Решение № 337 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100500443 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба от 02.11.2023 г в СГС на И. В. И. ЕГН ********** от гр.София срещу уведомление изх.№6114 от 17.10.2023 г на ЧСИ №789 Н.К. по изп.дело №******* , с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземания за издръжка посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело и разноски на взискателя , както и по отношение на принудително изпълнение срещу лек автомобил и недвижим имот на жалбоподателя .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановлението на ЧСИ /материализирано в уведомлението/ , тъй като е заплатил издръжката за 2017 г и 2018 г .

Запорът върху МПС и възбраната върху недвижим имот са несъразмерни мерки по чл.442а ал.2 ГПК спрямо дълга за издръжка , като последната се изплаща от запор върху трудово възнаграждение . Взискателката е озлобена и цели да блокира социалния живот на жалбоподателя . Има интерес от трето лице да закупи МПС на нормална пазарна цена .

Взискателят И.И. И.а ЕГН ********** чрез майка си Н.Т.Б. счита , че жалбата е неоснователна . Жалбоподателят периодично не е плащал доброволно издръжката и няма гаранция , че това му поведение няма да започне отново . Възможно е жалбоподателят да напусне работа в МВР , а идеалната част от недвижимия имот е ипотекирана в полза на банка . Предстоят още 8 години , в които жалбоподателят трябва да заплаща издръжка .

ЧСИ №789 Н.К. излага мотиви , че жалбата е частично допустима , респ.изцяло неоснователна . Взискателят е представил два броя изпълнителни листа за издръжка , 1 включително за бъдеще време до настъпване на основание за прекратяването й . Не са установени по изпълнителното дело други активи на длъжника / включително банкови сметки / освен трудово възнаграждение , МПС и идеална част от ипотекиран недвижим имот . Не е нарушен чл.442а ал.2 ГПК , защото ако длъжникът напусне работа може да не бъде събрана издръжката за бъдеще време . В ГПК не е предвидено обжалване на обезпечителните мерки налагани от съдебния изпълнител .

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства , намира следното:

Съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказ на ЧСИ да прекрати/приключи изпълнителното производство. С оглед нормата на чл.442а ал.2 ГПК във вр. чл.435 ал.2 т.6 ГПК , според която при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки , може да се приеме , че е допустимо длъжникът да обжалва по съдебен ред отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението върху движима или недвижима вещ поради несъразмерност. Жалбата е подадена в срок и е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

Жалбата е неоснователна . Не са налице предпоставките на чл.433 ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство . Действително посочените в първоначалната молба за образуване на изпълнителното производство вземания за издръжка за 2017 г и 2018 г са погасени от длъжника , но представените по делото два броя изпълнителни листове /за 150 лева месечна издръжка , впоследствие увеличена на 250 лева месечна издръжка/ касаят и бъдеща издръжка до настъпване на законови причини за прекратяването й . По делото не се твърдят основания за прекратяване на издръжката т.е. предстои възникване на нови месечни задължения за издръжка . С аргумент от самия характер на изпълнителното производство , което продължава до пълно удовлетворяване на вземанията на взискателя и събиране на разноските , както и на изричната норма на чл.433 ал.2 ГПК , не е допустимо „частично приключване“ на изпълнителното производство по отношение на част от вземанията срещу длъжника . В тази част жалбата е неоснователна .

По изпълнителното дело липсва несъразмерност на наложените запор върху движима вещ и възбрана върху недвижим имот . Правилно взискателят посочва , че запорът върху трудово възнаграждение не гарантира в достатъчна степен бъдещото заплащане на издръжката .

Трудовото/служебното правоотношение на длъжника може да бъде прекратено и това да отложи и/или затрудни редовното събиране на издръжката . Върху идеалната част от недвижим имот има наложена ипотека , а принудителното изпълнение върху МПС може да се окаже трудно осъществимо ако същото не бъде установено във владение на длъжника или МПС бъде повредено/унищожено . Няма пречка длъжникът да предложи на взискателя като обезпечение други свои активи напр.суми по банкови влогове или друг имот без тежести , с което да възникне основание за вдигане на запора върху МПС . Към настоящия момент не са представени такива доказателства и в тази част жалбата също е неоснователна .

Налага се изводът , че жалбата трябва да се отхвърли . С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя са разноските на въззиваемата страна в размер на 600 лева адвокатско 2 възнаграждение .

Водим от горното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от 02.11.2023 г В СГС на И. В. И. ЕГН ********** от гр.София срещу уведомление изх.№6114 от 17.10.2023 г на ЧСИ №789 Н.К. по изп.дело №******* ; като неоснователна .

ОСЪЖДА И. В. И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на И.И. И.а ЕГН ********** чрез майка й Н.Т.Б. сумата от 600 лева разноски пред СГС .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3