Решение № 682 от 16.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Сливен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230101300 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Вивус БГ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 900 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се заплати такса разглеждане по договора за кредит в размер на 200 лв. Посочено е, че реално кредитора не е предоставял допълнителни услуги за такса разглеждане на искането за кредит и не е предоставял услуга, а само е калкулирал 40% процента печалба от въпросната клауза. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя.

Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, тъй като липсва посочване на лихвения процент, разписана методика за формиране на ГПР и начина на формиране на ГПР и кои компоненти са включени в него. Твърди се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя..

Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 115.59 евро, , представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения ДПК и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит.

1

Съдът е квалифицирал така предявения осъдителен иск, като такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 900лв, уговорката за допълнителна услуга такса разглеждане, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по ДПК от ищцата, е нейна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Вивус БГ ЕООД , е постъпил.

В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна.Сочи се, че ищцата е имала надлежно регистриран профил в сайта на кредитора.Предоставена й е преддоговорна информация.Договора за кредит е сключен в съответната форма при спазване на изискванията на чл.13,ал.3 от ЗЕДЕП.ДПК не противоречи на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като по договора е предоставена още при сключването му размера на договорната лихва, както и начина й на изчисляване.Твърди се, че в ДПК е правилно посочен ГПР в размер на 40.99%.Твърди се, че на ищцата са предоставени специални условия по ДПК и такса експресно обслужване не се включва към ГПР.Сочи се, че при сключването на договора са спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Поискано е предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаването им.

В писмено становище, подадено от адвокат пълномощника на ищеца се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит от 1.03.2024 г. сключен между Вивус БГ ЕООД, като кредитор, и М. Х. А., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 900 лева.Посочения ГПР е в размер на 49.60%.В договора за потребителски кредит е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 185.68 лв.Предвиден е срок за връщане на кредита до 31.03.2024г., като общата сума по кредита, която е следвало да върне кредитополучателя е в размер на 1116лв.

С платежно нареждане от 8.04.2024г. М. Х. А. е заплатила по сметка на Вивус БГ ЕООД сумата от 1116лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 1.03.2024г., по силата на който ответното дружество Вивус БГ ЕООД му е предоставило сумата от 900 лв., Договора 2 за потребителски кредит е нищожен, а на 1.03.2024г. ищцата е заплатила по сметка на ответното дружество сумата от 991.99лв.Добавянето към договора на такса бързо разглеждане на кредита 185.68лв водят до увеличаване на ГПР на договора и ГПР възлиза на 120%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора за такса за бързо разглеждане на кредита. Реалния ГПР при съобразяване на такса бързо разглеждане възлиза на 120%. Факта, че не е отчетена таксата в договора за кредит, както и размера на ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно чл.55, ал.1 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за кредит с ответното дружество на 1.03.2024г., по силата на който ответното дружество Вивус БГ ЕООД му е предоставило сумата от 900 лв., Договора за потребителски кредит е нищожен, а на 8.04.2024г. ищцата е заплатила по сметка на ответното дружество сумата от 1126.08лв.Добавянето към договора на такса бързо разглеждане на кредита 185.68лв водят до увеличаване на ГПР на договора и ГПР възлиза на 120%.Сумата от 115.59 евро представлява недължимо платена сума с оглед нищожността на ДПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявения осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца направените по делото разноски и да бъде осъдено Вивус БГ ЕООД да му заплати сумата от 51.13евро, представляваща заплатена държавна такса по предявените искове.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 246 евро с ДДС и да бъде осъдено Вивус БГ ЕООД да му заплати сумата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Вивус БГ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев 3

№52-54 и М. Х. А., ЕГН **********, от с.........., че договор за потребителски кредит от 1.03.2024г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Вивус БГ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. А., ЕГН **********, от с.......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл.

23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 115.59евро., представляваща, получена, без основание от Вивус БГ ЕООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 9.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Вивус БГ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В.

М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 246 евро, както и държавна такса в размер на 51.13 евро.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4