Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18883/2024
Вид
Решение № 154
Подписан
12.01.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330118883 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

"П. Д. П." *****, е предявил против Н. П. Б., ЕГН **********, и Л. П. Б., ЕГН ***, и двамата с адрес с. П., ул. "В. Т. "***, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да премахнат водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ в с. П. (с идентификатор № *****), преминаващо по цялата дължина на западната част на поземлен имот с идентификатор № *****, под изградената в имота селскостопанска аптека с идентификатор № *****.* и оранжерия, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № *****.*, както и през пътеките и озеленяването в имота и в близост до жилищната сграда с идентификатор № *****.*, който захранва с вода съседния имот с идентификатор № ***** – собственост на ответните страни.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***** по КК на с. П., с адрес ул. „Т.“ № ***, ведно с построените в него сгради и съоръжения, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** г. Сочи, че построения в имота гараж е преустроен съгласно издадено разрешение за това в търговски обект, представляващ селскостопанска аптека с идентификатор № ******. Твърди, че в имота е изградена и оранжерия със стоманено-стъклени елементи, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № *****.*. Твърди, че с времето в селскостопанската аптека се 1 появили проблеми от строителен и конструктивен характер – влажни и мокри петна по стените и пода, пукнатини в настилката /пода/ на сградата, напукване на стените на сградата, след което започнали процеси като разместване, пропадане и падане на елементи от алеята около сградата. Твърди, че установил, че проблемите са причинени от назаконно преминаваща през имота му водопроводна тръба, захранваща с питейна вода съседния имот с идентификатор № *****, собственост на ответните страни, придобит на основание наследствено правоприемство от П. Н. Б.. Сочи, че след проучване на документацията относно водопроводната мрежа на с. П., установил, че съседния поземлен имот с идентификатор № *****, собственост на ответните страни неправомерно се е свързал към водопроводната мрежа с тръба, преминаваща под селско-стопанската аптека, подземно по цялото протежение на имота на ищеца към техния имот и под изградената в имота оранжерия.

Твърди, че провел разговор с ответните страни, но ответникът Н. Б. отказал да поправи захранването си с питейна вода от правилното му място, а именно откъм ул. „В. Т.“ в с. П., поради което депозирал сигнал до Община Родопи.

Поддържа, че е осъществена проверка, която установила, че водоснабдяването на поземлен имот с идентификатор № ***** се осъществява от водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ и преминава по цялата дължина на западната част на собствения на ищеца имот идентификатор № *****, като това водопроводно захранване е изградено в нарушение на чл. 193, ал. 1 и чл. 192, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че при проверката било установено, че има техническа възможност правилно и законосъобразно да се осъществи присъединяването на имота на ответните страни от ул. „В. Т.“, на която има изграден уличен водопровод и към която са включени всички живеещи на тази улица в селото. В този смисъл били дадени указания до ответните страни, но последните не предприемат действия за осъществяване на процедура по присъединяване. Поддържа, че наличието на посоченото водопроводно отклонение създава пречки за упражняване на правото му на собственост, като създава риск от наводнение в имота и от разрушаване на сградите. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни - Н. П. Б. и Л. П. Б., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват обстоятелствата относно изложените твърдения за правото на собственост на страните, както и че от ул. „Т.“ е прекарано водопроводно отклонение за захранване на имота на ответните страни с вода, което пресича имота на ищеца. Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че свързването към водопроводното отклонение е осъществено от ответните страни, респ. техния наследодател, че последното е незаконно и преминава под оранжерията и гаража, намиращи се в имота на 2 ищеца, както и че в резултат на повреда в водопроводното отклонение са възникнали течове. Твърдят, че не са собственици на водопроводното отклонение и исковата претенция неправилно е насочена към тях, като при нейното уважаване ще се достигне до унищожаване на чуждо имущество.

Поддържат, че водопроводното отклонение е изградено през 80-те години на XX век по искане на наследодателя на ответните страни до Общинския народен съвет за снабдяване на имота му с вода. Сочат, че водопроводното отклонение е изградено със средствата на местната власт, ръководеща и стопанисваща водопроводните мрежи на основание чл. 48, ал. 1 ЗТСУ (отм.).

Твърдят, че на основание чл. 19, ал. 1 Закона за водите водопроводното отклонение е собственост на общината, като при наличие на възникнали течове исковата претенция следва да се насочи към съответната община или ВиК оператор. Излагат пред съда, че при възникнал теч през 90-те години на XX век последният бил отстранен от тогавашното водоснабдително дружество и за негова сметка. При условията на евентуалност сочат, че водопроводното отклонение е собственост на Държавата на основание чл. 91, ал. 1 ЗС.

Поддържат, че независимо от законността на водопроводното отклонение, предявеният иск следва да се приеме за неоснователен, доколкото не пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост. Сочат, че от изложените в исковата молба твърдения може да се направи извод, че пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца не създава самото водопроводно отклонение, а евентуалното наличие на повреда в последното и теч. Считат, че течовете и влагата в гаража и оранжерията на ищеца не се дължат на водопровода, доколкото не е налице намалено водоподаване в техния имот. в този смисъл поддържат, че течовете са възникнали в резултат на подпочвени води. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, 3 че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****, ведно с изградените в имота сгради, че ответните страни са собственици на поземлен имот идентификатор № *****, който се захранва с вода чрез водопроводно отклонение от главен уличен водопровод на ул. „Т.“ в с. П. (с идентификатор № *****), преминаващо по през поземлен имот с идентификатор № *****.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, се установява, че ищецът е придобил собствеността по отношение на дворно място в с. П. с площ от 662 кв.м., съставляващо парцел XI – ТКЗС от кв. 51 по плана на селото, заедно с масивната жилищна сграда, построена в мястото съгласно одобрен архитектурен проект и строително разрешение № 34/1975 г.

От представената по делото скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че дворното място, представляващо парцел XI от кв. 51 по плана на с. П. е идентично с поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. П., ул. „Т.“ № ***, с площ от 673 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – квартал **, парцел XI, при съседи: поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ***** и поземлен имот с идентификатор № *****.

Следователно установява се, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор № *****, ведно с изградената в имота жилищна сграда на основание договор за дарение. Между страните не е налице спор, че в имота е изграден гараж, който се ползва за селскостопанска аптека, както и че в имота е изградена и оранжерия със стоманено-стъклени елементи, разположена от югозападната част на сграда с идентификатор № *****.*. Ищецът е станал собственик на гаража по силата на приращението на основание чл. 92 ЗС, като се установява, че гаражът е законно преустроен в помещение за търговска дейност, за което е представено Разрешение за строеж 4

№ 161/01.08.2000 г. и Акт за узаконяване № 27/28.07.2000 г. Не е налице спор между страните, че този обект на допълващото застрояване се ползва с предназначение за селскостопанска аптека. В производството по делото не е налице спор, че в имота ищецът е изградил оранжерия, като не се твърди, че последната е трайно прикрепена към земята, поради което последната представлява собствена на ищеца движима вещ, разположена в недвижимия имот.

Установява се, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****., П. Н. Б. е придобил собствеността по отношение на празно дворно място с площ от 505 кв.м., съставляващо парцел XIII в кв. **, находящо се в с.

П., заедно с една чешма, 16 бетонни кола с мрежа и 18 кубика камъни в това място.

От представената по делото скица на поземления имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив, се установява, че дворното място, представляващо парцел XIII от кв. 51 по плана на с. П. е идентично с поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-86/10.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. П., ул. "В. Т. "***, с площ от 524 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план – квартал ***, парцел XIII, при съседи: поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ***** и поземлен имот с идентификатор № *****.

Установява се, че П. Н. Б. е починал на ***** и е оставил за свои законни наследници ответните страни – Л. П. Б. – съпруга и Н. П. Б. – син.