Решение № 214 от 30.04.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 393/2025
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова Мицевска
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 9 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 345а,ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 111, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 177а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 177а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Дупница, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Райна Г. Боянова в присъствието на прокурора Т. Ив. В. като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510100393 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Л. К., с която са предявени следните обективно и субективно съединени осъдителни искове:
I. Искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, както следва:
1. Иск срещу ответника Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, срам, неудобство и душевни притеснения, влошаване на здравословното състояние на ищеца /високо кръвно налягане/ от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на досъдебно производство по пр. с вх. № ТОД-853 от 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
2. Иск срещу ответника Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 12.04.2012 г. до 28.10.2024 г. от невъзможността на ищеца да използва по предназначение собствения си лек автомобил - „БМВ 318 И” с рег № ***, причинени от нарушаване на правото на 1 разглеждане и приключване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на досъдебно производство по пр. с вх. № ТОД-853 от 2012г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането.
II. Искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗОДОВ /съобразно изменението в доклада на л. 139, стр. 2/, както следва:
1. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживяно унижение и стрес, вследствие от невъзможността да използва собствения си лек автомобил - „БМВ 318 И” с рег № ***, поради противозаконно задържане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
2. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващ частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от невъзможност да ползва иззет на 12.04.2012 г. като веществено доказателство автомобил „БМВ 318 И” с рег № ***, да го отдавам под наем и се разпорежда с него за периода 12.04.2012г. до 28.10.2024г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
3. Иск срещу ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5100 лева, представляващи обезщетение, съответстващо на намаляването на пазарната стойност на автомобила, в резултат на незаконосъобразното му задържане за периода 12.04.2012г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането;
4. Иск срещу ответника ОДМВР – Кюстендил за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение, съответстващо на увредените части на лек автомобил „БМВ 318 И” с рег. № *** – счупено задно панорамно стъкло, счупен заден стоп и повреден салон, в резултат на незаконосъобразното му задържане и недобросъвестно съхранение за периода от 12.04.2012г. до 28.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012г. /датата на деликта/до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът релевира, че по силата на договор за продажба на МПС от 16.10.2009г. е собственик на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ***, с рама №. Във връзка с 2 процесния автомобил в РУП, гр. Дупница била образувана преписка рег. № 3249/2012 г. по докладна записка от инспектор В. К. - автоконтрольор в група ПП-КАТ при РУП гр. Дупница. Преписката била образувана, тъй като на 12.04.2012г. по време на дежурството си инспектор В. К. спрял ищеца за проверка в района на гр. Дупница по време на управление на процесния лек автомобил, движейки се по ГТП Е-79. В хода на проверката служителите се усъмнили за наличие на интервенция върху номера на рамата на автомобила, поради което с протокол за доброволно предаване от 12.04.2012г. ищецът предал доброволно автомобила, като веществено доказателство по незабавно производство рег. № 3249/ 2012 г.по описа на РУП гр. Дупница.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх. № 853/ 17.09.2012 г. по описа на РП - Дупница, било отказано да се образува досъдебно производство и преписката била прекратена, като лекият автомобил бил върнат на Прокуратурата към Съда на сектор 6 Букурещ, Република Румъния, Публично министерство по техен № 3681/Р/2009 г., която да предприеме мерки и организира връщането на инкриминираната вещ на собственика й.
С постановление от 22.11.2012г. на ОП – Кюстендил по пр. с вх. 796/2012 г. по описа на ОП - Кюстендил, било отменено постановлението от 17.09.2012 г. и било разпоредено връщането на лекия на Прокуратурата към Съда на сектор 6 Букурещ, Република Румъния, Публично министерство по техен № 3681/Р/2009 г. С постановление за спиране на наказателно производство на 14.06.2012г., прокурор при РП - Дупница установил, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а,ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в гр. Дупница, обл.Кюстендил в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационен (ИН рама) на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 318 И” с рег № ***, като е постановил спиране на наказателното производство по досъдебно производство с вх. № 853/ 2012г., ДП-72/ 2013 г. по описа на РП-Дупница и ЗМ-64/2013г. по описа на РУП на МВР гр. Дупница срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а,ал. 1 от НК, като е възложил на оперативно-издирвателната група при РУП гр. Дупница да установи и издири неизвестния извършител на извършеното деяние по чл.345а, ал.1 от НК съгласно плана, посочен в диспозитива на постановлението.
