Протоколно определение № 216 от 12.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ

№ 216 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двА.десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

Съдебни

МАРИЙКА В. КОЦЕВА заседатели: СОНЯ М. ГЕНЧЕВА при участието на секретаря А. Г. П. и прокурора Х. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ характер № 20254400200826 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. М., редовно призован, се явява лично и с адвокат П. М. от АК – София.

За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - град Плевен, редовно призовани, се явява прокурор Х. С. съгласно разпореждане № 2/11.03.2026 г. на ИФ Административен ръководител на ОП – Плевен.

Пострадалите Я. А. Т., А. С. Ч., А. Я. А., Л. Е. С. в качеството и на майка и законен представител на Я. М. Я.в и А. М. Я.в, редовно призовани, не се явяват.

НЕ СЕ ЯВЯВА и повереникът на пострадалите адв.Н. Д. от АК-Шумен, редовно призован.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила на 10.03.2026 г. молба с входящ рег.

№3028/10 03 2026 г. на служба „Регистратура“ при Окръжен съд – гр.Плевен по електронна поща от пострадалите, чрез повереника им адв. Д., с която заявяват, че пострадалите и повереникът им няма да се явят в днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност, но молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като излагат становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които се обсъждат в хода на разпоредителното заседание, както и правят искане на основание чл.77, вр. 76 от НПК за конституиране на пострадалите като частни обвинители в наказателното производство. В молбата се изразява становище, че пострадалите не желаят да предявяват граждански искове в настоящото производство, като не възразяват за разглеждане на делото и решаването му по реда на Глава 27 от НПК и по чл.78 от НК.

Председателят ПРОЧЕТЕ молбата.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, аз считам, че няма пречка да се 1 даде ход на разпоредителното заседание. Основаните участници са налице подсъдимия със защита в лицето на колегата. Неявяването на пострадалите и повереникът им и това на фона на депозирА.та от тях молба не е пречка да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание. Пострадалите, както и техният повереник са редовно призовани за днешното съдебно заседание, представили са молба в която са изложили съображения за невъзможност да се явят в днешното съдебно заседание, както и че желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.

В молбата са посочили и становището си по въпросите, които следва да се обсъдят в хода на разпоредителното заседание.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания. Своевременно е искането за конституиране на пострадалите като частни обвинители и моля да уважите това искане.

АДВ.М.: Не правя искания за отводи. Искането за конституирането е направено своевременно и следва да бъде уважено от съда.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. М.: Поддържам казаното от адвоката си. Не правя отводи и не възразявам да се конституират пострадалите като частни обвинители по делото.

Съдът намира, че молбата от пострадалите за конституирането им като частни обвинители по делото е своевременно представена, основателна е, поради което и същите следва да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ.

КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното производство Я. А. Т..

КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното производство А. С. Ч..

КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното производство Л. Е. С. лично и като законен представител на малолетните Я.

М. Я.в и А. М. Я.в.

КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител в наказателното производство А. Я. А..

Съдът намира, че следва да даде възможност на страните да изразят становищата си по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо съдия, аз считам, че съобразно изискванията на чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК и съобразно разпоредбата на чл.36, ал. 1 от НПК, както и тази на чл.35, ал. 2 от НПК делото е подсъдно на ОС Плевен. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на 2 наказателното производство. На досъдебното производство считам, че не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до ограничаването на такива подсъдимия, пострадалия или неговите наследници. Съобразно т.4 хипотетично са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила единствено и само тези визирани в Глава 27, тъй като в случая вредоносният резултат е смърт, който е под запрета на разпоредбите на Глава 29 и съгласно чл.78а, ал.6 също изключва приложението на Глава. 28. Считам, че съобразно изискването на т.5 разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдебен съдия или съдебен заседател, както назначаването на защитник, вещо лице, преводач или извършването на съдебно следствени действия по делегация - нито една от посочените хипотези в нашия случай не е налице.

Защитата се упражнява от упълномощен такъв по отношение на подсъдимия и считам, че за нито една от другите хипотези и възможности няма предпоставки към настоящия момент. Взетите мерки за процесуална принуда, така е „подписка“, изиграла е своята функция, постигнала е целта за обезпечаване явяването на подсъдимия и считам, че няма предпоставки за изменението й в по-тежка. По т.7 считам, че на този етап нямам основание за правене на искане за събиране на нови доказателства. Съобразно т.8 евентуално тук хипотезата е от стрА. на подсъдимия и неговия защитник евентуално при тяхно процесуално поведение насочено към за разглеждане на делото по реда на особените правила глава 27 следва да изразят искането си като такова. Съобразно т.9 считам, че случаят е такъв, че не налага делото да бъде обединявано с друго или разделяно самото то. Моля и след като изслушваме становището на защитника и подсъдимия да насрочите делото, като са две хипотезите на чл. 252, ал. 1 от НПК и 252, ал. 2 от НПК с оглед поведението на подсъдимия и защитника му.

АДВ.М.: Уважаема г-жо Председател, по отношение на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, моето становище по т.1, т.2 и т.3 съвпада със становището на прокурора. По т.4 считам, че има основание и правя искане за разглеждане на делото по глава 27 – съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно подзащитният ми ще признае всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства по тези факти.

