Решение № 858 от 23.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858

Варна, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА канд № 20257050702679 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. Г. П. [ЕГН] от гр. Варна, срещу Решение № 1143/30.09.2025 г., постановено по АНД № 1546/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0442-001694/15.01.2025 г., издадено от Началник на сектор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, с което на Л. Г. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева, на осн. чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. С решението на Районен съд – Варна Л. Г. П. е осъдена да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретно сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения, подробно изложени в касационната жалба от т.1 до т.4.3. Пояснява, че не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП, предвид противоречивите свидетелски показания на актосъставителя Д.. Твърди, че решението на въззивния съд да не бъде изслушан съставителя на констативния протокол – Г. И., съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова възприема и обстоятелството, че в АУАН като свидетел е посочено лицето, което е претърпяло щети от ПТП, което е заинтересовано от изхода на спора. Допълнително навежда доводи, че не е изяснена фактическата обстановка по настъпване на ПТП. Излага съображения, че от фактическа страна нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е описано точно и ясно. Неправилно въззивният съд е приел, че причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Допълва, че не е обсъден въпросът относно субективния елемент на нарушението – могъл ли е водачът да предвиди и предотврати попадането на автомобила в заледен участък от пътното платно. С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1143/30.09.2025 г., постановено по АНД № 1546/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на Решение № 1143/30.09.2025 г., постановено по АНД № 1546/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, като неправилно и незаконосъобразно и отмяна на наказателно постановление № 24-0442-001694/15.01.2025 г.

В открито заседание касаторът чрез представител по пълномощие адв. П. Г. поддържа жалбата на изложените в нея мотиви. Отново подчертава липсата на доказателства за това, че Л. П. се е движила с несъобразена скорост. Пояснява, че щетите по автомобилите също не навеждат на този извод. Твърди, че е останал неизяснен механизмът на произшествието. Навежда доводи, че автомобилът на П. се е занесъл „случайно“, заради заледен участък на пътя. Поради това и поради липсата на състав на вмененото нарушение поддържа искането за отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник на сектор Четвърто районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, редовно призован, представител не се явява. В писмени бележки, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.- А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена - да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват че на посочената дата П. е управлявала своето МПС, със скорост, която не е била съобразена с конкретните пътни условия. Пледира, че с действията си е осъществила състава на посочената в наказателното постановление разпоредба, поради което решението на ВРС следва да се потвърди.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция и при служебната проверка, осъществена по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Л. Г. П. срещу Наказателно постановление № 24-0442-001694 от 15.01.2025 г., издадено от началник на сектор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Л. Г. П., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.11.2024 г. в 07:55 часа, в община Варна, на път Автомагистрала № А-5 в посока град Варна, Л. Г. П. управлява собственият си лек автомобил Ситроен С 3 с регистрационен номер [рег. номер], като на 2-ри километър, поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия в заледен участък, при навлизане в десен завой губи управление над МПС като се поднася и се блъска в предпазна мантинела в дясно на пътното платно, след което се отклонява в ляво и блъска в предна лява част лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], с което става причина за ПТП. Произшествието е посетено от екип на СМП- гр. Варна, като водачът П. род. на 14.11.87г. и пътник Д. Г. Д. род. на 13.11.2018г. са отведени до МБАЛ-Света Анна и освободени с контузии. Съставен бил АУАН за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който П. подписала с отразяване „имам възражения“. Извън срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. На 15.01.2025 г. началник на сектор в ОДМВР – Варна, Четвърто районно управление, издал оспореното пред ВРС Наказателно постановление. Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд установил въз основа на гласни доказателствени средства, събрани от актосъставителя, така също от писмени доказателства.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като вмененото нарушение е безспорно установено, правилно квалифицирано и е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание. Като се е позовал на събраните гласни и писмени доказателства, ВРС е приел, че П. е станала причина за ПТП, поради несъобразяване скоростта на движението с пътната настилка. Възприел за правилен извода на АНО за съставомерността на деянието и приложението на посочената от него санкционна норма, като при индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Възражението, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати процесуални нарушения, които не били обсъдени от въззивния съд, е неоснователно. Протокол за ПТП №52775/19.11.2024 г. е съставен от Г. И. – дежурен ПТП при ОД МВР - Варна, по реда на чл. 125а, ал.1 и 2 от ЗДвП, поради което представлява констативен (удостоверителен) акт и е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, като издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставляващо доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Преди да издаде АУАН Д. Д. се е запознал с дадените обяснения, докладни записки, Протокол за ПТП от 19.11.2024 г., съставен от свидетеля по АУАН Г.И., което е в съответствие с чл. 40 ЗАНН. При съставяне на АУАН № 3321809/19.11.2024 г. в присъствие на един свидетел – служител на ОД на МВР Варна, и друг свидетел – потърпевш от ПТП – М. В., не е допуснато процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП. Вписването като свидетел по съставяне на АУАН на лицето-потърпевш от ПТП не е санкционирано от закона, напротив, негово изискване е свидетелите да са очевидци на нарушението. Разпоредбата на чл.40 ал.3 ЗАНН е приложима в една конкретна хипотеза, и тя предполага липса на свидетели, очевидци на произшествието. Поради това, че в конкретния случай М.В. е пряк свидетел на ПТП, именно съобразно чл.40 ал.1 ЗАНН, е допустимо тя да бъде посочена като втори свидетел в АУАН.

