Определение № 89 от 25.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново , 25.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Томов

Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско дело № 20204100500897 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по искане за приемане на възражение по реда на чл. 423 от ГПК, подадено от адвокат .. П. М. от Адвокатска колегия - Велико Търново, в качеството ѝ на пълномощник на „.” ООД, със седалище и адрес на управление на търговеца в гр. В.

ТТ., ул. "С. А." № . срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК под № 345/27.05.2020 г. , издадена в полза на взискателя „ВВ. .“ АД с ЕИК .., с адрес гр. С., бул. „.... и .. ..“ № ..., ет. 3, по ч.гр.д. № 1011/2020 г., по описа на Районен съд – Велико Търново..

Длъжникът в заповедното сочи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като с отбелязването от съдебния служител върху съобщението, изпратено на този адрес, не се удостоверява факта, че на адреса на дружеството не може да намери някой, който да получи съобщението или че намереното лице отказва да получи съобщението. То не съдържа, нито удостоверяване, нито данни търговецът да е напуснал адреса, за да може послужи като основание за прилагането на чл. 50, ал. 2 от ГПК и да се приеме съобщението за редовно връчено на „." ООД, както повелява закона, чрез прилагането му по делото.. В разписката към съобщението, връчителят не е удостоверил надлежно обстоятелства сочещи, че търговецът - длъжник е напуснал адреса си, налагащи необходимостта съдът да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Напротив, записаното от него, че „….фирмата няма служител на адреса..“ предполага съдът да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК и да разпореди залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1, вместо което той неправилно приел, че лицето е напуснало адреса.

1

По този начин отбелязването в съобщението, че фирмата няма служител на адреса, според адвокат М. не може да се приеме като еднозначно с извода лицето да е напуснало адреса..

Релевира се още довод, че поканата за доброволно изпълнение е получена именно на този адрес, като седалището и адресът на управление на търговеца „." ООД е в гр. В.

Т., на ул. "С. А." № ., където дружеството редовно получава своята кореспонденция.

Това е и постоянният адрес на управителя на дружеството Р. С. В., къде съвсем обичайно и нормално е да може бъдат намерени и членове на неговото семейство.

По този начин, при липса на достоверно удостоверяване на обстоятелството, че дружеството е напуснало адреса, посочен в търговския регистър, съдът е следвало да прибегне до начина на връчване, предвиден в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, във връзка с изричното препращане от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 към този предвиден в ГПК ред. Претендира се, че като не изчерпал процедурата по залепване на уведомление по адреса на управление на дружеството, обявен в Търговския регистър, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до лишаването на „." ООД от възможността да депозира възражение против заповедта за изпълнение. В заключение, процесуалният представител на търговеца „." ООД счита, че са налице предпоставките по чл. 423, ал.

3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК и моли възражението срещу заповедта за изпълнение да бъде прието от въззивния съд, изпълнението на заповедта да бъде спряно. Претендира се още за това делото да бъде върнато в първоинстанционния съд, където производството продължи от фазата на действието на приетото вече възражение.

Насрещната по възражението страна „ВВ. ." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Филип Кутев" № 1, чрез младши юрисконсулт А. Г. М. излага становище за недопустимост на подаденото от „." ООД и на основание чл. 423, ал. 1, т.

1 от ГПК възражение, тъй като длъжникът не е бил лишен от възможността да оспори вземането в заповедното производство. При условията на алтернативност и в случай, че съдът приеме подаденото възражение за допустимо, взискателят го определя съответно като неоснователно.

В отговора по възражението се твърди, че съобщението за издадената Заповед за изпълнение № 345 от 27.05.2020 г. е надлежно връчено на адрес на длъжника, който и понастоящем е вписан като седалище и адрес на управление на „." ООД в Търговския регистър. Връчителят тогава е отбелязал и начина, по който е установил, че „." ООД не се намира на адреса, а именно - сведението от намереното на мястото и адреса лице.

Според процесуалния представител на взискателя не е безспорно доказано в случая, че адресът вписан в Търговския регистър като седалище на длъжника, който е и мястото на връчване, е обитаван от дружеството. Моли съда да остави без уважение искането за 2 приемане на възражението, както и искането на „." ООД за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение № 345 от 27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1011/2020 г. по описа на Районен съд - Велико Търново. Прави се искане от съда, да се присъди в полза на „ВВ.

." АД в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв..

Окръжен съд – Велико Търново като съобрази изложените от страните доводи и доказателствата по делото, намира следното:

Възражението е подадено от активно процесуално легитимирано лице – длъжник в заповедното производство. В искането за приемане на възражението е посочено, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение в деня на връчване на Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 16112/18.09.2020 г. по и.д. № 708/2020 г. по описа на ЧСИ - Виктор Георгиев, вписан в регистъра на Частните съдебни изпълнители /ЧСИ/, воден от Камарата на Частните съдебни изпълнители под № 725 и със район на действие Окръжен съд гр. Велико Търново, връчена на 25.09.2020 г. , чрез куриерска фирма „МИБМ ЕКСПРЕС" ООД, на лице, което не е служител на „." ООД, а именно К.

А. В.. Последната се свързала с управителя на дружеството, уведомила го и по този начин той узнал за издадената заповед за изпълнение.

Възражението е депозирано на 26.10.2020 г. или по време преди изтичането на едномесечния срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от ГПК, поради което срокът за неговото подаване се явява спазен. Налице е и наличието на правен интерес у длъжника от иницииране и водене на настоящото производство, а това е възможността за подаване възражение по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК.. В искането - предмет на производството по настоящото дело, са въведени твърдения, че длъжникът не е могъл да подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК поради ненадлежно връчване на заповедта, предвид което редът за защита е именно подаване на възражение пред въззивния съд съгласно чл. 423 от ГПК /в този смисъл т. 6 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ . Изложеното обуславя допустимост на възражението и предпоставя разглеждането му по същество.

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл. 414 от ГПК, поради някое от обстоятелствата посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В процесния случай молителят се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С оглед посоченото основание настоящата инстанция дължи проверка на действията на заповедния съд по връчване на заповедта за изпълнение.

Производството по ч.гр.д. № 1011/2020 г. , по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

3

410 от ГПК, подадено от „ВВ. ." АД гр. С. срещу „.” ООД, със седалище и адрес на управление на търговеца в гр. Велико Т., ул. "С. А." № . за заплащане на парично вземане в размер на 2 653.20 лв. - главница със законна лихва за забава в размер на 102.6 8 лв. за периода 01.09.2019 г. - 18.05.2020 г. по Договор за предоставяне на услугата „Ползване на канал от селищната канална мрежа“ № 2010/0010 от 11.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 22.05.2020 г. до изплащане на задължението по вземането, както и на сумата от 55.1 2 лева — за направените от заявителя разноски за държавна такса.

Съдът извършил служебна проверка и като разгледал подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК преценил, че същото не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. че не е налице обоснована вероятност за това. Въз основа на заявлението Районен съд гр. Велико Търново, четвърти състав издал Заповед № 345/27.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Заповедта била изпратена за връчване на последния посочен в регистъра адрес, адресът на длъжника като мястото където се намира седалището и управлението на търговеца „." ООД в гр. В. Т., на ул. "С. А." № .. Съобщението за издадената заповед за изпълнение се е върнало в цялост и невръчено. На гърба на съобщението, върху разписката съдебният служител и връчител в съда Бисер Петрушев е отбелязал с дата 15.06.2020 г., че „Фирмата няма служител на адреса. Сведение от К. А. В. - живее на адреса.".

След като получил горните сведения Великотърновският районен съд приел, че издадената заповед за изпълнение следва да се счита за връчена от 15.06.2020 г. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК вменява задължение на връчителя да посочи и удостовери с подписа си датата, мястото и начина на връчването, както и всички действия, извършени във връзка с връчването, в това число посещенията на адреса, данните, събрани за обстоятелствата дали адресатът живее на адреса, по кое време може да бъде открит, както и кой е източника на получените сведения. Само при точното изпълнение на това задължение и въз основа на изчерпателното удостоверяване на всички извършени действия, съдът може да направи преценка за редовността на връчването, съответно налице ли са предпоставките за връчване по реда на чл. 47 от ГПК.

В конкретния случай връчителят е удостоверил в разписката от 15.06.2020 г. , че по сведение от живеещата на адреса К. А. В. фирмата няма служител на адреса. В разписката не е отбелязано, че връчителят е търсил адресата - търговското дружество 4 на конкретно посочения адрес, неговия управител Р. С. В., за когото се твърди, че това е постоянният му адрес, където обичайно и нормално можело да бъдат намерени и членове на неговото семейство, и ако това е било така – защо адресатът не е намерен /например никой не отговаря, апартаментът е заключен, живущите в апартамента отричат адресата да живее там и пр./. Липсва отбелязване и затова, само посочената К.

А. В. ли живее на този адрес, какво представлява имота и дали на него е намерено друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК и ако такова е било намерено, че то е изразило несъгласие да приеме съобщението.

Без посочване и удостоверяване с подписа си на извършването на тези действия по връчването не може да се приеме, че същите са осъществени, а горните обстоятелства - изяснени. Въз основа на посоченото в разписката, че „Фирмата няма служител на адреса. Сведение от К. А. В. - живее на адреса." не може да бъде прието по подразбиране и не се включва имплицитно в удостоверяването, че е извършено посещение на апартамента в жилищния блок и/или къща, и че на адреса не е намерен нито адресата, нито друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Такава фикция процесуалният закон не урежда. Точно обратното – вменява задължение на връчителя да удостовери всяко едно действие по връчването. В процесния случай удостоверяването в разписката доказва единствено, че на 15.06.2020 г. . връчителят е потърсил данни от съседи дали търговеца „." ООД има служители на адреса и К. А. В. му отговорила отрицателно, но не и това че е търсил адресата на адреса. Без последното няма как да се направи заключение, че на адреса не могат да бъдат намерени нито адресата, нито друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Член 47, ал. 7 от ГПК постановява, че правилата и разпоредбите на ал. 1 - 5 на същия член се прилагат съответно и за връчване на заповед за изпълнение., т.е. доколкото няма различна уредба. За заповедния съд съществува задължение да извърши служебна проверка на местната подсъдност /аргумент от чл. 411, ал. 1 от ГПК/ и щом данни за адресите на длъжника са налични по делото, то липсва необходимост да се изисква адресна справка и/или друга подобна информация от заявителя.