Решение № 29 от 18.03.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. С., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря ЕК. Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20231870200425 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК 201259577 срещу Наказателно постановление № 23-2300388 от 31.08.2023г., издадено от Директора на ДИТ С.ска област със седалище С., с което на „С.“ ЕООД, ЕИК 201259577 със седалище и адрес - общ. С., с.П., Стопански двор, поземлен имот 267010 е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда за това, че „С.“ ЕООД в качеството на работодател не е уредил отношенията по предоставянето на работна сила като трудови правоотношения с Г. П. А., ЕГН ********** като не е сключил трудов договор преди постъпването му на работа.

Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено или алтернативно прави искане за изменение на наказателното постановление като наложената санкция се намали до минималният и размер.

В съдебно заседание се представлява от адвокат, която подържа жалбата и излага доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва жалбата и излага съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното НП, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

За да се произнесе по същество, съдебният състав съобрази следното:

1

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Извършена е проверка от ДИТ- С.ска област- С. на „С.“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство на 22.06.2023 г., като проверката е извършена в цех за първична обработка на дървен материал в с.П., Стопански двор, в който цех полагали труд работници и служители на дружеството жалбоподател. Тогава в обекта бил заварен да работи Г. П. А., ЕГН **********.

Контролните органи предоставили на Г. П. А. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ по образец, в която свидетелят А. вписал личните си данни, както и че работи за дружество „С.“ ЕООД на длъжност общ работник от 22.06.2023г. с работно време 08 часа, с 90 мин. почивка в работния ден, почивни дни - събота и неделя, срещу трудово възнаграждение – 50лв. В същата декларация Г. П. А. записал, че няма сключен трудов договор, както и че няма сключен граждански договор.

В същия ден - 22.06.2023г. контролните органи от ДИТ връчили призовка по чл. 45, ал. 1 АПК за явяване в сградата на Дирекцията ДИТ С. област в град С., за продължаване на проверката по документи, като в призовката е указано на дружеството какви документи следва да представи, в това число и трудови досиета на работещите на обекта лица.

Впоследствие проверката продължила на 03.07.2023г. в сградата на ДИТ, в присъствието на управителя на дружеството, където на основание представените документи и проверката на обекта бил съставен протокол за извършена проверка, препис от който е приложен по делото. В хода на документалната проверка е представен граждански договор с Г. А. и управителят е дал писмени обяснения. В писмените обяснения Т. Д., управител на „С.“ ЕООД посочил, че на 22.06.2023г. е ангажирал заварените от контролните органи лица за подреждане и отмитане на дървен материал по 25 м ₃ като им заплащал по 60 лв. на ден и им възложил да идват на работа от 08.00 до 17.00 часа. Управителят в писмените обяснения твърди, че този обем работа се извършва от един човек за 5-6 дни и им осигурявал три почивки: от 10,00 до 10,15; от 12,00 до 13,00 и от 15,00 до 15.30 часа.

Въз основа на констатациите от проверката на 22.06.2023г. и на 03.07.2023г. свидетелят Е. Х. А. на длъжност началник на отдел АИПО при ДИТ С.ска област съставила в присъствието на свидетелите – К. Г. К. и И. - свидетели при установяване на нарушението и по съставяне на акта, както и в присъствието на управителя на търговското дружество жалбоподател Акт № 23-2300388 от 03.07.2023г. за установяване на административно нарушение затова, че „С.“ ЕООД в качеството на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е уредил отношенията по предоставянето на работна сила като трудови правоотношения с Г. П. А., ЕГН ********** като не е сключил трудов договор преди постъпването му на работа.

На управителя на дружеството - жалбоподател бил връчен екземпляр от съставения АУАН срещу подпис. За констатираното с АУАН № 23-2300388 от 03.07.2023г. нарушение било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 232300388 от 31.08.2023г. от Директора на ДИТ С.ска област, с което на жалбоподателя, в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 3 КТ била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Е. Х. А., К. Г. К., И., както и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства.

Относно посочените фактически констатации няма противоречия в доказателствения материал.

От показанията на свидетелите Е. Х. А., К. Г. К., И. се установяват непротиворечиво обстоятелствата около извършване на процесната проверка – време, място, начин на 2 извършване, включително и обстоятелството, че Г. П. А., ЕГН ********** е престирал труд като общ работник в цех за първична обработка на дървен материал в с.П., Стопански двор.

Показанията на проверяващите инспектори се потвърждават и от констатациите в протокола за извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, собственоръчно попълнена от А. и АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която не е оборена от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите А., К. и Г., се доказва, че Г. А. лично и собственоръчно е попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като проверяващите не са му указвали какво да вписва в декларацията. Декларацията, макар и по образец, предоставя възможност на лицето да декларира действителното фактическо положение, като в настоящия случай решаващото е че Г. П. А. е заварен да работи а декларацията му показва при какви условия е допуснат на работа, без това да е уредено в трудов договор в писмена форма в нарушение на чл. 1 ал. 2 от КТ.

В настоящия случай обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и изискваните от закона реквизити. В наказателното постановление изрично е посочено, че описаните констатации представляват нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ. Видно от НП е че на дружеството жалбоподател, за това нарушение, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В текста на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В чл. 61, ал. 1 от КТ е постановено, че трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. В случая действително е налице неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като безспорно е установено от това че е заварен да работи и вписаните в декларацията на Г. П. А. условия при които работи че това лице е престирал труд за жалбоподателя, предоставял е работната си сила срещу възнаграждение. Това всякога, по силата на чл. 1 ал. 2 от КТ се урежда като трудово правоотношение с писмен трудов договор. За преценката на съда че доказано се касае за отношения по предоставянето от Г. П. А. на работната му сила в полза на търговското дружество жалбоподател, съдът съобрази събраните по делото доказателства, сочещи е Г. П.

А. е заварен да работи в обект на жалбоподателя „С.“ ЕООД и това представлява осъществяване на трудови функции, за чието извършване Г. П. А. предоставя своята работна сила срещу възнаграждение при определени условия вписани в попълнената от него декларация условия. С тази декларация Г. А. е декларирал, че работи в „С.“ ЕООД ЕООД като общ работник с работно време 8:00 ч., почивните му дни са събота и неделя, получава възнаграждение 50 лв. и ползва 90 мин почивки в работния ден.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че при проверката на 22.06.2023г., извършена в обект цех за първична обработка на дървен материал в с.П., Стопански двор, Г. П. А., ЕГН ********** е престирал труд като общ работник предоставял е работната си сила на работодателя - „С.“ ЕООД, без да е имало сключен трудов договор.

Събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят еднозначно до извода, че страните са договорили Г. П. А. да престира работната си сила. Той видно от саморъчно попълнената от него декларация е имал работно време от понеделник до петък от 8 часа, почивни дни – събота и неделя, почивка в работния ден и трудово възнаграждение – 50 лева. В случая се доказва, че Г. П. А., ЕГН ********** е упражнявал при определено работно време на обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател срещу трудово възнаграждение 50 лева на ден. Посочената длъжност общ работник включва извършване и на подпомагащи основната дейност, работи, което също е индикация за наличие на трудово правоотношение. Доколкото са налице всички изброени по- горе елементи на правоотношение в съдържанието на което влиза предоставяне на работната сила от страна на Г. П. А. срещу възнаграждение, то правилен се явява извода на административно наказващия орган, че това е следвало да се уреди като трудово 3 правоотношение, за който да бъде сключен трудов договор, а не твърдения от жалбоподателя граждански договор, който дори няма достоверна дата преди датата на проверката.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Посочени са всички релевантни обстоятелства чрез които са се осъществили в случая признаците на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Не са налице обстоятелства от нарушението по които жалбоподателят да не е могъл да се защити поради непосочването им в АУАН и в НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено/установено нарушението. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е издаден на 03.07.2023г. за нарушение, извършено на 22.06.2023г., а НП – на 31.08.2023г., тоест преди изтичането на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства намира, че правоотношението между търговското дружество жалбоподател и Г. А. е по предоставяне на работната му сила по силата на закона такова правоотношение задължително се урежда като трудово поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените и изпълнявани от А. трудови функции заварен да ги осъществява при проверката на място осъществена на 22.06.2023 г.от инспектори на ДИТ С. област. Доказано е визираното в АУАН и НП нарушение на посочените в административното обвинение правила на КТ, както е доказано че търговското дружество жалбоподател в качеството си на работодател не е процедирал съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, което е нарушение по чл. 414 ал.