С решение от 10.10.2014 г. по гр. д. № 90/2014г. по описа на РС – Дупница било прието за установено, че ищецът е собственик на процесния автомобил. Решението влязло в сила на 10.10.2014г.
С постановление на 18.11.2014 г., прокурор при РП - Дупница отказал да върне автомобила на ищеца, доколкото извършителят на деянието не бил открит, както и обстоятелството, че с процесния автомобил били реализирани редица противоправни действия.
3
С постановление на 02.10.2024 г., прокурор при РП - Дупница, като се е запознал с материалите по преписка вх. № ТОД-853/ 2012 г. по описа на РП – Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ гр. Дупница, прекратил досъдебното производство вх. № ТОД - 853/ 2012 г. по описа на РП Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ гр. Дупница, водено за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК, като отнел в полза на държавата лек автомобил с марка „БМВ 318 И”.
С определение № 288/ 17.10.2024 г., пост. по н.д. № 798/ 2024 г. по описа на РС - Дупница, съдът отменил постановление от 02.10.2024 г. по описа на РП - Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ гр. Дупница, в частта му, с която отказва да върне и е отнел в полза на държавата процесния автомобил, като постановил да му бъде върнат лекия автомобил.
С приемо-предавателен протокол от 28.10.2024 г., ОД МВР - Кюстендил предал на ищеца лекия автомобил. Автомобилът бил неправомерно иззет за периода от 12.04.2012г. до 28.10.2024г. – 12 години и 6 месеца.
Ищецът релевира, че производството по ДП с вх. № ТОД - 853/ 2012 г. по описа на РП - Кюстендил, ТО - Дупница и ЗМ-64/2013 г. по описа на РУ гр. Дупница, е продължило изключително дълго, извън всякакви срокове, предвидени в НПК, извън всякакъв разумен срок. В резултат на продължилото в неразумен прекалено дълъг срок преживявания, унижение пред близките и семейството, които непрекъснато питали ищеца къде е автомобилът, ищецът трябвало да обяснява и да ги убеждава, че не е извършил каквото и да било престъпление, но въпреки това автомобилът бил задържан. Ищецът бил поставен в пълна безизходица, вследствие на невъзможността да използва вещта си, да я получа обратно и да разбера какво се случва с нея.
Ищецът изтъква още, че като не са сторили необходимото да организират и гарантират приключване на досъдебното производство в законните за това срокове, ответниците причинили на ищеца вреди, изразяващи се в невъзможност да ползва автомобила си и да се разпорежда с него.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР – Кюстендил, с които оспорват предявените искове като недопустими като в тази връзка изтъкват следните възражения: ищецът не е процесуално легитимиран да предяви исковете, доколкото не е конституиран като страна в проведеното досъдебно производство. В условията на евентуалност оспорват исковете като неоснователни, поради следните съображения: ищецът не е доказал наличието на реално претърпени вреди; продължителността на наказателното производство не нарушава разумния срок; не е налице причинна връзка между вредите и досъдебното производство; наказателното производство се отличава с правна и фактическа сложност. В условията на евентуалност размерите на исковете 4 се оспорват като завишени.
С влязло в сила определение от 04.06.2025г. /л. 148-л. 150/ съдът е прекратил производството в частта по отношение на предявените искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ.
Във връзка с правната квалификация на исковете следва да се посочи, че съобразно константната практика на ВКС, независимо, че в доклада посочената квалификация е по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /л. 139, стр. 2/, а не по чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ, когато съдът в решението си по същество на спора не е подменил обстоятелствата, на които се основават исковете (т.е. не е променил фактите, от които ищецът черпи права), допуснатото процесуално нарушение не е „съществено“. /в този смисъл е Решение с № 87/06.11.2019г. по т. д. № 848/2017г. по описа на ВКС, I ТО/.
Съгласно актуалната редакция на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на НПК. Съгласно процесуалната разпоредба на чл. 177а, ал. 1 НПК, към която препраща чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОДОВ, трети лица по смисъла на този раздел са лицата, чиито лични или имуществени права са пряко и непосредствено засегнати от прилагане на способите за доказване, с изключение на обвиняемия и пострадалия на досъдебното производство, и на страните в съдебното производство.
В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем в производството, като производството е водено срещу неизвестен извършител, съгласно Постановление от 22.01.2013г., поради което същият притежава качеството на трето лице по смисъла на чл. 177а, ал. 1 НПК.