Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1347 от 20.10.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2145/2022
Вид
Протокол № 1347
Подписан
20.10.2023
В сила
20.10.2023
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл.127а · Семеен кодекс
  • чл.127а ал.2 · Семеен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1347 гр. Сливен, 20.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230102145 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Майката на непълнолетното дете З. С. И., редовно призована, не се явява. По пълномощие се представлява от адв. Е. М. от АК-Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му от съда, в условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК, особен процесуален представител– адв. Е. Д. от АК - Сливен.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Съдът за яснота излага, че настоящото дело е образувано по искова молба, с която против ответника са предявени, в обективно съединяване, искове с правно основание чл.127а ал.2 от СК. Твърди се, че майката на непълнолетната ищца и ответника по делото не са сключвали граждански брак, но са живяли в условията на фактическо съпружеско съжителство, в резултат на което е родена дъщеря им З.- ищцата, непълнолетна към момента. В последствие обаче родителите се разделили и раздялата им продължава вече 1 няколко години. Твърди се, че момичето страда от заболяване – на бъбреците, което е хронично и се лекува трудно и продължително. Бащата постепенно напълно изоставил изпълнението на родителските си задължения. В стремежа си да осигури средства за себе си и детето през 2015г., майката заминала да работи във Великобритания, като взела детето със себе си.

Излага се, че за да може да напуска пределите на РБългария са необходими задграничен паспорт и декларация-съгласие от бащата. Също, че след решение на СлРС е издаден паспорт и от тогава до настоящия момент двете живеят във Великобритания. Там детето провежда постоянно лечение, но един или два пъти годишно посещават клиника в гр.

София, по указания на лекуващия лекар на детето в България. С течение на времето обаче валидността на паспорта изтекла- през 2021г.

В молбата се излагат и доводи, че детето се нуждае от преките грижи на майката, а и то много силно желаело да живее при нея. Поради това отново се иска от съда разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на международен паспорт и за напускане на РБългария с майката, за посещение на Великобритания и останалите страни- членки на Европейския съюз, вкл. и Гърция.

На ответникът е връчен, чрез назначен му от съда в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител-адвокат, препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.

1 от ГПК от последния е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните по делото да вземат становище по исковете и в съдебно заседание.

АДВ. М.: Поддържаме иска. Водим двамата допуснати свидетели. Молим съда да ги допусне до разпит.

АДВ. Д.: Поддържам писмения отговор. Към момента оспорвам иска, но след като изслушаме свидетелските показания, които ще бъдат дадени, ще взема допълнително становище- в хода по същество.

Тъй като спогодба в днешното съдебно заседание не може да се постигне, съда изложи по делото следния

ДОКЛАД

І. По т. 1 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Ищцата основава предявения от нея иск на обстоятелствата, вече изложени по-горе, за 2 изясняване на фактическата по делото обстановка.

ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Правната квалификация на предявения иск е чл.127а от СК.

ІІІ. По т. 3 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Според съда, предвид липсата на писмено или устно изявление от ответника, не може да се направи извод, че е налице признание на факт или право.

ІV. По т. 4 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

V. По т. 5 на ал. 1 на чл. 146 от ГПК:

Доказателствената тежест между страните съда разпределя по следния начин:

Ищцовата страна трябва да установи твърдяните от нея факти, в т.ч. и поконкретно: че М. М. и С. А. са родители на детето з.; че за провеждане на лечението му е необходимо да посещава лечебно заведение в България; че бащата на детето- ответника, отказва да даде съгласие за снабдяване на детето с паспорт за задгранични пътувания, а също и да напуска пределите на РБългария само със съгласието и придружавано само от майката.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищцата е направила доказателствени искания за събиране на доказателства за релевантни за делото факти.

Представени са за приемане като писмени доказателства няколко документа; направили са искане за събиране на гласни доказателствени средства.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съда ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да вземат становище по доклада и указанията, а след това ще се произнесе по доказателствените им искания.

АДВ. М.: Нямам възражения доклада.

АДВ.Д.: Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва днес в заседанието да се произнесе по доказателствените искания на страните. Следва да се отбележи, че доказателствени искания са направени от ищцовата страна - с исковата молба и съда е взел становище по тях с постановено в закрито съдебно заседание определение № 3079 от 04.10.2023г. като е допуснал за приемане като писмени по делото доказателства приложенията на исковата молба – решение № 137/07.03.2016г. на СлРС по гр. дело № 2659/2015г.; клинично изследване (биопсичен отговор); епикриза от 22.10.2020г.

Становището на съда е, че тези документи са допустими и относими към предмета на 3 делото и необходими за правилното му изясняване, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства – решение № 137/07.03.2016г. на СлРС по гр. дело № 2659/2015г.; клинично изследване (биопсичен отговор); епикриза от 22.10.2020г.

СЪДЪТ: по уважено доказателствено искане съда изиска за прилагане към настоящото дело две граждански дела на СлРС. Видно от писмо-отговор от архивар, делата са унищожени.

С цитираното вече определение от закрито съдебно заседание съда е дал възможност на ищцата да ангажира гласни доказателствени средства- чрез разпита на две лица като свидетели, за установяване на следните обстоятелства: отказа на бащата-ответник, да даде съгласие детето да пътува в чужбина за лечение; желанието на детето да се лекува в чужбина, както и обстоятелства относно здравословното му състояние. Както стана ясно преди малко, днес ищцовата страна води двама свидетели, чиито имена са посочени от пълномощника й в допълнителна молба, депозирана по делото в изпълнение на дадени от съда указания.

При изложеното и предвид изявлението на пълномощника на ищцата днес, съда О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит, за конкретно посочените обстоятелства, лицата Б. И. С. и Е.М.Я..

Съдът въведе първия от тях в залата и сне самоличността му, както следва:

Е.М.Я. – ЕГН: **********, български гражданин, женен, неосъждан, вуйчо на З., брат на нейната майка /М. М./. Желае да свидетелства.

На въпроси, формулирани от адв. М., свидетеля отговори:

Кажете на съда за бащата на З.. Той грижи ли се за нея, тя къде живее в момента, бащата къде се намира.

СВИДЕТЕЛ: Бащата на З. едно известно време се грижеше за нея, но напусна сестра ми и отиде в Германия. През 2014г. сестра ми си намери работа в Англия. Тогава З. беше при майка ми и когато сестра ми си намери работа и квартира в Англия, тя взе З. при нея.

Двете живеят там и сестра ми се грижи за нея. Бащата е в Германия. З. учи в Англия. Тя е болна, нещо с бъбреците не е добре и всяка година трябва да идва тук в България, в София, 4 на преглед. Налага се по една седмица да е в болницата в София.

АДВ. М.: З. има ли лични документи.

СВИДЕТЕЛ: Разбира се, че има, но знам, че е изтекъл червения паспорт.

АДВ. М.: Нямам повече въпроси.

На въпроси, формулирани от адв. Д., свидетеля отговори:

От кога не сте виждал сестра си и З.. Кога последно тя трябваше да ходи на прегледи.

СВИДЕТЕЛ: Всяка година трябва да идва в София.

СЪДЪТ към свидетеля: Коя болница в София посещават и защо я посещават- нали племенницата ви се лекува в Англия. Там не могат да я лекуват ли? Има ли някаква специална процедура, която трябва да се прави на З. и която не може да се направи в Англия, та да трябва тя да идва и София.