Присъда № 461 от 04.07.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 461 от 04.07.2024 г., постановена по НОХД № 6708/2024 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 15103/2023 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 30409/2023 г. по описа на СРП против ****, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че на 27.04.2023 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у ***, че продава разработен офис на куриерско дружество „**“ ООД в гр. София, което заблуждение поддържал на същото място до 15.05.2023 г., като уверил ***, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е търговски партньор на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва офис на „**“ ООД в гр.

София и с това причинил на *** имотна вреда в размер на 10 000 лева, които ** на 15.05.2023 г. лично му предал като капаро във връзка със сключен предварителен договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове на „***“ ЕООД, със страни **** - продавач и *** – купувач.

Производството беше проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК, подсъдимият *** заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин и предлага подсъдимият *** да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер, предвиден за съответното престъпление.

Защитникът адв. ** иска да се определи наказание в минимален размер, тъй като подсъдимият имал добри характеристични данни, което да бъде намалено с една трета при условията на чл.58а от НК. Пледира за прилагане на чл.66 от НК.

Подсъдимият *** признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, придържа се към казаното от защитника си, изказва съжаление за стореното и иска справедлива присъда.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият **** е роден на *** г. в гр. **. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно-специално образование, работи като технически ръководител в „***“ ООД, с постоянен адрес: с. *** и настоящ адрес: гр. **, с ЕГН:

**********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият 1

**** не е осъждан.

На 27.04.2023 г. пострадалият ***, докато разглеждал в интернет пространството обяви за продажба на стоки и услуги, попаднал на обява в сайта „**“, според която се продавал разработен офис на куриерска фирма „***“ в гр. София. Визираната обява била публикувана в сочения сайт от подсъдимия **** и в нея последният бил посочил като телефон за връзка мобилен номер ****, който бил номер, издаден от мобилен оператор „***“ ЕАД и негов собственик бил именно подсъдимият, както и имейл адрес: ****. Свидетелят *** проявил интерес към закупуването на обявения за продажба офис на фирма „**“ ООД и се свързал с подсъдимия *** *** още на 27.04.2023 г., като двамата си разменили имейли. Пострадалият направил запитване на каква цена се преотстъпва офисът на „***“ и къде като локация в гр. София се намира.

Подсъдимият *** отговорил, че цената, която търсел била 30 000 лева, а офисът се намирал на ул. „***“. След това, на същата дата, двамата разговаряли по телефона, като свидетелят ** се обадил на посочения в обявата мобилен номер. В проведения телефонен разговор коментирали обявената цена за продажба на офиса и подсъдимият *** заявил, че бил склонен да намали цената на 25 000 лева при сериозни намерения от страна на свидетеля **. Подсъдимият *** уточнил и местонахождението на офиса на фирма „***“, а именно - гр. София, ул. „***“ № 133. Понеже пострадалият ** имал сериозни намерения за закупуване на обявения за продажба офис, двамата с подсъдимия се разбрали в телефонния разговор да сключат предварителен договор за покупко-продажбата и свидетелят ** да предостави на подсъдимия *** стоп-капаро в размер на 10 000 лева. Пострадалият ** решил да огледа обявения за продажба офис и отишъл на адреса в гр. София, ул. „***“ № 133, където установил, че действително се намира офис на „**“ ООД. Обадил се отново по телефона на подсъдимия *** и го помолил да дойде на място, за да може да разгледа офиса и отвътре, но подсъдимият казал на **, че не можел да дойде и не било удачно той да влиза при служителите, тъй като още не ги бил уведомил, че имал намерение да продава фирмата. Пострадалият ** поискал подсъдимият *** да му предостави фирмени документи, като в тази връзка двамата се срещнали лично на 11.05.2023 г. в търговски център „***“, находящ се в гр.

София, ж.к. „***“, където подсъдимият *** *** предоставил на свидетеля *** примерен предварителен договор; отчети за приходите и разходите на дружество „***“ ЕООД за 2022 г. и 2023 г.; опис на инвентар към обект 1505 - ул. „***“ на „***“ ЕООД; договор за търговски партньор № 186/2021 г. със страни „**“ ЕООД и ****, управител на дружество „***“ ЕООД, и уведомително писмо № 1029/23 от името на *** управител на „**“ ЕООД във връзка с продажба на търговски обект на адрес гр.

София, ул. „***“ № 133 по направено запитване от ****. По този начин подсъдимият *** уверил свидетеля **, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е търговски партньор на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва визирания офис на „**“ ООД в гр. София. След разговорите с подсъдимия *** и тъй като предоставените му от последния документи изглеждали наред, пострадалият ** взел решение да закупи предлагания за продажба от подсъдимия *** офис на куриерска фирма „***“, като на 15.05.2023 г. двамата отново се срещнали в търговски център „***“, находящ се в гр. София, ж.к. „***“. Там двамата подписали предварителен договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове на „***“ ЕООД със страни **** - продавач и *** - купувач, във връзка с което свидетелят *** лично предал като капаро на подсъдимия *** *** сумата от 10 000 2 лева, във връзка с подписания договор. Двамата подписали и договор за стоп-капаро от същата дата - 15.05.2023 г., в който било отразено, че ***, като собственик и управител на „***“ ЕООД е получил сумата от 10 000 лева от **, във връзка със сключването на предварителния договор за покупко-продажба на горепосочената фирма, притежаваща договорни отношения и франчайзинг партньор на „**“ ЕООД.

Действително подсъдимият **** бил едноличен собственик и управляващ търговско дружество „***“ ЕООД, но това дружество въобще нямало сключен договор за търговски партньор № 186/2021 г. или друг договор за партньорство с действителната куриерска фирма - „**“ ООД. Предоставеният на пострадалия ** от страна на подсъдимия *** договор за търговски партньор № 186/2021 г. не бил истински документ, като такъв договор в действителност въобще не бил сключван и в него били вписани редица несъответствия - във формата на търговското дружество „**“, в имената на представляващото го лице, в ЕГН на подсъдимия ****. Отделно от това, такъв документ - уведомително писмо № 1029/23 въобще не бил издаван и дружеството „**“ ООД, което стопанисвало офиса в гр. София, ул. „***“ № 133 въобще нямало отношения с подсъдимия **** или което и да било представлявано от него дружество. Относно представените от подсъдимия *** на свидетеля ** отчети за приходи и разходи за 2022 г. и 2023 г., такива документи също не били изготвяни и издавани от „**“ ЕООД, представлявано от лицето ***.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия *** ***, подкрепени от показанията на свидетелите ***, ***, *** и ***, дадени в хода на досъдебното производство; протокол за разпознаване на лица от 30.10.2023 г.; заключението на изготвената графическа експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства – предварителен договор от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествени дялове; договор за стопкапаро; отчети за приходите и разходите на дружество „***“ ЕООД за 2022 г. и 2023 г.; опис на инвентар към обект 1505 - ул. „***“ на „***“ ЕООД; договор за търговски партньор № 186/2021 г.; уведомително писмо № 1029/23 от името на *** - управител на „**“ ЕООД във връзка с продажба на търговски обект на адрес гр. София, ул. „***“ № 133 по направено запитване от **** и справка за съдимост на подсъдимия ***. При постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за фактите, посочени в обстоятелствената му част.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С описаните по-горе действия подсъдимият **** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.

От обективна страна на 27.04.2023 г. в град София, подсъдимият **** е възбудил заблуждение у свидетеля ***, че продава разработен офис на куриерско дружество „**“ ООД в гр. София, което заблуждение поддържал на същото място до 15.05.2023 г., като уверил ***, че представляваното от него дружество „***“ ЕООД е търговски партньор на „**“ ООД по силата на сключен договор и стопанисва офис на „**“ ООД в гр. София, като това накарало свидетеля ** на 15.05.2023 г. да му предаде на ръка сумата от 10 000 лева - капаро във връзка със сключен предварителен договор 3 от 15.05.2023 г. за покупко-продажба на дружествените дялове на „***“ ЕООД със страни **** - продавач и *** – купувач и по този начин била причинена имотна вреда на ** в посочения размер, тъй като парите били негова лична собственост.

Обект на престъплението измама са обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост. Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият *** е възбудил и впоследствие поддържал заблуждение у свидетеля **, създавайки неверни представи у него, така че той да извърши разпоредителни действия с имуществото си и по този начин е причинил имотна вреда на пострадалото лице. Деятелността на подсъдимия се установява по категоричен начин от доказателствата по делото, като подсъдимият е пряк извършител на инкриминираното деяние, въвеждайки свидетеля ** в заблуждение и впоследствие поддържайки това заблуждение. По този начин свидетелят ** е бил мотивиран да се разпореди с имуществото си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият *** е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съзнавал е, че въвежда и поддържа заблуждение у свидетеля ** за обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност. Предвиждал е, че тези негови действия могат да накарат свидетеля да се разпореди със собствените си средства и да претърпи имотна вреда, като пряко е искал свидетелят ** да извърши това имуществено разпореждане, за да може той да се облагодетелства материално. При осъществяване на деянието подсъдимият е преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага и с това е причинил имотна вреда на пострадалия ** в размер на 10 000 лева, която е съставомерна последица от престъпното му поведение.

По наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия *** престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.