Решение № 111 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600342 по описа за 2026 година Предмет на въззивното производство е определение, постановено на 23.02.2026г. г. по ЧНД № 309/2026г. по описа на Районен съд - Варна, петнадесети състав, с което съдът е групирал наказанията на осъденото лице М. Н. Н. по НОХД № 4415/2014 г. по описа на ВРС, по НОХД № 612/2023г. по описа на РС - Несебър, по НОХД №241/2025 г. по описа на РС – Несебър, по НОХД №513/2020 по описа на РС – Русе и по НОХД № 3711/2023 г. по описа на РС – Варна, след което е наложил най-тежкото от наказанията “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да започне при първоначален строг режим.

На осн. чл.24 от НК и увеличено определеното общо наказание с четири месеца, като осъденото лице следва общо да изтърпи 1 /една/ година и 10 /десет месеца/ лишаване от свобода, като е определен строг режим на изтърпяване на наказанието.

На осн. чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал. 2 от НК към определеното най – тежко наказание е присъединено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца.

На осн. чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал. 3 от НК към определеното най – тежко 1 наказание е присъединено и най – тежко наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На осн. чл.25 ал.2 от НК е била приспадната изтърпяната част от групираните наказания.

На осн. чл. 59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което осъденото лице е било задържано и на осн. чл. 59 ал. 4 от НК – времето през което е било лишено от право да управлява МПС.

Въззивното производство е образувано по жалба от ос.л. М. Н., подадена чрез служебно назначения му защитник – адв. П. В. от АК – Варна, с която се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд в частта по приложението на чл. 24 от НК. Акцентира се върху това, че държавното обвинение не е направило искане в тази посока и съда служебно е приложил посочения правен институт.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВОП изразява становище по атакувания съдебен акт, като го намира за правилен по отношение на приложението на чл. 24 от НК, и като такъв моли въззивния съд да го потвърди.

Служебния защитник на осъденото лице се придържа към изложените в жалбата доводи и отново моли за отмяна на определението на ВРС, в частта с която наложеното наказание е увеличено с четири месеца.

Осъденото лице се придържа към казаното от негови защитник.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери жалбата за неоснователна, а извършеното групиране за правилно и законосъобразно поради следните съображения :

Производството по ЧНД № 309/2026 г. по описа на ВРС е образувано по предложение на прокурор от ВРП, с предмет групиране, на осн.чл.25,ал.1,вр. с чл.23, ал.1 НК по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК на наложените му наказания по НОХД № 4415/2014 г. по описа на ВРС, по НОХД № 612/2023г. по описа на 2

РС - Несебър, по НОХД №241/2025 г. по описа на РС – Несебър, по НОХД №513/2020 по описа на РС – Русе и по НОХД № 3711/2023 г. по описа на РС – Варна .

Първоинстнационният съд е събрал всички необходими за изясняване на делото писмени доказателства, каквито са: справка за съдимост осъдения М. Н. Н., бюлетини за съдимост-десет на брой и справка от Затвора - Варна.

Жалбоподателят М. Н. Н., от 09.05.2025 г. изтърпява в Затвора - Варна наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, със зачетено задържане от осем месеца и четири дни, по извършено групиране на предходни осъждания.

Предмет на настоящото производство е проверка на първоинстанционния съден акт за извършено групиране както следва :

1. С определение по НОХД № 4415/2024 г. на РС – Варна, влязло в законна сила на 29.01.2025 г., за деяние по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, извършено на 28.02.2023 г., му е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

2. С определение по НОХД № 612/2023 г. на РС – Несебър, влязла в законна сила на 19.03.2025 г., за деяние по чл.343б ал.3 от НК, извършено на 22.08.2022 г., са му били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, „Глоба“ в размера на 1 000 лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от двадесет и четири месеца.

3. С определение по НОХД № 241/2025 г. на РС – Несебър, влязло в законна сила на 09.10.2025 г., за деяние по чл.346 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 19.07.2022 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет месеца.

4. С определение по НОХД № 513/2020 г. на РС – Русе, влязло в законна сила на 23.10.2025 г., за деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, извършено на 16.04.2017 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е било зачетено времето, 3 през което осъденото лице е било задържано.

5. С присъда по НОХД № 3711/2023 г. на РС – Варна, изменена с решение по ВНОХД № 1865/2025 г. на ОС – Варна, влязла в законна сила на 19.01.2026 г., за деяние по чл.270 ал.1 от НК, извършено на 13.10.2022 г., му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Деянията предмет на гореизброените наказателни производства са извършени при условията на реална съвкупност преди да има влязла в сила присъда за някое от тях и правилно са били групирани по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК с налагане на най-тежкото по вид и размер от тях.

Законосъобразно е бил приложен и чл.23 ал.2 и ал.3 от НК по отношение на наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“.

Възраженията на защитата са свързани с приложението на чл. 24 от НК.

В тази връзка въззивната инстанция счита за нужно да отбележи, че претенциите относно правомощията на съда по приложението на чл. 24 от НК се явяват неоснователни. Защитата е посочила, че от страна на държавното обвинение не е имало подобно искане, поради което решението на съда в тази връзка се явява незаконосъобразно. Това твърдение от своя страна не почива на установена правна регламентация, поради което следва да бъде отхвърлено.

Според ТР №3/16.11.2009г. на ОСНК на ВКС, за да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила присъда, се има предвид, че този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Това обстоятелство му дава възможност да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 24 НК или не, както и дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 64, ал.1 или на чл. 66 НК.

По отношение на твърденията на защитата за нарушение на чл. 35 от НК и явна несъразмерност на наложеното наказание след приложението на чл.

24 от НК, настоящият въззивен състав ги намира също за неоснователни.

В производство по групиране на наказания не се налага ново наказание за да се прави преценка по чл.35 от НК за неговото съответствие с престъплението. Съдът следва да прецени дали така определеното общо найтежко наказание би съответствало за постигане на целите на наказанието по 4 чл.36 от НК –респективно дали с наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция.

В случая извода на ВРС за завишаване на определеното общо найтежко наказание се явява обоснован и законосъобразен. Към изложените от ВРС мотиви следва да се допълни, че престъпленията в групата са засегнали разнообразен кръг от обществени отношения охранени от закона – деяния срещу собствеността, срещу транспорта, свързани с притежание на наркотични вещества и против реда на държавно управление. Наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца не би постигнало целите на генералната превенция доколкото не би показало на обществото, че за множество престъпни деяния извършени в сравнително кратко време следва дееца да бъде изолиран от него в местата за лишаване от свобода за продължителен срок. Затова и извода на ВРС за увеличаване на определеното най-тежко наказание с 4 /четири/ месеца се явява правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 23.02.2026г. по ЧНД № 309/2026г. по описа на Районен съд - Варна, петнадесети състав.

Решението е окончателно и не подлежи на последващ контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5