Решение № 317 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно административно наказателно дело № 20253100601010 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на прокурор при ВРП срещу Решение № 561 , постановено на 13.05.2025г. по НАХД № 1144/2025г. по описа на РС- Варна, 22-ри състав, с която обв. Д. Ч. М. е била призната за невиновна в това да е извършила престъпление по чл.313 ал.1 от НК и била оправдана на основание чл.304 от НПК.

С протеста се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обв.

М. да бъде осъдена по предявеното й обвинение. С допълнението към протеста се сочи, че се оспорват единствено правните изводи на съда за това, че предявеното обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин. От събраните по делото доказателства е било установено, че автомобилът не е бил управляван от А.С. и след като при връчването на ел. фиш обв. М. е била запозната както със съдържанието на фиша , така и с приложената към него снимка, то при попълване на декларацията тя е потвърдила неверни обстоятелства. Поради това се иска постановеното от ВРС решение да бъде отменено , обв. М. да бъде призната за виновна по възведеното й обвинение и да й бъде наложено административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78 „а“ ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът не поддържа депозирания протест и изразява становище, че действително деянието не е доказано по 1 безспорен и категоричен начин.

Обв. Д. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. В., който моли постановеното решение да бъде оставено в сила.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери протеста и жалбата за неоснователни.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. Д. М. била правоспособен водач на МПС и притежавала свидетелство за управление на МПС, издадено от ОД МВР - Варна, за придобити категории "В“,“ АМ“ и „В 1“. Тя била собственик на лек автомобил "****" с per. *******.

На 14.04.2023г. в 15.12ч. в обл. Варна по път П-29 км.8+400, с автоматизирано техническо средство АТСС ARN-CAM-S1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, било установено управление с превишена скорост на л.а. "****" с per.

№******, собственост на обв. М. , като автомобилът се движел със скорост 89 км/ч. при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак "В 26" и допълнителна табела „Т2" 1900м. За констатираното нарушение против обвиняемата бил съставен Електронен фиш Серия К, № 7459129 по описа на ОД МВР - Варна, с който й била наложена „глоба“ в размер на 200.00лева. След справка се установило, че нарушението е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6802959/31.01.2023г.

Нормата на чл.189 ал.5 ЗДвП, предвиждала собственика на автомобила в 14дневен срок от получаването на електронния фиш да заплати наложената му глоба или да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съставеният против обв. М. ел. фиш й бил връчен и на 20.07.2023 г. тя попълнила Декларация за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредите на чл.189 ал.5 от ЗДвП. В декларацията тя лично вписала обстоятелството, че в качеството си на собственик на МПС - "****" с per.

№******, на 13.04.2023г. в 12.00 часа, след като се убедила, че бил правоспособен водач законно пребиваващ на територията на Р България, предоставила горепосоченото технически изправно моторно превозно средство за ползване на А.А.С. с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Б.. В декларацията обв. М. вписала, че на 14.04.2023г. в 15.12 часа, превозното средство с per. №****** било във владение на посоченото лице. В същата декларация , която била съставена именно във връзка с електронен фиш № 7459129, за нарушение извършено на 14.04.2023г., обвиняемата се подписала в графа "Декларатор". Същият ден - 20.07.2023г., подписаната декларация обв. М. представила в Сектор „ПП" - ОД МВР - Варна, пред св. П.

Ц. - мл.

2 автоконтрольор в Сектор „ПП" - ОД МВР - Варна. Той отбелязал в долния ляв ъгъл на декларацията актуалната дата - 20.07.2023г. и мястото, където декларацията била подадена - Сектор „ПП" - ОД МВР - Варна. После св. Ц. изписал името си и се подписал. След това декларацията била заведена в деловодството на Сектор „ПП" -ОД МВР - Варна с вх. №819000- 40621/20.07.2023г.

Подадената от обв. М. декларация с вх. №819000- 40621/20.07.2023г. била изпратена от Началника на Сектор „ПП" - ОД МВР - Варна до Началника на РУ Аксаково ОД МВР - Варна с писмо от 28.07.2023г. за въвеждане в „АИС ЕЦОН" на МВР от служител на РУ Аксаково - ОД МВР - Варна, по компетентност. Въз основа на същата декларация и след проверка било изготвено Становище УРИ №445р11б63/18.08.2023г. от Началника на РУ Аксаково - ОД МВР - Варна до Директора на ОД МВР - Варна, в което било посочено, че след извършена проверка се установило, че лицето А.А.С. било починало на 02.08.2023г. Поради това се предлагало ЕФ Серия К, № 7459129 да бъде анулиран поради невъзможност за преиздаването му на починало лице.

