Решение № 13516 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13516 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110149251 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „А. Т“ ЕООД срещу М. В. Х..

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че на 18.09.2024 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит №*******/18.09.2024 г., по силата на който на ответницата бил предоставена сумата в размер на 3500 лева, със срок за погасяване до 30.09.2026 г. при лихва и други условия, предвидени в договора, Приложение №1 към него, СЕФ и ОУ. Излага съображения относно начина на сключване на договора по реда на ЗПФУР.

Сочи, че между него и ответницата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът предоставил гаранционна услуга, като се задължил да сключи К. договор за поръчителство като обезпечи като поръчител задълженията на ответника по договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не заплатила шест погасителни вноски. Предсрочната изискуемост била обявена на ответницата с изпращане на електронно писмо на посочения в договора за креди и-мейл адрес на 09.05.2025 г.

Сочи, че изпълнил задълженията си по договора с ответницата, като сключил договор за поръчителство с К., като в изпълнение на поетото задължение на 12.05.2025 г. ищцовото дружество заплатило всички дължими от ответника суми към К., а именно сумите, както следва: 3350 лева – главница, 733,42 лева – договорна лихва, 35,63 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което встъпил в правата на кредитора по смисъла на чл. 146 ЗЗД. По изложените съображения моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 3350 лева – главница по договор за кредит №*******/18.09.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32159/2025 г. по описа на СРС, 35 състав.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който сочи, че не оспорва, че сключила с К. договор за кредит, по който изпаднала в затруднение при изпълнение на задълженията си. Сочи, че към момента се намира в затруднено финансово положение поради ограничени доходи, имала и други текущи задължения, като моли съда да вземе предвид изложеното и да намали разноските до минималните. Сочи, че има готовност да уреди доброволно задължението си и да го изплаща разсрочено съобразно финансовите й възможности.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от ищеца твърдения и формулирания петитум дава основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че между ответника и „К.“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за кредит № *******/18.09.2024 г., по което ответникът е неизправна страна, 2) съществуването на валидно правоотношение между ответника и „А. Т“ ЕООД по силата на договор за поръчителство, 3) че поръчителят е изпълнил едно изискуемо задължение по договора за поръчителство, съгласно вътрешните отношения между поръчителя и длъжника, в резултат на което поръчителят да е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, 4) че поръчителят е уведомил длъжника за изпълнението на задължение към „К.“ ЕАД.

За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е представен договор за кредит № *******/18.09.2024 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и М. В. Х., в качеството на кредитополучател. Видно от приложение № 1/18.09.2024 г. дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от 3350 лв., а кредитополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва на 24 анюитетни месечни вноски от по 195,19 лв. всяка за периода 31.10.2024 г. – 30.09.2026 Общият размер на плащанията възлизал на 4959,61 лв., лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – на 48,21 %.

С чл.4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни М. В. Х. и „А.

Т“ ЕООД. По силата на последния контракт „А. Т“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К.“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение в общ размер на 3552,09 лева, платимо месечно на вноски съобразно посоченото в погасителния план към договора за поръчителство. С договор за поръчителство от 18.09.2024 г., сключен между „К.“ 2

ЕАД, в качеството на кредитор, и „А. Т“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № *******/18.09.2024 г., и последиците от неизпълнението.

От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „А. Т“ ЕООД, е „К.“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Представено е уведомление от „К.“ ЕАД изпратено на електронната поща на ответницата на 09.05.2025 г., с която ответницата е уведомена, че предвид липсата на плащания на шест или повече погасителни вноски, кредитът се обявява за предсрочно изискуем с изпращането на уведомлението, като е посочен размера на дълга към посочената дата.

Представено е и уведомление от „А. Т“ ЕООД от 09.05.2025 г., с което се съобщава на ответницата, че дружеството е получило искане от „К.“ ЕАД за плащане на дължимите по договора суми, като в срок до 5 работни дни ще заплати всички дължими суми и ще встъпи в правата на кредитора.

Представено е по делото уведомление, с което “А. Т“ ЕООД съобщавало на Х., че на 12.05.2025 г. е извършило плащане на задълженията по договора за кредит към „К.“ ЕАД.

Представено е и удостоверение за погасени задължения, издадено от „К.“ ЕАД, от което се установява, че на 09.05.2025 г. „А. Т“ ЕООД, в качеството му на поръчител и солидарен длъжник, е заплатил на „К.“ ЕАД всички дължими от кредитополучателя М.

В. Х. суми, както следва: главница в размер на 3350 лева, договорна лихва в размер на 733,42 лева за периода 18.09.2024 г. – 05.05.2025 г., законна лихва за забава за периода от 01.11.2024 г. до 05.05.2025 г.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

В случая ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.

12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в договора за кредит. Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП (обн.

ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно.

3

Сключеният между „К.“ ЕАД и ответницата договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При горните уточнения съдът намира, че в случая пряко от доказателствата по делото следва извод, че сключеният между „К.“ ЕАД и ответника договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащ на закона – на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съображенията на съда са следните:

От представените по делото доказателства съдът намира, че сключването на договора за кредит и получаването на сумата по него е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителя и кредитора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите – 18.09.2024 г., т. е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, така и от последицата, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора, че ако някое от уговорените обезпечения не се учреди в уговорения срок, тогава заявлението за кандидатстване за кредит се счита, че не е прието.

Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение като съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер както е в случая- в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между "А. Т" ЕООД и М. В. Х. е уговорено последната да заплати възнаграждение в размер на 3352,09 лева /при отпусната сума на кредита в размер на 3350 лева/, а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит. В ал. 4 на чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство е уговорен начина на заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като е посочено, че същото се плаща по банкова сметка на „К.“ АД или по начините, посочени в договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и 4 условия. Ето защо, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК .