Решение № 142 от 09.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Русе, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета Атанасова

Милен П. Петров при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20224500500213 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Депозирана е въззивна жалба на ОУ „ИВ“ Русе против решение, постановено по гр. д. № 3191/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Т. КР. Й. иск срещу ОУ „ИВ“ Русе за отмяна на Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г., издадена от Началника на РУО Русе, с която за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.10 КТ й е наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.2 КТ. Излага подробни съображения за необоснованост на обжалваното решение. Иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

В отговор на жалбата ищцата Т. КР. Й. излага съображения за неоснователността й.

Писмен отговор е подало и третото лице РУО Русе, което счита, че жалбата на ОУ „ИВ“ Русе е основателна.

Против същото решение е депозирана въззивна жалба и от РУО Русе, с която се иска отмяната на съдебния акт, по съображения за липса на обосновани изводи от първоинстанционния съд.

1

Постъпила е и частна жалба от РУО Русе против определение на РРС по чл.248 от ГПК, с което искането му за изменение на решението в частта за разноските е оставено без разглеждане.

Въззиваемата страна Т. КР. Й. оспорва основателността на частната жалба по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд приема, че въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.

Разгледани по същество са основателни.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.357 КТ вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ, предявен от ТК Й. против ОУ „ИВ“ Русе за отмяна на Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г. на Началника на РУО Русе, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на основание чл.188 т.2 КТ и чл.189 КТ вр. с чл.187 т.3 и т.10 КТ. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед. Ищцата твърди, че не е допуснала вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Позовава се на тенденциозност в действията на Началника на РУО, както и че същият не е спазил предвидената в КТ процедура по реализиране на дисциплинарната й отговорност. Заявява, че така индивидуализираните в заповедта деяния не покриват фактическия състав на посочените правни основания. Счита, че посочените в заповедта нарушения не са засегнали учебния процес, нито са нанесли вреди на училището. В тази връзка въвежда и възражение за несъответствие между тежестта на наложеното наказание и извършените нарушения. Претендира отмяна на оспорената заповед.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответното училище, чрез назначения му особен представител, е взело становище за неоснователност на иска.

Изложени са съображения, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразно проведена, а описаните нарушения са безспорно установени. С тях са нарушени изрично посочени нормативни актове и документи. Тези деяния покриват фактическите състави на чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ и не са налице твърдените в исковата молба пороци при определяне вида на наказанието.

2

По реда и в срока по чл. 131 ГПК третото лице помагач РУО Русе е взело становище за неоснователност на иска. Възразява срещу твърденията на ищцата, че при издаване на процесната заповед не са спазени правилата на КТ за нейното мотивиране. Възразява и срещу доводите, че установените деяния не представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че не е спазен принципът на съразмерност между нарушението и наказанието.

Страните не спорят, че към датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „директор“ на ответното училище. Същото има качеството на работодател на ищцата, а третото лице РУО Русе се явява горестоящ орган по смисъла на чл.61 ал.2 КТ.

Предмет на настоящото производство е Заповед № ЧР-24-2/10.05.2021 г.

Началника на РУО Русе, с която ищцата е дисциплинарно наказана с "предупреждение за уволнение" на основание чл.188 т.2 КТ и чл.189 КТ вр. с чл.187 т.3 и т.10 КТ. От нея се установява, че е издадена във връзка с Констативен протокол относно извършена проверка в ОУ "ИВ" Русе по заповед на Началника на РУО - Русе. Констативният протокол и докладът съдържат описание на конкретни нарушения, като подробно са изложени обосноваващите ги обстоятелства. Те са инкорпорирани в съдържанието на оспорената заповед.

За нарушенията в атакуваната заповед, за които ищцата дисциплинарно наказана, се установява следното от фактическа страна: е

На 15.03.2021 г. комисия, назначена от Началника на РУО със заповед от 01.03.2021 г., посетила училището-жалбоподател и установила, че ищцата е издала четири броя заповеди: № 377/10.11.2020 г.; № 409/23.11.2020 г.; № 473/27.11.2020 г.; № 570/30.12.2020 г. във връзка с организацията на обучението в електронна среда от разстояние в ОУ „ИВ“ Русе. В посочените заповеди е констатирано нарушение относно определената продължителност на учебните часове при синхронно обучение от разстояние в електронна среда, което не съответства на предвидената максимална продължителност на един дистанционен учебен час, императивно уредена в чл.7 ал.6 т.1 и т.2 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование.