По т.5 нямам различно становище от държавното обвинение. По т.6 становището ми е същото като на държавното обвинение. По т.7 моля да приемете две писмени доказателства, а именно една характеристика на подзащитния ми от лице от Самоков *** и една нова епикриза, тъй като след приключване на ДП той претърпя нова операция с оглед оценка на здравословното му състояние към настоящия момент. По т.8 и т.9 становището ми е същото като на държавното обвинение.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. М.: Поддържам становището на защитника ми.

Желая делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. По отношение на мярката за неотклонение, която ми е определена, нямам искане.

Моля да се приемат представените от адвоката ми доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Относими са доказателствата, да се приемат. Не можах да вникна дали това здравословно състояние е такова в следствие на ПТП-то ли е или е здравословен проблем но няма и голямо значение. Моля, да се приемат.

Съдът се оттегля на съвещание за произнА.не по въпросите по чл.248, 3 ал.1 от НПК.

След съвещание, съдебният състав намери следното по въпросите по чл.248 ал.1 НПК:

По т.1 - делото е местно и родово подсъдно на Окръжен съд – Плевен.

По т.2 - не са налице основния за спиране или прекратяване на наказателното производство.

По т.3 съдебният състав намира, че на основание чл.249, ал.1, вр. чл.

248, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3 от НПК следва да бъде прекратено съдебното производство и на основание чл.249, ал.2 от НПК делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Съдебният състав счита, че внесеният от ОП – Плевен обвинителен акт не е съобразен с изискванията на чл.246 от НПК. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и определя рамките в които ще се развие процесът на доказване. В конкретния случай независимо, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени част от фактите от предмета на доказване, като пътният участък по който са се движили двата автомобила участници в пътнотранспортното произшествие, състоянието на пътното платно, избрА.та скорост за движение от двамата водачи на МПС, максимално допустимата скорост за движение на МПС в района съгласно ЗДвП в обвинителният акт липсват фактически и правни изводи с оглед вменените на обвиняемия с диспозитива на обвинителния акт нарушения на правилата за движение по пътищата, причинените травми на пострадалия, наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на пострадалия и пътнотранспортното произшествие, както и между поведението на обвиняемия като водач на МПС и настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Съдебният състав намери, че описанието на механизма на произшествието в обстоятелствената част на обвинителния акт е неясно и не съдържа конкретни обстоятелства, от които може да се направи заключение за механизма на произшествието. Относно механизма на произшествието на стр.2 от обвинителния акт е посочено, че „когато двата автомобила са били на разстояние едно от друго 41,18м. обвиняемият М. загубил контрол върху управлението на автомобил *** с рег. № ***, при което той променил праволинейното си движение, отклонявайки се наляво спрямо посоката си на движение. Предната лява ъглова част пресякла осевата линия и навлязла в насрещната пътна лента. Свидетелят С. възприел движението на лекия.автомобил *** с рег. № *** и предприел промяна в посоката си на движение вдясно, както и аварийно спиране. Поради малкото отстояние на автомобилите момента на навлизане в насрещната лента на *** с рег. № ***, движейки се един към друг, се реализирал челен и кос удар в лентата за движение на лек автомобил *** с рег № *** ...“При така описания механизъм на произшествието не става ясно кои фактически обстоятелства са включени в предмета на доказване и въз основа на кои обстоятелства от този кръг се прави обвинителното заключение на прокурора, че обвиняемият е извършил виновно посочените в диспозитива на обвинителния акт нарушения на правилата за движение. Липсват също така фактически и правни изводи относно възможността на всеки един от двамата водачи участници в ПТП-то да направят преценка на местоположението и скоростта на движението на всеки един от двата автомобила.

4

Съдебният състав намери също така, че са налице и противоречия по отношение на нарушените правила за движение, които са елемент от бланкетния състав на нормата на чл. 342 от НК. С диспозитива на обвинителния акт на обвиняемия е вменено виновно неизпълнение на предписанията на нормите по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Прокурорът не е изложил съображения на базата на какви фактически обстоятелства е приел, че обвиняемият е допуснал нарушение на четирите правила посочени в диспозитива. Разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДвП са общи правила и не вменяват конкретни задължения към водачите на МПС. Предписанията на нормите по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП са взаимно изключващи се.

Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП е обща и възлага на водачите да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват. Под контрол се разбира внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, както и всяко действие с уредите за управление, ако не се касае за нарушение свързано със скоростта (а в обвинителния акт е посочено декларативно, че скоростта на движение на автомобила управляван от обвиняемия е била 91,5км/ч при разрешена максимално допустима скорост 90 км/ч.), хипотезите които могат да бъдат обхвА.ти от тази норма са много. В обвинителният акт е посочено, че (на стр.2) обвиняемият е загубил контрол върху управлението на автомобила без да се сочи каква е причината за това – липса на дължимо внимание или действие с уредите за управление или това е свързано с превишената стойност на избрА.та скорост на движение. В обвинителния акт е посочено единствено, че обвиняемият е загубил контрол върху управлението на автомобила, че участъка на който е настъпило ПТП-то е прав, с неограничена видимост, с асфалтова настилка с пукнатини и коловози по нея, без прокурорът да изложи съображения на базата на какви фактически обстоятелства е приел, че обвиняемият е допуснал нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП.