Решение № 4804 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4804 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Т. Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330112995 по описа за 2022 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 3289/ 14.07.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № ***, находящ се в град ****по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г., на *** на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от ***., с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж * /*/, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 39,48 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № *, както и 1,30% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № ***, № ***; под обекта: № ***; над обекта: ***, при квоти за С. Г. С. – 1/3 ид.ч., за К. Г. К. - 1/3 ид.ч. и за Н. Г. К. – 1/3 ид.ч.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, ответната страна Н. Г. К. е заявил възлагателна претенция по реда на чл.349, ал.2 ГПК по отношение на процесния самостоятелен обект в сграда. Претенцията е приета за съвместно разглеждане с протоколно определение от дата 30.09.2025 г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

За определяне на пазарната стойност на процесния имот, както и по въпроса за неговата поделяемост по делото е изслушана СТЕ, като от заключението на вещо лице Т. Б. (л.137-144 от делото) се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 77852 лв., както и че същият е неподеляем. Съдът кредитира заключението на СТЕ 1 като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, като на него основава своите правни изводи.

По делото е представено копие от личната карта на ответника Н. Г. К., видно от която регистрираният му постоянен адрес е именно този на процесния имот, а именно:

****, който съвпада с настоящия адрес, видно от представеното удостоверение за настоящ адрес изх. № ****

С декларация (л.147 от делото) съделителят Н. Г. К. декларира, че освен притежаваните от него 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, предмет на делбата, не притежава друго жилище по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната св. Р. В. Д. се установява, че от ***., Н. К. живее в процесния имот на *** където той е живял с родителите си и се е грижил за тях до смъртта им. Към момента никой не живее в имота, доколкото другите съсобственици имали претенции да обитават жилището, когато пребивават в ***

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

Допуснатият до делба СОС с идентификатор № ***, представляващ апартамент с площ от 39,48 кв.м., е неподеляем съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице. Поради това, за да се определи способът за извършване на делбата, следва да се разгледа възлагателната претенция на основание чл.349, ал.2 ГПК на съделителя Н. Г. К..

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от сънаследниците, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Цитираната норма урежда потестативното право на съделителя да иска възлагане на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти от съсобствената вещ.

За реализирането му следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: 1)процесният имот да има характер на жилище и да е неподеляем; 2)да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

По делото се установява, че процесният имот е наследствен, като е бил собственост на наследодателите Г. К. К., починал на *** г. и М. Й. К., починала на *** г., придобит в режим на СИО съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт *** г. Със смъртта на *** Г. К. К. на ***г. СИО се е прекратила, а след 2 смъртта и на М. Й. К. на *** г., правото на собственост по отношение на имота е останало за наследниците им по закон – техните деца, настоящи съделители.

Една от предпоставките за основателност на възлагателната претенция по чл.349, ал.2 ГПК е съсобствеността по отношение на имота да е възникнала от наследяване. Правната теория и съдебната практика не допускат извършването на делбата да се осъществи посредством възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК, когато е налице т.нар. „смесена съсобственост“ – съсобствеността да е възникнала в резултат от повече от един юридически факт. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно по въпроса кога е налице „смесена съсобственост“ съдебната практика еднопосочно приема, че тогава, когато сделката е осъществена между сънаследниците, не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. В този смисъл еднопосочно – решение № 50156/ 16.01.2023 г. по гр.д.№ 4161 по описа за 2021 г. по описа на ВКС, I г.о., както и цитираните в него решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г., ВКС, II г. о., решение № 239 от 6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г., ВКС, I г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г., на ВКС, I г. о.; решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г., на ВКС, I г. о., решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г., на ВКС, II г. о.

Като взе предвид установените по делото фактически обстоятелства, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за основателност на заявената от съделителя възлагателна претенции. Съсобствеността по отношение на процесния имот произтича от наследство, като страните по делото за делба са тримата наследници по закон на първоначалните собственици. Установява се по категоричен начин, съгласно заключението на приетата СТЕ, че предназначението на имота е за жилище, което е реално неподеляемо съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗУТ, във вр. чл.40 ЗУТ. По делото се установява, че ответникът Н. Г. К. е живял в имота, включително и към момента на смъртта на наследодателката М. Й. К. през *** г. В този смисъл съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, които са еднопосочни и безпротиворечиви.

По отношение на обстоятелството дали ответникът Н. К. притежава друго жилище, съдът намира следното: От представената по делото декларация от ответника, депозирана под страх от наказателна отговорност, се установява, че освен идеална част от процесния имот, същият не притежава друго жилище. Този факт не се оспорва и от другите страни по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки, включени във фактическия състав на чл.349, ал.2 ГПК, поради което за ответника Н. Г. К. е възникнало потестативното право, обуславящо възлагателната претенция.

Делбата следва да бъде извършена като допуснатия до делба имот бъде поставен в дял на ответника Н. Г. К. на основание чл. 349, ал.2 ГПК, като съобразно установените в разпоредбата на чл. 349, ал.5 ГПК срокове същата следва да заплати за уравнение на дяловете на всеки от другите съделители С. Г. С. и К. Г. К. сумата от по 25951 лв., в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал.6 ГПК. В този смисъл следва да бъде постановен условен диспозитив.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от 50 лева, а именно всеки съделител по 1038,04 лв., доколкото дяловете са равни.

Воден от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

3

ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Н. Г. К., ЕГН: **********, адрес: ***, следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор № *** находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №**г., на *** на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от***г., с адрес на имота: ****, който самостоятелен обект се намира на етаж * /*/, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 39,48 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № **, както и 1,30% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: №*** под обекта: № ***; над обекта: ***, при условие, че заплати на С. Г. С., ЕГН: **********, адрес: ***, за уравнение на нейния дял от 1/3 ид. част от процесния недвижим имот сумата от 25951 лв. (двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и един лева), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, както и при условие, че заплати на К. Г. К., ЕГН: **********, адрес: ***, за уравнение на неговия дял от 1/3 ид. част от процесния недвижим имот сумата от 25951 лв. (двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и един лева), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н. Г. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1038,04 лева /хиляда тридесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела на съделителя.