Решение № 260174 от 20.09.2021, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№181

С., 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина

Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1006 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

П.И.В. *** е предявил срещу Община С. иск за признаване за установено по отношение на ответника на правото му на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Б., Община С., с площ 407 кв. м., придобито по давност и наследство.

Твърди се в исковата молба, че в продължение на повече от 50 години до предявяване на иска процесният поземлен имот, идентичен с имот пл. № 96 по плана на селото, се владеел първоначално от родителите на ищеца до смъртта им, а впоследствие и от него, поради което към лично упражняваното от него владение в продължение на 40 години следвало да се присъедини и времето, в което родителите му владяли имота. Родителите на ищеца оградили имота с ограда и го ползвали като овощна градина, а понастоящем ищецът и семейството му също го ползвали като овощна и зеленчукова градина, като владението им през целия претендиран период било спокойно, непрекъснато и несмущавано. Имотът не бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не притежавал документ за собственост на имота и когато предприел действия за извършване на обстоятелствена проверка от нотариус, установил, че ответникът съставил акт за частна общинска собственост върху този имот. С исковата молба този акт е оспорен с твърдения, че е нищожен, тъй като не са били налице правни основания за издаването му, поради което ищецът е поискал съдът да го отмени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил становище за неговата неоснователност. Изложил е твърдения, че поради статута на процесния имот на земеделска земя ищецът не може да придобие право на собственост върху него, тъй като не е спазил преклузивния срок за упражняване на правото си на възстановяване на собствеността върху този имот по установения за това ред в ЗСПЗЗ и в негова полза не е постановено конститутивно решение на административния орган за възстановяване на правото на собственост върху имота в реални граници, придружено със скица на имота. Също така поради статута на имота на земеделска земя в отговора на исковата молба са изложени доводи, че ищецът не е могъл да придобие имота по давност предвид действието на забраната по чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост, вр.

§ 1 от ДР на Закона за допълнение на Закона за собствеността, тъй като имотът бил причислен към фонда по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поради това законосъобразно за имота бил съставен акт за общинска собственост при спазване на всички изисквания на закона и този акт легитимирал ответника като собственик на имота, тъй като удостоверявал правото му на собственост върху него.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Емилия Атанасова, която заявява, че поддържа иска.

Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Даниела Оцетова, която заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Искът е допустим. Правният интерес у ищеца от предявяването му и пасивната процесуална легитимация на ответника по иска произтичат от обстоятелствата, че в исковата молба ищецът твърди да е собственик на процесния поземлен имот на посочените основания, а ответникът се легитимира като собственик на имота с акт за частна общинска собственост. Тези обстоятелства очертават наличието на спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху имота.

Искът е основателен.

Страните не спорят, а и се потвърждава от представените удостоверения за наследници, че ищецът П.И.В. е единствен син на съпрузите И.И.В. (починал на

26.03.1944 г.) и В.Д.В.(починала на 29.04.1989 г.). В представения и неоспорен разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. Б. (изготвен най-късно през 60-те години на миналия век предвид отбелязвания в представеното извлечение от него, макар те да касят други имоти) на наследници на И.И.В. е записан имот с пл. № 96, представляващ нива. Също така не е спорно, че имотът се намира извън границите на регулационния план на селото, както и че не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от ищеца като наследник на И.И.В. (вж. удостоверение изх. № ПО-08-11/87 от 14.02.2020 г., издадено от Началника на Общинска служба „Земеделие“ – С.).

От детайлната и съвкупната преценка на показанията на свидетелите П. Б. В. и В.С. се установява, че поне от 60 години (откакто св. В. помни) до разпита на свидетелите през 2020 г. първоначално майката на ищеца, а след смъртта й – и самият ищец заедно със съпругата си и децата си, са осъществявали фактическа власт за себе си върху ограден от всички страни имот с площ около половин декар в землището на с. Б. в местността „Доло“, понастоящем с наименование „Гръбла“, като го обработвали за свои нужди, отглеждайки фасул и картофи, а впоследствие, включително и понастоящем в имота имало овощни дървета. Имотът бил много добре поддържан от ищеца и семейството му, а трети лица не изявявали претенции към този имот. Показанията на св. В., че съседни на имота са имоти на наследници на З.В., на наследници на Н. В., на лице с фамилно име Н. и път, се подкрепят от показанията на св. С.. Свидетелите възпроизвеждат в показанията си личните си възприятия за индивидуализацията на имота по местонахождение, граници и площ, както и за упражняваната върху него фактическа власт, а и са логични, безпротиворечиви и неопровергани от други събрани доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Съпоставката на свидетелските показания с обстоятелството, че в представеното и обсъдено по-горе извлечение от разписния лист към плана на с. Б. от 60-те години на миналия век имот с пл.

