Определение № 703 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 703 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500482 по описа за 2026 година Производството е по реда на. чл. 274, вр. чл. 130 от ГПК Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от Р. П.

Д., ЕГН:**********, Ц. П. Д., ЕГН:********** и Л. П. Д., ЕГН:********** чрез процесуалния им представител адв. Д. Д. срещу Решение №247/25.02.2026г., постановено по гр.д.№5205/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, имащо характер на определение по чл.130 от ГПК.

Въззивните жалбоподателя сочат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят същото да бъде отменено. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че ищците в настоящото производство са предявили иск за обезщетение на всички причинени имуществени, в които влиза и процесния кладенец, с размер, отговарящ на този, посочен в заключението на вещото лице по ч.гр.дело№20234430104679/2023г. по описа на Районен съд-гр. Плевен за обезпечаване на доказателства. Допълва се, че и в двете заключения, приети в първоинстанционното производство, са посочени само и единствено стойности за израждане на нов кладенец в имота на ищците. Изразява се несъгласие и с разпределената отговорност за разноски в първоинстанционното производство. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания първоинстанционен акт.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна „Водоснабдяване и 1 канализация“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК:*** депозира писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. М. М. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че предявеният иск вече е бил предмет на разглеждане, както и че в предходното разглеждане е претендирана сума, която включва всички разходи, включително и тези, касаещи кладенеца. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Плевенски окръжен съд, след като обсъди доводите жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното: на

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

За разглеждане пред Районен съд-Плевен е предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД от ищците Р. П. Д., ЕГН:**********, Ц. П. Д., ЕГН:********** и Л. П. Д., ЕГН:********** срещу ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК:*** за заплащане на сума в размер на 2654,10лв. – частичен иск от общо 40 000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, изразяващо се в теч от спукан уличен водопровод, стопанисван от ответното дружество, ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до окончателното изплащане.

С Решение №247/25.02.2026г., постановено по гр.д.№5205/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, имащо характер на определение по чл.130 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че с Решение №287/06.03.2025г., влязло в законна сила на 13.05.2025г., постановено по гр.д.№3523/2024г. по описа на РС-Плевен, Съдът е осъдил на основание чл.50 от ЗЗД „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“№* ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.П., общ. Д.М., гр.Т., ул. „И.В.” №*, Ц. П.

Д.- Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:обл.П., общ. Долна Митрополия, гр.Т., ул. „Арда” №8 и Л. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.П., общ. Д.М., гр.Т., ул. „И.В.” №*, общо сумата 9317,97лв. частичен иск от общо 40 000лв.-представляваща обезщетение за имуществени вреди, произхождащи 2 от непозволено увреждане от спукан уличен водопровод, стопанисван от ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от увреждането07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел, че по гр.д.№3523/2024г. по описа на РС-Плевен съдът се е мотивирал, защо определя именно тази стойност, а ищците не са поискали своевременно изменение на иска чрез неговото увеличаване. Поради това, съдът при настоящото разглеждане на делото е приел, че разглеждането на спора по същество би представлявало повторно разглеждане на вече разрешен правен спор и за присъждане на обезщетение за вреди, които са били предмет на предходното производство и за които е формирана сила на присъдено нещо.

Съдът е мотивирал, че от въпросите в исковата молба, зададени към недопуснатата от настоящия съдебен състав нова съдебно-техническа, се установява, че въпросите, свързани със СМР и изграждане на кладенец , вече са получили отговор в предходните експертизи. Според съда ищците гр.д.

№3523/2024г. По описа на РС-Плевен са предявили иск за обезщетение на всички причинени имуществени вреди, в които влиза и процесния кладенец, с размер, отговарящ на този посочен в заключението на вещото лице по ч.гр.д.

№ 4679/2023г. Съдът е приел, че е недопустимо ищците в настоящото дело да претендират отделно имуществени вреди само за кладенеца, доколкото същите са включени вобщо претърпените имуществени вреди, за които е присъдена сума в общ размер, съобразно диспозитива на решение по гр.д.

№3523/2024г. по описа на РС-Плевен.

Настоящият въззивен съдебен състав намира приетото първоинстанционния съд за неправилно, поради следните съображения: от

В Тълкувателно решение №3/2016 по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, както и в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК еднозначно е прието становището, че със СПН се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното 3 решение.

Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Когато искът съзнателно е предявен за част от спорното право, като ищецът си запазва възможността с нов иск да търси горницата над претендираната сума. В посочените тълкувателни решения се приема, че при уважаване на частичния иск, ищецът може да предяви нов иск за разликата, като със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право. Предмет на делото е част от спорното право, на което съответства и предметът на решението, включително това на окръжния съд като въззивна инстанция.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в настоящия случай е недопустимо ищците в настоящото дело да претендират отделно имуществени вреди само за кладенеца, доколкото същите са включени в общо претърпените имуществени вреди, за които е присъдена сума в общ размер, съобразно диспозитива на решение по гр.д. №3523/2024г. по описа на РСПлевен. Съгласно постановките на Тълкувателно решение №3/2016 по тълк.д.

№3/2016г. на ОСГТК на ВКС общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, тъй като те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В този смисъл фактът, че се претендира обезщетение за същите имуществени вреди, но за останалата част от вземането, не води до извод за недопустимост на настоящото производство.

При разглеждането на гр.д.№3523/2024г. по описа на РС-Плевен ищците изрично са заявили, че претендират сума в размер на 9317,97лв. като частичен иск от общо 40 000лв. В настоящото производство отново изрично е заявено, че се претендира сума в размер на 2654,10лв. като частичен иск от общо 4

40 000лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим и неправилно е прекратил производството по делото.

Обжалваното решение с характер на определение следва да се отмени, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, в това число за извършване на преценка от първоинстанционния съд за предприемане на действия за решаване на делото по същество.

При разглеждане на делото в първоинстанционното производство следва да се вземат предвид и разноските за настоящото въззивно производство.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, предвид непреграждащия му характер.

По изложените съображения и на осн.чл.278, ал.2 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Решение №247/25.02.2026г., постановено по гр.д.

№5205/2025г. по описа на Районен съд – Плевен, имащо характер на определение по чл.130 от ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Районен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5