Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1280 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 43/2025
Вид
Решение № 1280
Подписан
07.11.2025
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.465 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. С., 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000500043 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. С. С. срещу решение № 5398/04.10.2024г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 7946/23г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен.

Жалбоподателят -ищец поддържа, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и принципът на справедливост. Счита, че в резултат на ПТП е получил изключително тежки по вид и степен травматични увреждания. Бил е приет в болница в тежко състояние. Изпитвал е силни болки и не е имал възможност да се обслужва сам. Имал е нужда от чужда помощ. Към момента има остатъчни явления, изразяващи се в дърпане в лявата гръдна половина при дълбоко дишане, кашляне, физическо натоварване и промяна на времето. Не е налице излекуване. Присъденото обезщетение е несправедливо занижено. Съдът не е съобразил застрахователните лимити .

1

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което и да уважи изцяло иска за неимуществени вреди.

Жалбоподателят – ответник поддържа, че решението в обжалваната от него част е постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че показанията на свидетеля П. следва да бъдат кредитирани, както и тези на свидетеля Г.. Защото приетото от съда, за да не кредитира тези на водача на лекия автомобил е, че те съдържат защитна теза. По тази причина не следва да се дава вяра и на показанията на свидетеля Г., който е заявил, че има дело с ответника. Застрахователят поддържа, че е останал неустановен механизма на ПТП, както и не е обсъдено в решението, че водачът не е бил правоспособен, моторът не е имал сключен застраховка „Гражданска отговорност“, което говори за системно нарушение на законите от страна на ищеца. Поддържа се, че за да настъпи удара мотоциклетистът не е осигурил достатъчно разстояние от автомобила, който го е изпреварил и вместо да натисне спирачки, каквото задължение има според ЗДвП, той е предприел забранена спасителна маневра за заобикаляне на автомобила като е навлязъл в буслентата. Счита, че приносът на ищеца е 50%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди или да приеме висок процент съпричиняване.

Ищецът Р. С. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на застрахователя. Счита първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, а жалбата за неоснователна.

ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор по жалбата на ищеца, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител я е оспорил .

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че 2 на 25.03.2023г. около 10.35ч. в гр. С. е управлявал мотоциклет „Кавазаки“, модел „СХ-6R“ с рег. № ***. Движел се е в дясната пътна лента по бул.

„Сливница“ в посока от бул. „ К. Величков“ към ул. „Опълченска“. На кръстовището с ул. „Брегалница“ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, управляван от К. М. П., който се е движел по бул. „Сливница“ в същата посока на движение, но в най- лявата пътна лента, внезапно е предприел завой на дясно пред мотоциклета с намерение от най- лявата пътна лента да завие на дясно по ул. „Брегалница“ . Виновен за инцидента е водачът на автомобила. При него ищецът е получил множество счупвания на ребрата от 3то до 9то в ляво по средна аксиларна линия, пневмоторакс в ляво, наличие на подкожен енфизем в ляво аксиларно и счупване на лява лакътна става. Той е бил приет в УМБАЛСМ „ Пирогов“ ЕАД в тежко състояние и силни болки.

Дишането му е било затруднено. Левият лакът е бил оточен. Към момента продължава да изпитва болки. Двигателната му активност е затруднена.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от 25.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът завява, че оспорва иска.

Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на водача на лекия автомобил, настъпването на ПТП, както и участниците в ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че пътният инцидент е причинен виновно и противоправно от водача на лекия автомобил К. П..

Оспорва механизма, както и че представените доказателства не го установяват. Поддържа, че виновен за инцидента е ищецът, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е изпреварвал като се е движел между лентите за движение, от дясната страна на лекия автомобил.

Водачът му е бил подал светлинен сигнал за извършваната от него маневра завой надясно, но ищецът не се съобразил с подадения мигач, а е продължил да го изпреварва от дясно в нарушение на ЗДвП с несъобразена с пътната обстановка скорост и с участниците в движението. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклета поради посоченото по- горе, както и че е управлявал нерегистрирано МПС, без преминат технически преглед, без да има сключена застраховка „Гражданска 3 отговорност“, без да има нужната категория „А“ за управление на мотоциклет като процесния . С това поведение ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в обем от 50% Оспорва пертенцията за лихвата за забава.

Безспорно е, че на 25.03.2023г. е настъпило описаното в исковата молба, ПТП. За него е съставен Констативен протокол № К-109/25.03.2023г. , протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на мотоциклет.

Не се спори, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното дружество на 05.04.2023г., както и че такова не е платено доброволно.

С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински документи за ищеца: история на заболяването от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД от 2023г., епикриза.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: счупване на 3, 4, 5, 6 7 ребро в ляво по средна аксиларна линия с пневмоторакс в ляво и подкожен емфизем в ляво аксиларно, счупване на горния край на лакътната кост, закрито, контузия на долната челюст. Проведено е консервативно лечение. На лявата лакътна става е поставена мека имобилизация за 20 дни. Вещото лице е посочило какво е установило при проведения личен преглед на пострадалия.

През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период от около 4 месеца като първите 30 дни, те са били с по- голям интензитет.

В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която при изготвяне на заключението, като е взела предвид и депозираните свидетелски показания, е изяснила механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на движение на МПС преди и по време на удара, опасната зона на спиране. Експертът е направил извод за предотвратимостта на удара по 4 отношение на мотоциклетистта. Според вещото лице не е имало удар между лекия автомобил и мотоциклета.

В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на експертите. Не кредитира медицинската експертиза в частта, в която е прието, че ищецът има счупване на горния край на лява лакътната кост, закрито, тъй като противоречи на медицинските документи, приложени по делото.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С.а е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя депозира показания за получените травми от ищеца, за физическото му състояние веднага след инцидента. В домашни условия е имал нужда от чужда помощ.

Започнал е отново работа след 7-8 месеца. Имал е превръзка на ръката, но тя не е била счупена. Психически е станал много нервен. Не е искал да вижда никого. Свидетелят се е грижела за него, тъй като живеят заедно.

Свидетелят Г. познава ищеца. Той е пострадал при същото ПТП.

Излага непосредствените си впечатления от настъпването на инцидента.

Движели са се около 50 моториста. Той се е возел на мотора на ищеца.

Движели са се по бул. „Сливница“ в посока центъра. Карали са в средната лента с не повече от 50 км.ч. Платното за движение е било с две ленти за движение и бус лента. Лек автомобил е минал от лявата им страна по- бързо от тях и в последния момент е решил да завие надясно пред тях на разстояние не повече от 5-6 м. Р. С. се е опитал да избегне автомобила и е навлязъл в бус лентата. Опитал се е да заобиколи автомобила като мине по в дясно. Колата ги е ударила от ляво на дясно. Паднали са и тогава свидетелят е изгубил съзнание. Свидетелят не е видял автомобилът да е подал мигач. Според свидетеля автомобилът ги е изпреварил от ляво, тъй като е бил зад тях, рязко е завил на дясно и е застанал пред тях и ги е засякъл. Ударили са се в него отзад в дясно. Сблъсъкът е станал в бус лентата.

Свидетелят П. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния инцидент. Той си спомня за него. Станал е около 10 ч. при сухо време.

Движел се е по бул. „Сливница“ в посока бул. „Хр. Ботев“ в трета дясна лента до бус лентата. Там има и велоалея. Погледнал е в огледалото и е видял, че няма никой, подал е сигнал, преустроил се е и почти е навлязъл в улицата и е 5 чул „туп“. Видял е, че от ляво хвърчи мотор, отдясно хвърчат двама души във въздуха към тротоарите. Преди да завие през цялото време е бил в дясната лента и не се е престроявал. Не е забелязал мотористите в буслентата.

Трябвало е да се престрои, за да може да влезе в първата отворена улица преди бул. „Христо Ботев“. Когато е станал инцидента почти целият автомобил е бил навлязъл в завоя. Имало е удар на единия от мотористите в задната броня на автомобила. Движел се е с около 20 км.ч.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и П. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита за достоверни тези на свидетеля С. при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с ищеца но ти счита за достоверни. Не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, в която свидетелства за това дали е имало подаден светлинен сигнал от водача на лекия автомобил за завиване на дясно, тъй като съдържат противоречие в себе си за момента, от който и до който той е има възприятия за инцидента. В останалата част ги кредитира като основаващи се на личните му впечатления за пътния инцидент.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. и не е приел за основателно възражението за съпричиняване.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.