Неоснователно е възражението на касатора, че е налице нарушение на формата и съдържанието на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не е било необходимо в описанието на фактическата обстановка на наказателното постановление административнонаказващият орган да посочи конкретната скорост на движение на автомобила, причинил произшествието. За превишение на скоростта на движение са предвидени съответни административни наказания в ЗДвП, но в този случай не това е установеното нарушение. Съответно, не е предмет на изследване както от административнонаказващия орган, така и от съда, скоростта на движение. Диспозицията на правната норма в конкретния случай ангажира поведение на водача, което следва да е съобразено с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, които в своята съвкупност обуславят преценката му с каква скорост да управлява, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Поради това е без значение каква е била конкретната скорост. След като скоростта, с която се е движел водачът е направила невъзможно спирането на управляваното от него ППС и от това е настъпило ПТП, то същата е била несъобразена.

Описаното в обстоятелствената част на НП е достатъчно санкционираното лице да разбере за кои негови действия и бездействия е ангажирана отговорността му, с оглед на което не е нарушено правото му на защита в процеса. Неоснователно се твърди от касатора, че административнонаказващият орган е приел за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП – наличие на предвидимо препятствие и опасност, възникнала на пътя. Вярно е, че в наказателното постановление административнонаказващият орган е посочил, че водачът не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства. Но, в мотивите на наказателното постановление много ясно е посочено, че се ангажира административнонаказателната отговорност на П., поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия – заледен участък, с което се опровергават твърденията на касатора за липса на яснота, коя от всички хипотези на правната норма е осъществена. Този факт се потвърждава и от посочения във възражението на П. срещу АУАН факт за наличие на заледен участък. Лицето се защитава срещу фактите, а от описанието в НП и от предприетата защита по съдебен ред, може да се направи извод, че същото е разбирало в какво деяние е обвинено.

Възражението на касатора, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, защото „прецени, че не е необходимо да бъде изслушан в съдебно заседание…Г. Г. И.“, е неоснователно. В провелото се на 23.09.2025 г. съдебно заседание, въззивният съд е докладвал, че свидетелят Г. И. е редовно призован и не се явява, както и че намира фактическата обстановка за изяснена без неговото изслушване, въз основа на разпита на другия свидетел Д. Д.. Именно последният е актосъставител, а неговите показания са събрани, като съставени конкретно въз основа на протокола за ПТП, издаден от Г.И.