Решение № 3759 от 27.05.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е град София, 27.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ

МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА

АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 6709 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл.

258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 334823 от 08.02.2018 г., постановено по гр. дело № 58681/2016 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 89-ти състав, е прекратил с развод, сключения на 22.05.1999 г. в град София, Столична община, Район ”Сердика”, с акт № 3074 от 22.05.1999 г. на Столична община, Район ”Сердика, град София, граждански брак между И.С.В., ЕГН **********, и Н.А.Х. - В., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен. Обявил е, че вина за настъпилото разстройството на брака има мъжът И.С.В.. Предоставил е упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете А.И.В., ЕГН **********, родена на *** г., на майката Н.А.Х. - В., при която детето ще живее. Определил е режим на лични отношения между бащата И.С.В. и детето А.И.В., както следва - бащата ще вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, от петък в 1800 часа до неделя в 2000 часа с преспиване, както и тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Както и 5 дни през пролетната ученическа ваканция и 5 дни през зимната ученическа ваканция. Всяка четна година на Коледните празници от 1000 часа на 23 декември до 1900 часа на 26 декември, а всяка нечетна година - Новогодишните празници от 1000 часа на 30 декември до 1800 часа на 01 януари на следващата година, на всяка нечетна година по време на Великденските празници, считано от 1800 часа на Велики четвъртък до 1800 часа на първия ден на Великден. Осъдил е И.С.В. да заплаща на детето си А.И.В., чрез нейната майка и законен представител Н.А.Х.-В., месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от 01.12.2016 г., до която дата e прието, че издръжката е заплатена, до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като за разликата от 400.00 лева до пълния му предявен размер 850.00 лева, е отхвърлил иска като неоснователен. Отхвърлил е и иска, с правно основание чл.

149 СК, за минал период от 08.08.2016 г. до 01.12.2016 г., като неоснователен. Предоставил е семейното жилище, представляващо къща в град Банкя, Област - София-град, СО, кв.”Г.”, ул.”*********, на двамата съпрузи за съвместно ползване. Постановил е след прекратяване на брака жената Н.А.Х. - В. да носи предбрачното си фамилно име Х.. Осъдил е И.С.В. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 576.00 лева, както и сумата от 50.00 лева, представляващи държавни такси по делото. Осъдил е И.С.В. да заплати на Н.А.Х. - В., сумата от 1035.00 лева, представляващи сторени разноски по делото, съобразно уважената/отхвърлена част от иска. Оставил е без уважение искането на И.С.В. за присъждане на деловодни разноски. Допуснал, е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решението в частта относно присъдената издръжка.

Първоначалният ищец И.С.В.

(въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5043697 от 15.03.2018 г. по описа на Софийски районен съд, в частта относно така приетата вина на И.В. за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и в частта относно постановената издръжка за разликата над 300.00 лева до постановената издръжка в размер на 400.00 лева, както и относно началната дата на издръжката - 01.12.2016 г. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части, като се поддържа, че изводът на първостепенния съд за това, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имал само И.В., бил необоснован. Въззивникът излага, че е напуснал семейното жилище заради поведението на другата страна в процеса – Н.Х.. Поддържа в жалбата, че основна причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака настъпила, поради отношението на Н.Х. към него и главно към детето им. В жалбата се съдържат доводи за неправилно кредитирани показанията на свидетеля Ц.. за наличие на връзка на въззивника с друга жена, и необосновано некредитирани показания на свидетеля Р.В. – майка на въззивника относно поведението на Н.Х. към въззивника.

В жалбата се сочи, че в частта относно вината първоинстанционното Решение било необосновано и немотивирано въз основа на събрания по делото доказателствен материал.

Навежда, че първоинстанционният съд следвало да вземе предвид, че насрещната страна категорично и неколкократно отказала да уредят доброволно отношенията им и да се разведат по споразумение, за да не подлагат дъщеря им на излишно напрежение и стрес, като според въззивника желанието на насрещната страна било да води и да протака делото за развод с търсене на вина и било продиктувано основно от приоритета й да го принуди да уредят изцяло в нейна изгода имуществени отношения извън предмета на брачния иск. По отношение на издръжката счита, че същата не следва да бъде определена в размер по–голям от 300.00 лева месечно, тъй като не било във възможностите на въззивника да заплаща повече от посочената сума. В тази връзка И.В. сочи, че имал ежемесечно значителни разходи по договор за заем от около 2700.00 лева месечно, което обстоятелство не било съобразено от първата инстанция. В жалбата се твърди също, че въззивникът е плащал издръжка на дъщеря си и след приетата от съда дата – 01.12.2016 г., по банков път в размер на 300.00 лева, като винаги бил посочвал в основанието за плащане, че се касае за издръжка на А.. Поддържа, че след постановяване на съдебното решение е изплатил на Н.Х. разликата между заплащаната до този момент издръжка от 300.00 лева до присъдения размер от 400.00 лева, което за 14 месеца по 100.00 лева се равнявало на 1 400.00 лева за периода от 01.12.2016 г. до 31.01.2018 г. Съобразно изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваните части и вместо това да постанови друго Решение, с което да постанови, че вината за разпада на семейството им е по изключителна вина на Н.А.Х., да отхвърли иска по чл. 143 СК за разликата над 300.00 лева до уважения размер от 400.00 лева месечна издръжка за детето А.В., като постанови издръжката да се дължи от 08.02.2018 г. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в съдебно заседание във въззивната инстанция, чрез пълномощник. Представя и писмена защита от 04.04.2019 г.

Ответницата по първоначалния иск Н.А.Х.

(въззиваема страна в настоящото производство) е депозирала отговор на въззивната жалба, в който е оспорила същата по изложените в нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното Решение в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. Въззиваемата поддържа отговора на жалбата в съдебно заседание във въззивната инстанция, лично, и чрез пълномощник. Представя и писмени бележки от 02.04.2019 г.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Първоинстанционното решение в частите относно прекратяването на брака, родителските права, режима на лични контакти с другия родител, ползването на семейното жилище, относно определения първоначален размер на издръжката за детето А.В. до размера на сумата от 300.00 лева месечно, считано от 08.02.2018 г., както и в частта, с която искът по чл. 143 СК е отхвърлен за разликата над 400.00 лева до предявения размер от 850.00 лева, относно фамилното име на жената, в частта, с която искът за издръжка за периода от 08.08.2016 г. до 01.12.2016 г. е отхвърлен и в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на Решението относно присъдената издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

За да постанови съдебния акт в обжалваните части Софийският районен съд е обсъдил събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на ангажираните от двете страни свидетели: посочените от първоначалния ищец В. В.

(сестра на ищеца) иР.В. (майка на ищеца), както и посочените от първоначалната ответница Т.Н.(без родство, кръстница на детето А.В.) и Д. Ц.. (без родство, приятел на страните, последните са му кумове). Свидетелката В. В. изложила, че основните противоречия между страните възникнали в последните две години, във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, като за това са се месили и родителите на съпругата. Сочила, че майката Н.Х. и родителите й пречели на брат й да се вижда с детето. Считала, че съпругата е виновна да се стигне до развода, тъй като ”спряла да бъде близко до съпруга си и да споделя с него за бъдещия си живот“, а също и намесата на родителите на съпругата. Не сочила други причини. СвидетелкатаР.В. също заявила, че разногласията между сина й И.В. и Н.Х. започнали през последните две години, във връзка с възпитанието на детето, като майката не разрешавала на сина на свидетелката да се меси във възпитанието и не приемала неговите съвети. Налагала своето мнение и не зачитала мнението на съпруга си.

Свидетелката Т.Н.заявила, че не била чувала за големи конфликти и проблеми в семейството. Те били задружни, грижели се добре за детето. Отношението на съпрузите с родителите на съпругата били много добри. Изложила е, че се изненадала когато чула, че ще се развеждат, като решила, че единствена причина може да бъде намесата на друга жена. Свидетелката Н. е заявила пред първоинстанционния съд, че когато говорила с приятели, те потвърдили, че И. имал друга жена. Сочила още, че няма друга причина за развода. Свидетелят Д. Ц.. установил, че страните били много добро семейство, като в началото на месец август 2016 г. е трябвало да се срещнат с Н. и И., но последният дошъл сам и казал, че съпругата му е болна. Според свидетелските показания на Ц.. самият И.В. му споделил, че имал намерение да напусне съпругата си и да започне по съвсем различен начин, тъй като се запознал с колежка, като връзката им продължавала отпреди година. Споделил, че имал намерение да каже за това на съпругата си. Свидетелят Ц.. и съпругата му останали шокирани от разбраното. При анализа на посочения доказателствен материал първоинстанционният съд е извършил преценка, включително и по реда на чл. 172 ГПК, като правилно е мотивирал, че предвид близките родствени отношения на свидетелите, ангажирани от първоначалния ищец -Р.В. и В. В. със страната, която ги е посочила, не сочат убедителни доводи, че разстройството на брака е по вина на съпругата Н.Х.. Решаващият съд е мотивирал, че строгото отношение към детето при неговото възпитание не е повод за разстройството на брака. Като такъв не можело да се приеме и, че съпругът В. не е имал никаква възможност да участва във възпитанието на детето. Съдът е дал вяра на свидетелските показания на свидетелите Ц.. и Н., тъй като е намерил, че същите като близки на двамата съпрузи имат много добри впечатления от семейството и са в добри отношения и с двете страни.

В тази връзка правилно първоинстанционният съд е счел, че няма причини тези свидетели да дават заинтересовани показания в ущърб на някоя от страните.

На следващо място, първоинстанционният съд е приел като безспорен факт, че съпругът И.В. е напуснал семейното жилище през месец август 2016 г., без да има конкретен повод и сериозно основание, които да произтичат от съпругата.

По реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт първата инстанция е изслушала и детето на страните – А.В., родена на *** г. Детето е споделило, че баща му е напуснал дома от август 2016 г. и не знаело къде живее.