Решение № 392 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. П., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500434 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение № 582 постановено на 09.05.2024г. по гр.дело № 55 по описа за Пазарджишки районен съд за 2024г. е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. главен прокурор Б.С., гр. С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, да заплати на А.

Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.„Г.“ № 11, към настоящия момент изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 126, ет. 2-адв.

И.-С.- ПАК, сумата в размер на 8000 лева , представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.194, ал.1 от НК, по което А. Т. Т. е оправдан с влязла в сила на 09.03.2022 г. Присъда № 16/21.02.2022 г. по НОХД № 1373/2021 г. по описа на РС П., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на 1 оправдателната присъда – 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за неимуществени вреди за разликата над присъдените 8 000 лева до претендираните 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съдебни разноски.

В жалбата си, подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК ответникът в производството Прокуратурата на РБ, представлявана от Р.П. – прокурор в РП -П. излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта, в която иска е уважен и прави искане за неговата отмяна.

Жалбата е подадена в определения от закона срок, от легитимно лице, имащо правен интерес от обжалването и като такава е процесуално допустима.

В срока за отговора на въззивната жалба е депозиран такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото писмени и гласни доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено:

Относимите обстоятелства са следните:

На 31.01.2020г. с постановление на районен прокурор Е.П. е образувано досъдебно производство № 1463/2019г., пр.пр. № 339/2020г. за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК : за това ,че на 23.12.2019 г. в с. В., обл. П., е отнета чужда движима вещ – мобилен телефон, марка и модел „Samsung“ с ИМЕИ ****************, от владението на Г.С.В. от с. Ю., без негово съгласие с намерение противозаконно да си присвои.

На 12.03.2021г. като обвиняем по посоченото обвинение е привлечен А. Т..Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“.

2

На 16.03.2021г., съответно на 31.08.2021г. са му предявени материалите от разследването.

Въз основа на заключително мнение от 01.09.2021г. с обвинителен акт от 10.09.2021г. досъдебното производство е внесено в съда и на 13.09.2021г. е образувано наказателно дело №1373/2021г. по описа на Районен съд П..С присъда от 21.02.2022г. А. Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК.

Присъдата е влязла в законна сила на 09.03.2022г.

От приложените писмени доказателства се установява,че въззивникът е осъждан с наказание „ Лишаване от свобода“ по три наказателни производства и считано от 28.05.2021г. изтърпява определеното му общо наказание лишаване от свобода .

Като свидетел е разпитана К. Т.а-майка на въззивника, която посочва,че към момента на повдигане на обвинението за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК синът й е работил в предприятие на „Еко –мес“, както и поради тази причина бил освободен от работа.

Прекратяването на трудовото правоотношение му се отразило негативно в два аспекта: първо, защото си харесвал работата и второ,защото вече нямал доходи, а той помагал в издръжката на родителите си. Свидетелката твърди,че синът й А. Т. много се притеснявал от образуваното наказателно производство, тъй като предполагал,че може да му се удължи размера на наказанието лишаване от свобода, което изтърпявал в момента.

От правна страна съдът прие следното:

Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено 3 поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящата хипотеза претендираната отговорност на държавата е по отношение на причинените от прокуратурата неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъплението,по което ищецът е оправдан.

Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, тъй като тя възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата -чл. 4 от ЗОДОВ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, основание за ангажирането на отговорността на държавата е обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем по конкретно престъпление, което впоследствие е било оправдано.

В настоящият случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ.

В досъдебно производство № 1463/2019г. ищецът е привлечен като обвиняем на 12.03.2021г. Присъдата ,с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК е влязла в законна сила на 09.03.2022г.,т.е наказателното производство е продължило 1 година.

След като наказателното производство е завършило с оправдателен акт на компетентен държавен орган, неговото образуване и водене е било незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца, обуславящо отговорността на Прокуратурата за 4 обезщетяването му за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От показанията на св. К. Т.а се установиха и причинените на ищеца неимуществени вреди : притеснение ,че ищецът е останал без доходи, тъй като трудовото му правоотношение било прекратено,вследствие на повдигнатото обвинение и притеснение, че размера на наказанието „ лишаване от свобода „, което изтърпявал при ново наказание „ лишаване от свобода „ би бил увеличен.

Няма спор,че е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените на А. Т. неимуществени вреди- в този смисъл са приложени писмени доказателства: относно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, макар на посочено правно основание : взаимно съгласие, но предвид показанията на св. Т.а и описаната фактическа обстановка в обвинителния акт от 10.09.2021г., съдът приема,че мотива на ищеца за волеизявлението му за прекратяването на трудовото правоотношение е бил образуваното наказателно производството срещу него за престъпление ,,извършено на територията на предприятието, както и на следващо място : свидетелство за съдимост и справки за изтърпяно наказание „ лишаване от свобода“.

По правило, размерът на обезщетението се съобразява с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ, при отчитане тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който същото е било поддържано, степента и интензитета на конкретно изживените емоционални страдания и продължителността им, какви мерки на процесуална принуда са били упражнени спрямо ищеца в хода на наказателното производство.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

5

В конкретният случай ,доказателства за по-големи от обичайните вреди, търпени от ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.194,ал.1 от НК в продължение на 1 година не се ангажират . Притесненията ,свързани с липсата на доходи, поради прекратяване на трудовото правоотношение, и притесненията от по-голям размер на наказанието „ лишаване от свобода“, ако евентуално се определи такъв, предвид обстоятелството, че по време на процесното наказателно производство, ищецът е изтърпявал наказание „ лишаване от свобода“ ,съдът приема,че не излизат извън „ обичайните „ такива от вреди ,търпени от едно лице, при воденото срещу него наказателно производство. За тези вреди, съдът приема,че справедливият размер на обезщетение е 500,00 лева. Този размер от 500,00 лева ,настоящият съдебен състав приема,че справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са установени по делото. Този размер на обезщетение на неимуществените вреди е адекватен на действително преживените от ищеца отрицателни емоции и е обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.

В останалата част до претендирания размер от 8 000лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен, като недоказан икато такъв следва да се отхвърли.

Въззивният съд намира, че липсват основания за отхвърляне на иска като изцяло неоснователен, така както се иска в жалбата на Прокуратурата,тъй като счита ,че размера на обезщетението от 500,00 лева е съобразен както с установените по делото факти, така и с разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ и с намаляването му ще се наруши принципът за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД.

Решението на първоинстанционния съд,с което е определен 6 размера на обезщетението за неимуществени вреди над размера от 500,00 лева до присъдения размер от 8000,00 лева като неправилно следва да бъде отменено . В останалата част, с което искът за обезщетение за търпени неимуществени вреди до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000,00 лева ,решението като необжалвано е влязло в законна сила .

Разноски не се присъждат,тъй като такива не се претендират.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 582 постановено на 09.05.2024г. по гр.дело № 55 по описа за Пазарджишки районен съд за 2024г.,с което Прокуратурата на Република България, представлявана от и.ф. главен прокурор Б.С., гр. С., бул.”В.” №2- Съдебна палата, е осъдена да заплати на А. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.„Г.“ № 11, към настоящия момент изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 126, ет.

2, сумата в размер на горницата над 500,00 / петстотин / лева до 8000,00 / осем хиляди/ лева , представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на деяние по чл.194, ал.1 от НК, по което А. Т. Т. е оправдан с влязла в сила на 09.03.2022 г. Присъда № 16/21.02.2022 г. по НОХД № 1373/2021 г. по описа на РС П., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и ОТХВЪРЛЯ иска в този размер.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБ.

7

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

8