№ 96 е записан на наследници на И.И.В. (баща на ищеца), а имоти със съседни номера по разписния лист са записани на наследници на З.В., както и на Л.Н.В. (каквито съседи на имота сочат свидетелите), обосновава еднозначен извод за следното: фактическа власт върху този имот е упражнявана от И.И.В. още докато е бил жив преди изготвяне на разписния лист, щом като в този документ имотът е записан на неговите наследници, като след смъртта му през 1944 г. съпругата му В.Д.В.(майка на ищеца), а след нейната смърт през 1989 г. – и самият ищец, подпомаган от членовете на семейството му, са осъществявали фактическа власт за себе си върху имот с пл. № 96 по плана на с. Б.. От друга страна, не е спорно обстоятелството, че именно този имот е с настоящ идентификатор *** по одобрените КККР на с. Б., Община С..

Ето защо съдът намира, че в продължение на 45 години от смъртта на И. В. съпругата му В.В.е осъществявала до смъртта си през 1989 г. фактическа власт за себе си върху процесния недвижим имот, като владението й е било непрекъснато, явно и несмущавано, поради което и с оглед разпоредбата на чл.

79, ал. 1 от ЗС тя е придобила правото на собственост върху имота по давност. Със смъртта на В.В. това право е преминало в имуществото на единствения й наследник по закон – ищеца.

Неоснователни са възраженията на ответника, че с оглед статута на имота на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, обусловен от невключването на имота в границите на регулационния план на с. Б., ищецът не може да се легитимира като негов собственик, без да е проведена административната реституционна процедура по този закон, както и че не може той, респ. наследодателите му, да го придобият по давност.

Актуалната съдебна практика е категорично ориентирана към становището, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ с решение на реституционния административен орган с конститутивно действие относно обекта на право на собственост и субектите, на които се възстановява това право. Ако имотът е запазил селищния си характер, не е бил включен в блок на ТКЗС, не е бил причислен към държавния поземлен фонд и не е бил физически или юридически отнет от лицата, които го владеят като дворно място, той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ на земите, които подлежат на възстановяване по реда на този закон, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицето, което владее такъв имот, не притежава документ за собственост, то може да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка или да се позове на придобивна давност в съдебен процес, тъй като за такъв имот не се е отнасяла забраната по чл. 86 от ЗС за придобИ.ето му по давност, включително и в редакцията на тази разпоредба до изменението й (обн. ДВ, бр. 31/1990 г.), доколкото върху него не е установено право на кооперативно земеползване и не е одържавен. В този смисъл е решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І г. о. и посочените в него много други.

В конкретния случай през 60-те години на миналия век, когато е изработен плана на с. Б. процесният имот е бил вписан в разписния лист към този план, т. е. още тогава е имал селищен характер и не е губил този характер впоследствие, което се потвърждава от безспорното обстоятелство, че имотът е до регулацията на селото (вж. раздел ІІ от представеното приложение № 1 към раздел ІІ.1 от протоколно решение № 1/04.07.2013 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ – л. 38-39 от делото), винаги е бил ограден от всички страни и е ползван като градина за задоволяване текущи нужди на майката на ищеца и на него и семейството му, като обитаваната от тях къща в селото е в близост до този имот. От друга страна, не се установява имотът да е бил включен в блок на ТКЗС за кооперативно земеползване, да е бил одържавен и причислен към държавния поземлен фонд или да е бил фактически или юридически отнет от лицата, които са го владяли, а установяването на което и да било от тези обстоятелства е в тежест на ответника в настоящото производство. Това е така, защото, след като ответникът оспорва възможността ищецът да придобие право на собственост върху имота по давност и се позовава на свое право на собственост върху същия имот, за което е съставен акт за частна общинска собственост № 15310 от 19.12.2016 г. и щом от съдържанието на този акт е видно, че е съставен поради включване на имота във фонда от земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, съставляващи това придобивно основание – че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен, или е бил отнет по друг начин, и следователно е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но поради незаявяването му за възстановяване в преклузивните срокове по този закон е станал общинска собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и извършеният доклад по делото, като ответникът е ангажирал доказателства само относно спазване на административната процедура за съставяне на акта за общинска собственост за процесния имот, но не и за противопоставими на ищеца обстоятелства измежду посочените по-горе, които да съставляват материално-правно основание за придобИ.е на право на собственост върху него от Община С., а именно – за такива обстоятелства, обосноваващи извод, че имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е аргумент в полза на доводите на ответника, че на възстановяване по реда на този закон подлежат всички земи извън границите на населените места независимо дали са били включени или не са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Предпоставка за възстановяването на собствеността върху земеделските земи е лишаването на собственика от правото му – чрез включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, одържавяване на определени основания (чл. 10, ал. 2, 8 и 14 от ЗСПЗЗ), безвъзмездно отстъпване на ТКЗС или на държавата (чл. 10, ал. 3 от ЗСПЗЗ), неправомерно отнемане (чл.