3

На 28.01.2021 г. ищцата е издала нова заповед, в която за първи път е определила продължителност на дистанционния учебен час в съответствие с нормативната уредба.

В писмените си обяснения Т.Й. твърди, че в посочените четири заповеди е разписана продължителността на часовете и почивките между тях, а на учителите, които работят в електронна среда на обучение, по време на педагогически съвети и оперативки е устно разяснявано от нея да следват продължителността на учебните часове, регламентирани в Наредба № 10.

От констативния доклад, от приложените към обясненията на ищцата по реда на чл.193 КТ писмени документи и от електронни разпечатки за м. ноември 2020 г. от програмата Mikrosoft Teams meeting , се установява, че педагогическите специалисти в ответното училище през посочения месец са спазвали продължителността на дистанционните часове в съответствие с наредбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.357 вр. чл. 188 т.2 КТ. Съгласно чл.195 ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално основание. При преценка на неговата законосъобразност съдът проверява дали съществуват посочените от работодателя факти.

Непосочването на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, тъй като затруднява и служителя с оглед правото му на защитата.

Съдът не може да извършва проверка извън данните в заповедта, а служителят трябва да знае конкретните факти, на които се основава наказанието.

Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл.195 ал.

1 КТ води до невъзможност да се установят конкретните нарушения и да се определи предметът на съдебния контрол, поради което съдът следи служебно за спазването й.

4

В настоящия случай са спазени всички законови изисквания.

Нарушенията са конкретизирани с индивидуализиране на извършителя, времето, мястото и фактическите обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и законовите основания, т. е. налице са всички изискуеми от закона реквизити в атакуваната заповед на Началника на РУО.

Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да осигурят възможност на наказания служител да осъществи защитата си, както и възможност за съда да реализира правораздавателен контрол.

Безспорно установено по делото е, че преди издаване на процесната заповед, от ищцата са били поискани писмени обяснения именно във връзка с извършените дисциплинарни нарушения, предмет на съдебното производство.

Т.Й. е депозирала такива, което от своя страна сочи на извод, че е разбрала за какви нарушения се търси дисциплинарната й отговорност.

Настоящият въззивен състав намира, че изискването на чл.193 КТ е спазено и на ищцата е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита пред работодателя.

В контекста на изложеното, съдът приема и че са спазени сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Следователно предметът на съдебния контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване, може да бъде извършена, а оспорването на заповедта на формално основание е изцяло неоснователно.

Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е основано на констатации за извършени дисциплинарни нарушения – издаване на четири заповеди на директора в противоречие с визирания по-горе подзаконов нормативен акт.

На първо място, следва да се изясни въпросът дали сочените обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение.

За да е налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се установи, че служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от характера на трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с трудовата му функция. По аргумент от чл.186 КТ нарушение на трудовата 5 дисциплина е всяко неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Несъстоятелни са доводите на ищцата, че за спазване на законовите изисквания относно максималната продължителност на дистанционните учебни часове е било достатъчно устното разяснение на педагогически съвет или оперативка.

Налага се безспорен извод (при прочит на текстовата част на процесните административни актове № 377/10.11.2020 г.; № 409/23.11.2020 г.; № 473/27.11.2020 г.; № 570/30.12.2020 г.), че чрез издадените заповеди Т.Й., в качеството си на директор на училище, не е създала условия за нормалното организиране на видовете подготовка при синхронно обучение от разстояние в електронна среда, поради което е налице нарушение на разпоредбите на чл.258 ал.1 ЗПУО и чл.31 ал.1 т.2, т. 4 и т.32 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите специалисти, на чл.7 ал.6 т.1 и т.2 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование, както и на Раздел ІІІ, т.2, 3, 4 от длъжностната й характеристика, което от своя страна съставлява неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл.187 ал.1 т.3 и т.10 КТ.

Дейността на ищцата като директор на учебно заведение - ответното училище се регламентира от изисквания на законови и подзаконови нормативни актове, като конкретно по силата на чл.258 ал.1 ЗПУО следва да организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Предвидените в законови и подзаконови нормативни актове задължения на директора на училище да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището, са залегнали и в длъжностната характеристика на ищцата – раздел V – директорът отговаря за правилното водене и съхраняване на училищната документация. Пак съобразно длъжностната й характеристика, раздел ІІІ, т.2 и т.3, 4 ищцата има задължението да ръководи и да отговаря за цялостната дейност на образователната институция и да контролира и отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в нея.