На 23.08.2023г. в Сектор „ПП" - ОД МВР - Варна постъпило Становището с УРИ №445р-11663/18.08.2023г. Била изготвена Докладна записка УРИ №819р27617/30.08.2023г. от инс. О.Х., в която се предлагало становището да бъдело върнато в РУ Аксаково - ОД МВР - Варна за извършване на повторна проверка за установяване идентичността на посочения С. с лицето, управлявало МПС от снимковия материал на нарушението. Било извършено лицево-идентификационно изследване на снимковия материал относно установено и заснето нарушение с АТСС ARN-CAM-S1. От извършеното изследване , обективирано в Експертна справка №416/11.09.2023г., се установило, че не било възможно лицето управляващо автомобила да е А.С., поради разлика във формата на лицето управляващо автомобила и на С.. Възможно било лицето управляващо превозното средство да е Ц.Н.Пв - мъжът с когото обв. М. живеела на съпружески начала и с когото имали две деца, поради прилика във формата на лицето управляващо автомобила и на П..

След установяване на тези обстоятелства, на 24.10.2025г. с постановление на прокурор при ВРП било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза - Протокол № 217/13.05.2024г. по описа на БНТЛ - ОД МВР - Варна .От заключението й се установило , че след извършения преглед на 1 бр.

CD-R "EMJEC" станало ясно , че той съдържа пет графични файла записани в „PNG" формат. Резултатът от сравнителния анализ позволявал да се направи извод, че на изследваните фотокопия не било лицето посочено като А.А.С., а било възможно да е заснето едно и също лице, посочено като Ц.Н. П..

За изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена и 3 изготвена съдебно-графическа експертиза, от заключението на която е видно, че ръкописният текст в оригинал на Декларация за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбите на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП с вх. №81900040621/20.07.2023г. /с изключение на текстовете „инсп. Х.О. 20.07.2023г. намиращ се в горния десен ъгъл на документа, „20.07.2023г. Сектор ПП-Варна П. Ц." намиращ се в долния ляв ъгъл на документа и „819000-40621/20.07.2023г" намиращ се в горния десен ъгъл на документа/ , бил изписан от обв. Д. М.. Подписът в графа „Декларатор/фамилия/" в Декларацията с вх. №819000-40621/20.07.2023г. също бил положен от нея.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на приобщените по реда на НПК, писмени доказателства по делото – Декларация с вх.

№819000-40621/20.07.2023г., копие на СУМПС, ел. фиш и снимка, протоколи за разпит на свидетели, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза , съдебнографическа експертиза, справка за нарушител, писма , справки, справка за съдимост и други.

Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд относно това , че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че обв. М. е осъществила деяние по чл.313 ал.1 от НК.

За да е осъществено престъпление по чл.313 от НК от обективна страна е необходимо деецът да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

В настоящият казус безспорно се установява, че обв. М. лично е попълнила и депозирала в сектор ПП при ОД-МВР-Варна инкриминираната декларация, в която е посочила, че на 13.04.2023г. в 12.00ч. е предоставила собствения си автомобил на А.С. за ползване, както и че на 14.04.2023г. в 15: 12ч. / датата и часа на установеното управление с превишена скорост/, той е бил в негово владение. Установено е още от заключението на лицево-идентификационната експертиза, че всъщност водач на превозното средство е възможно да е бил св. Ц. П., а не А.С., който починал след депозиране на декларацията от обв. М.. По този начин от обективна страна може да се приеме, че е осъществен престъпния състав.

За да бъде съставомерно обаче деянието по чл.313 ал.1 от НК следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че обвиняемата е действала с пряк умисъл- т.е. че тя е знаела, че в деня на нарушението автомобилът е бил управляван не от А.С., а от друго лице. От събраните по делото писмени и гласни доказателства такъв извод не може да се направи. Обв. М. изрично е посочила, че е предала автомобила във владение на А.С. на 13.04.2023г. в 12, 00ч. Поради това и доколкото тя е представила копие на свидетелство за управление на МПС именно на това лице, то не може да се 4 твърди с категоричност, че е знаела, че на 14.04.2023г. в 15 : 12ч. колата е била управлявана от друг. Обстоятелството, че при предявяване на ел. фиш й е била показана и снимка, не оборва този извод, най-малкото защото идентификация на водача е била направена едва в хода на разследването чрез експертиза. Поради това и правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото не са били събрани безспорни доказателства за това обв. М. на 20.07.2023г. в гр. Варна, съзнателно да е потвърдила в писмена декларация с вх. №819000-40621/20.07.2023г., която по силата на закон – чл.189, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта – служител при Сектор „ПП“ – ОД МВР – Варна, за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че на 14.04.2023г. МПС марка „****“ с рег.номер ****** е било управлявано от лицето А.А.С., в 15:12 часа, като в действителност автомобилът не бил управляван от него и правилно я е оправдал за това да е извършила престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка съдът не намери основания за отменяване или изменяване на първоинстанционния акт, поради което и решението следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 561/ 13.05.2025г. по АНД № 1144/2025г. по описа на ВРС, 22-ри състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5