Решение № 194 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600498 по описа за 2022 година

С присъда №22 от 20.10.2021г., по нохд №348/2021г., Окръжен съд Благоевград е признал подс.Б. Ц. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б. Б вр. ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК и във вр.чл.58а от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца, като е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и го е оправдал да е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.

На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК, съдът лишил подс.Б. П. от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години, като на осн.чл.59 ал.4 от НК приспаднал от този срок времето, през което за същото деяние подс.П. е бил лишен от това право по административен ред.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.П. – адв.Т.Л.Ц.. В жалбата се посочва, че подсъдимият не е доволен от постановената присъда, тъй като я счита за неправилна, издадена в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не била спазена процедурата по установяване на признаците на престъплението и била налице явна несправедливост при постановяването й. Съдът не бил анализирал в цялост събраните по делото доказателства и постановил съдебния си акт при непълнота на доказателствата. Релевира се довод, че постановената присъда е явно несправедлива по отношение на наложеното наказание, защото е силно завишено, предвид отчетените от съда 1 смекчаващи вината обстоятелства и младата възраст на подсъдимия. Застъпва се становище, че не били събрани достатъчно доказателства относно наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите такива, а именно младата възраст на подсъдимия, трудовата му заетост, добрите характеристични данни, грижата за три малолетни деца и искреното му разкаяние. Събрани били достатъчно гласни и писмени доказателства за личността на подсъдимия. Посочва, че той работи и така ще има възможност да обезщети близките на пострадалия, ако е на свобода. Големият му син бил на 14 години, възраст, в която момчетата имат най-голяма нужда от подкрепата на баща си, а другите две деца са много малки и за тях липсата на бащата е трудно обяснима. Доказана била силната емоционална връзка между тях и прекъсването й би се отразило пагубно върху тяхното развитие и възпитание. Отбелязва се искреното разкаяние от подсъдимия, всекидневната информираност за състоянието на пострадалия и желанието му да репарира причинените болки и страдания на близките на пострадалото лице.

Поради тези съображения се моли да бъде отменена присъдата на ОС Благоевград като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива и да бъде постановена нова, като бъде приложен института на условното осъждане или да бъдат намалени наложените на подс.П. наказания под минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.П. – адв.Н. поддържа жалбата, която е била подадена от адв.Ц., с всички посочени в нея основания. Акцентира се върху явната несправедливост на наказанието, както и неправилно приложение на закона. Става дума за текстове от ЗДвП, които допълват бланкетната норма. Производството по делото се е развило при пълно признаване на фактите от страна на подс.П., но въпреки това квалификацията е погрешна. Става въпрос за произшествие, при което механизмът е изяснен и е свързан с невъзможността на водача – подсъдимия, след изпреварване и влизане в завой, да овладее автомобила и да се върне в лентата, поради което настъпва удара с насрещно движещ се автомобил в половината, предназначена за обратната посока. Според защитата, изводът, който е направил съда за нарушение на чл.42 от ЗДвП е свързан с неспазване на изискванията от страна на водача предприел изпреварване. Тази невъзможност за прибиране в собствената лента е била обективна и е свързана със скоростта на подсъдимия, която не му е позволила да се прибере в своята лента за движение. Правната квалификация не би се променила, нарушението на правилата за движение е елемент от състава на престъплението и ако не е нарушен чл.42, а чл.20 от ЗДвП, то окончателната квалификация вероятно не би се променила. Не е нарушен чл.6 от ЗДвП, това е неточност, която се прави от много съдилища, става дума за принципна норма, без санкционен характер. Тя повелява водачите да се съобразяват с всички правила и маркировки на пътя. В тази норма няма конкретика и тя не е пряко приложима. Достатъчно е да се посочи конкретното правило или чл.42 от ЗДвП или този свързан с режима на скоростта, по който е имало обвинение, но подс.П. не е оправдан. Фактите са признати от него и той изразява дълбоко съжаление.

По отношение на наказанието, защитата посочва няколко неотчетени обстоятелства, 2 довели до по-тежко наказание. Подс.П. е глава на семейство, баща на три деца, едното от които е на 14 години, а другите две са малолетни и се нуждаят от материална и морална подкрепа и грижи. Обръща внимание, че житейският път на подсъдимия е сложен. По делото са били положени усилия, назначена е психолого-психиатрична експертиза, в която се казва, че експертите са категорични, че той има възможност да разбира свойството и значението на извършеното от него, като същевременно е употребен един израз, че той е затруднен в това. Няма яснота, според защитата, какво означава затруднен – дали да се вмени в негова тежест и отговорност или е обстоятелство, което може да обясни неразумните и нередни постъпки. Застъпва се становище, че външни фактори имат съответен принос за взимане на неправилни решения. Подсъдимия е с установено количество алкохол, закупен в бензиностанция във връзка с преодоляване на физическа и психическа умора след дълго управление на автомобил. Моли се да бъдат обсъдени тези страни от личността му, които водят на извода, че той е на кръстопът в своя житейски път и при него нещата биха се насочили от към пълно затъване и потъване в пороците, които са следвали неговата биография до сега или опита му да излезе на една позиция, с която да прояви съзнание и да се грижи за семейството си, което е в тежко положение без неговото финансово участие.

