приеме, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, то нарушаването на правилата от един участник в движението макар и настъпило първо по време, не освобождава останалите участници в движението от задължението им да сторят нужното за да не допускат настъпване на ПТП. Съдебната практика е константна досежно това, че водачите нямат задължение да предполагат неправомерно поведение от останалите участници в движението и да съобразяват поведението си с тези предположения. Водачът на лекия автомобил не е бил длъжен да предполага, че движещият се далеч зад него мотоциклетист управлява мотора си в градски условия с повече от 100 км./ч., както и че вместо да намали 5 скоростта, ще направи незаконосъобразен и неправилно изпълнен опит да го изпревари и реализира удар в задната му част.

Ответникът споделя изводите на ОП Добрич и АП Варна, които са прекратили наказателното производство срещу водача на лекия автомобил, поради доказана отговорност за настъпване на събитието единствено и само от страна на мотоциклетиста, син на ищците.

Оспорват се твърдените в исковата молба причини и обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в дружеството водач. Изцяло ищцова е доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на оспорените твърдения.

Искът за неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока. Не всички претендирани вреди са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.