Определение № 2400 от 16.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2400 гр. Пловдив, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И. Н. против разпореждане № 21604/25.07.2024г. по гр.д. № 11830/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д. М. М., за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит от 27.04.2021 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс СА клон България, цедирани на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е законосъобразно и неправилно мотивирано. Сочи се съдебна практика в обратната насока на мисли. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че клаузите на договора с потребител са налични неравноправни клаузи, които са във вреда на потребителя, не са добросъвестни и водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приема се от ПРС, че е предвидено заплащане на застраховка в полза на кредитора. Сочи се, че не е ясно дали това вземане е включено в ГПР. Сочи се, че не се посочват данни за 1 извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива.

Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса заповедният съд се е обосновал с множество норми на ЗПК - чл.10, чл.11 и чл.12/. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21604/25.07.2024г. по гр.д. № 11830/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2