Защитата обръща внимание на съдебно-медицинската експертиза на починало лице, където са посочени усложненията в състоянието на пострадалия О., който е преживял самото произшествие, но в процеса на лечението е бил пациент, който е реализирал множество усложнения. Тези усложнения датирали преди произшествието. Според експертите, при П.

О. се развили изключително зле и усложненията, допринесли за този тежък резултат – настъпилата смърт. В контекста на тези забележки да бъде проверена изцяло законосъобразността на присъдата и ако бъдат намерени основания, да бъде намален размера на наказанието и възможност за намаляване на последиците за подсъдимия.

Акцентира се на положението му на баща и глава на семейство и на обстоятелството, че в поведението му се вижда искрено разкаяние и съжаление и готовност да понесе полагаемото му се наказание. Моли се за присъда, която да е справедлива и хуманна.

Подс.П. поддържа казаното от защитника му. Съжалява за всичко. Заявява, че след тази трагедия животът му се дръпнал психически. Реализирайки правото си на последна дума, казва, че не може да върне времето назад и да върне човека, но моли за по-леко наказание, за да може да се грижи за семейството си.

В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че жалбата срещу присъдата е неоснователна. Актът на първата инстанция бил правилен и законосъобразен. Производството по делото се развило по реда на чл.371 от НПК, като подсъдимият признал всички факти, с оглед на което е била установена описаната фактическа обстановка, въз основа на която подс. П. е признат за виновен в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Според прокуратурата, наложеното наказание не било явно несправедливо. Наведените доводи в жалбата, че подсъдимият е 3 баща, е обстоятелство, което следва да бъде отчетено не за по-леко наказание, а по-скоро като такова, което би натежало при определяне на наказанието. Един баща би следвало да има различно поведение с възпитателен ефект върху децата. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

Повереникът на частните обвинители Л. О., А. О. и Д. О. – адв.Р., в съдебно заседание пред САС заявява, че се присъединява към прокурора. Подсъдимият е бил баща и преди инцидента и е можело да вземе мерки и е трябвало да не употребява наркотици и алкохол и да не управлява безразсъдно, но не го е сторил. Не счита, че това са смекчаващи вината обстоятелства. Посочва, че ако се погледне справката за нарушения, се вижда, че подсъдимият има множество такива и при него се наблюдава една градация. Това означава, че или се чувства ненаказан или просто е трябвало да стане този инцидент, за да осъзнае, че има правосъдие и всеки трябва да понесе своята вина. Моли за решение, с което да бъде потвърдена присъдата. Според повереника, наказание в такъв размер би превъзпитало подсъдимия, тъй като явно другите наказания не са довели до този резултат. В съдебно заседание, адв.Р. представя договор за правна защита и съдействие и претендира разноски.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата от подс.П. чрез неговата защита, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Делото пред първостепенният съд е протекло по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, като подс.Б. П. е признал фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се е признал за виновен. Заявил, че не желае да се събират нови доказателства за тях. Разяснено му е било, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от ПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът констатирал, че направеното от подс.П. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени материали и спазвайки процесуалния ред, на осн.чл.372 ал.4 от НПК с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, както и събраните на досъдебното производство доказателства, без да събира доказателства за изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Механизмът на осъществяване на деянието и авторството му са били установени не само от признанието на подс.П., но и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно: показания на св.Л. О. /л.56, 65-66 от д.п./, св.Д. К. /л.6162/, св.С. К. /л.67/, св.М. М. /л.64/, св.А. К. /л.63/, св.Д. О. /л.55/, св.А. О. /л.54/, заключения на съдебна химико-токсикологична експертиза /л.142-145/, химическа експертиза /л.153/, съдебно-медицинска експертиза на труп /л.112-122/, автотехническа експертиза /л.69-103/, съдебно-медицинска експертиза

/л.175-179/, комплексна съдебно-псхологично4 психиатрична експертиза /л.159-168/, събраните писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него /л.20-32/, протоколи и талони за медицинско изследване /л.129-131/, протоколи за доброволно предаване /л.184-185/, медицинска рецепта /л.189-190/, медицинска документация, касаеща здравословното състояние на обв.П. /л.186-188/, заповеди за налагане на принудителни административни мерки /л.202-203/, справка за нарушител водач /л.204-209/, АУАН /л.212, копие от свидетелство за управление на МПС /л.213/, медицинска документация, касаеща П. О.

/л.221-228/, удостоверение за наследници /л.236-237/, препис-извлечение от акт за смърт /л.238/, медицинска документация и рентгенови снимки на Л. О. /л.240-260/, два броя епикризи от УМБАЛ „Св.Иван Рилски“, експертно решение на МБАЛ „Св.Йоан Кръстител“, болничен лист, служебна бележка, за това, че подс.П. работи и е самоосигуряващ се, договор за работа и трудова характеристика на Б. П..