Решение № 994 от 19.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. В., 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20223110202120 по описа за 2022 година Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на "Силен Звяр" ЕООД срещу НП № 03-2200158/16.03.2022 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В., с което на въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл. 10, ал. 1 от същия закон.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно като се навеждат доводи, както за допуснати съществени нарушения на процес. правила, така и за нарушение на материалния закон. Моли НП да бъде отменено

В съдебно заседание за въззивното дружество, се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания. Моли алтернативно да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Във фазата по съществото на делото процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2022 г. служители на ДИТ – В., в това число и св.

Б.извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект – фитнес зала стопанисван от въззивното дружество. На място били изискани данни за лицата полагащи труд в обекта стопанисван от въззивното дружество. Били изискани и получени присъствени форми за месец февруари 2022г. В хода на проверката било установено, че в обекта работи лицето Л.Д. – граждани на Р Северна Македония, която в момента работела по сключен трудов договор с въз.дружество.

Сред работниците извършващи дейност в обекта била Л.Д. – граждани на Р Северна Македония, със служебен номер: 1003534206, родено на 11.12.1997 г., с гражданство Северна Македония. На место бил съставен протокол в които били вписани лицете който полагали труд, като било отразено и длъжността им и датата на провеждане на инструктаж. Оставена била призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК адресирана до въззивното дружество с оглед явяване на негов представител и представяне на редица документи за проверка. В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество били представени договор Трудов сключен с Л.Д. – граждани на Р Северна Македония, със служебен номер: 1003534206, за длъжността „рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ул.“Д.. От представената присъствена форма за месец 2 2022 год. св. Б. установила, че Л.Д. е започнала действително работа на обекта на обекта на въззивника на 05.02.2022 год.. Същата направила справка в информационната система на ГИТ и установила, че въззивното дружество не е уведомило ТП на ИА "ГИТ в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа на лицето Л.Д..

За констатираното нарушение срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за това, че на 15.02.2022 г., в качеството си на работодател не е уведомило ТП на ИА "ГИТ" в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа – 05.02.2022г. на Л.Д. - гражданин на Украйна което работи по трудов договор №22/ 31.01.2022г., изпълнявайки длъжността „рецепционист", с определено работно място: фитнес зала ул.“Д., гр.В..

2

АУАН бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, като копие от пълномощното било приложено по АНП. В законоустановения срок не постъпили писмени възражения. Поради това и въз основа на АУАН, наказващият орган издал процесното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 79 ал.4 от ЗТМТМ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв..

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, управител.

Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно 3 нарушение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на досъдебната фаза на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Безспорно АУАН е бил връчен на представляващ дружеството на упълномощено лице. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Тъй като указания от закона срок не са били депозирани възражения АНО е издал и процесното НП . С оглед на това съда приема, че са спазени визираните в ЗАНН срокове в редакцията му към м.2. 2022.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан въззивника.

Фактите по делото не са спорни между страните поради това и бе заличен призования свидетел – актосъставител.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствено средство като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално 4 допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 79, ал. 2 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията н а чл. 57 ЗАНН. Съгласно чл. 79 ал.4 от ЗТМТМ - Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Представена е надлежна заповед за оправомощаване, поради които и съда не приема така изложеното възражение.

При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ , като аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В конкретния случай въззивното дружество осъществява дейност на територията на Република България, регистрирано е по българското законодателство и ползва за своята дейност услугите на работник от трета държава – Република Северна Македония.

В случая в случая е възникнала т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.

Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ .

По възраженията на въззивното дружество:

Подаването на уведомление до Дирекция "Инспекция по труда" – В. в последствие е ирелевантно за отговорността на дружеството, тъй като нарушението е било извършено на 15.02.2022 г. Последващото отстраняване 5 на нарушението не би било освобождаващо отговорността обстоятелство.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

По отношение нарушението за което е санкционирано въззивното дружество

По отношение на имуществената санкция:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на Имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

Нормата на чл. 78, ал.1 ЗТМТМ предвижда за конкретното нарушение „Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 2000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по 6 тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза.