Решение № 40 от 16.05.2024, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Административно наказателно дело 450/2023
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Димитър Стефанов Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 7а, ал. 2, пр. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Провадия, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200450 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Прима 91“ЕООД, ЕИК 148100036 от с.В., обл.
Варна, представлявано от Управителя Ж.П.Ж. против Наказателно постановление № 23-0001814, издадено на 07.07.2023 г. от Директор на РД"АА" гр. Варна, с което на дружеството – въззивник за нарушение по чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози на основание чл. 96 г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. На тези основания иска цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В с. з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В представените писмени бележки, моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се и разноски.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призована, не изпраща 1 представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена комплексна документална проверка на превозвача „Прима 91“ЕООД, ЕИК 148100036, притежаващ Лиценз за обществен превоз на товари № 4207 валиден до 09.01.29.2028г. било установено, че на 08.11.2022 г. дружеството е допуснало извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил марка "Мерцедес" кат. № 3 с рег. *** с водач Ю.А., като същият не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно, не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност до 11.11.2022г. включително. Същият е придобил такова на 12.11.2022г. с №821416 и валидно до 12.11.2025г., което било установено при извършена служебна проверка в Регистъра на психологическите изследвания.
При тези констатации проверяващите преценили, че дружеството превозвач е допуснало нарушение на чл. 96 г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП , поради което на 05.05.2023 г. в присъствието на пълномощник на управителя бил съставен АУАН. В законоустановения тридневен срок възражение срещу акта не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, който установява лично възприети от тях факти по непротиворечив начин. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е 2 приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността административен акт: на органа, издал обжалвания
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП – Директора на РД"АА" гр. Варна.
Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Вярно е, че чл. 96 г от ЗАП е санкционна разпоредба, но тя съдържа в себе си и състав на нарушение, като по този начин правото на дружеството да разбере в какво е обвинено, не е нарушено по никакъв начин. Няма пречка една норма да е материално – правна и санкционна норма едновременно, доколкото същата съдържа в себе си едновременно описание и санкция.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1 от ЗАв Пр - "Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева".
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАв Пр лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които 3 отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата .
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б. " от ЗДвП , министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Именно нормата на чл. 8, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., която е действала към момента на проверката, изисква при всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа годност.
Същевременно, според чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е 5 години. Като условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС.
От друга страна, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 4
21.10.2022 г. изменение в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Смисълът на това изменение е за безсрочност на удостоверението за психологическа годност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория. В казуса НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на водача към датата на деянието. Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН , доколкото по време на въззивното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа годност.
Приложението на по-благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП административно нарушение, санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАв П, поради което, с оглед правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление административно наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя предявява претенции за присъждане на направените по делото разноски.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001814, издадено на 07.07.2023 г. от Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на „Прима 91“ЕООД, ЕИК 148100036 от с.В., обл. Варна, представлявано от Управителя Ж.П.Ж. за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози на 5 основание чл. 96 г ал. 1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА ОО „АА“ – Варна да заплати на „Прима 91“ЕООД, ЕИК 148100036 от с.В., обл. Варна, представлявано от Управителя Ж.П.Ж. сумата от 450. 00 лв. /четиристотин и петдесет лв./, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 6