Определение № 2362 от 21.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2304/2024
- Вид
- Определение № 2362
- Подписан
- 21.09.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2362 гр. София, 20.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. К. срещу решението № 3714 от 21 юни 2024г. на СГС по в. гр. д. № 7028/2024г. на СГС. Оплакванията са, че същото е порочно. Те са концентрирани върху твърдението, че няма валиден изпълнителен лист, издаден срещу нея, въз основа на който да се изпълнява, налице била процедура по чл. 407 ГПК за обявяването му за нищожен, като той бил издаден на лице „с подменена самоличност“ , на „несъществуващ индивид“. Сочи, че била направила и искане за спиране на изпълнителното дело до изясняване на преюдициалните въпроси по надлежния ред. Иска се отмяна на обжалвания акт.
Съдът, като взе предвид данните от изпълнителното дело и доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба;2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице за пазач, ако не 1 са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;7. разноските по изпълнението.
С решението си № 3714 от 21 юни 2024г. по в. гр. д. № 7028/2024г.
Софийски градски съд, ЧЖ - VI –Б състав, е оставил без разглеждане жалба вх. № 266889/19.03.2024г. на М. С. К. срещу действия на съдия-изпълнител по и. д. № 20238410403762 на ЧСИ Н. М., с рег. № *** и район на действие – СГС и без уважение обективираното в нея искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК; оставил без уважение жалба вх. № 270781/09.05.2024г. и допълнение към нея с вх. № 272942 от 06.06.2024г. на М. С. К. срещу действия на съдия-изпълнител по и. д. № 20238410403762 в частта срещу разпореждане от 08.05.2024 година на ЧСИ Н.
М., с рег. № *** и район на действие - СГС, с което е отказано спиране на изпълнително производство по и. д. № 20238410403762 на ЧСИ Н. М., с рег.
№ *** и район на действие - СГС по искане на длъжника, като оставил без разглеждане жалбата в останалата й част. Видно от мотивите към съдебния акт без разглеждане тази жалба е оставена в частта й, в която е насочена срещу насрочване на опис на недвижим имот. За да постанови решението си с характер на определение, което единствено подлежи на съдебен контрол, - в частта му, в която е констатирал недопустимост на жалбата срещу действия на ЧСИ, (арг. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК), СГС е приел, че първата от подадените до съда жалби е недопустима по съображения, че не е подадена срещу действие на СИ, подлежащо на обжалване от длъжника, в т.ч. няма твърдения за постановен изричен отказ за спиране на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, а е отправено такова искане от съда, което, квалифицирано по чл. 438 ГПК, се явява неоснователно с оглед недопустимостта на жалбата. Конкретно по отношение на описа на недвижим имот, срещу какъвто е насочена жалбата, не е посочено, е приел СГС, че се насочва към несеквестируемо имущество, отделно жалбата е лишена от предмет и правен интерес поради това, че насроченият опис не е извършен, а такъв е насрочен за 15.05.2024г., който е бил извършен, но жалбата срещу него от 09.05.20204г. е недопустима в тази част по вече изложените доводи за недопустимост и на другата жалба срещу насрочен опис, основани на обхвата на съдебен контрол, чийто предметни предели са очертани в нормата на чл.
435, ал. 2 ГПК.
2
От жалбите на М. С. К. срещу действия на СИ, адресирани до съда, по които е образувано производството, по което е постановен обжалваният в настоящото производство акт, се установява, че действително жалбите, оставени без разглеждане като недопустими, са насочени срещу насрочването на опис на магазин на датата 20.03.2024г., чиято отмяна е поискана поради това, че е предприет въз основа на нищожен ИЛ, издаден „привидно в полза на лице с подправена самоличност“, като е поискано от съда да спре изпълнението, както и срещу опис, насрочен на 15.05.2024г. (жалбата от 09.05.2024г.), атакуван по съображения за висяща процедура по чл. 407 ГПК за обявяване на ИЛ за нищожен, като отново е изтъкнато, че няма живо лице със статут на наследник на брата на жалбоподателката В..
В мотивите към обжалваните действия СИ е посочил, че жалбите са недопустими, тъй като не попадат в приложното поле на чл. 435, ал. 2 ГПК, евентуално неоснователни, тъй като се изпълнява въз основа на ИЛ, чиято нищожност във връзка и с произхода на взискателя СИ не може да преценява.
Обжалваното определение, какъвто е характерът на решението, с което съдът не се е произнесъл по същество, а е приел в една част жалбите на длъжника за недопустими, е законосъобразно.
Жалби срещу насочването на изпълнението – насрочване на опис, обосновани с доводите, развити от жалбоподателката К. за нищожност на издадения срещу нея ИЛ, са недопустими, както е приел и СГС, тъй като обжалването не е обосновано с несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението, каквото изискване поставя законът за допустимост на съдебния контрол по реда на чл. 435 и сл. ГПК (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК). Отделно, както е констатирал и СГС, опис не е извършван на 20.03.2024г., поради което първата поред жалба до съда е и без предмет и лишена и от правен интерес. По същите съображения за недопустимост на жалбата от 19.03.2024г. срещу насочването на изпълнение чрез опис, недопустима се явява и жалбата от 09.05.2024г. срещу насочване на изпълнението, необоснована с доводи, че то е насочено срещу несеквестируемо имущество (така че съдът да извърши преценка по същество секвестируем ли е съответният имуществен обект). Съдът в производството по чл. 435 и сл. ГПК действа като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт (ТР № 3 от 12.07.2005г. по т.
3 д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС) и няма правомощия да спира направо (за първи път) изпълнението без това да е във връзка с разглеждането на жалбата срещу действията на СИ (чл. 438 ГПК). Наред с това, обжалването на самото разпореждане на издаване на ИЛ се осъществява в друго производство (вж. чл.
407 ГПК) и законосъобразно ли е издаден ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнението, не подлежи на контрол в производството по чл. 435 и сл. ГПК. Условие за допустимост на изпълнението е наличието на ИЛ, който е и заповед за принудително изпълнение и задължава органа на принудителното изпълнение да предприеме изпълнението и го овластява да упражни принуда спрямо посочения в ИЛ длъжник. ИЛ поддържа процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия и очертава и страните по принудителното изпълнение, възпроизвеждайки изпълнителното основание. Ето защо доводите, почиващи на твърдения за нищожност на ИЛ поради статуса на лицето, посочено като взискател, и за висящо производство по чл. 407 ГПК са неотносими в настоящото производство.
В настоящото производство, образувано пред САС, на разглеждане е поставен процесуалният въпрос по допустимостта на жалбите срещу действия на СИ, оставени без разглеждане от градския съд. При положение, че и САС достигна до извод за недопустимост на жалбите, оставени без разглеждане, с адресат съда, с оглед изложените искания и оплакванията в тях, които не са измежду хипотезите, в които законът допуска право на обжалване, законосъобразно СГС е счел, че тези жалби, подадени от лицето, посочено като длъжник в ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнението, са недопустими. По тези съображения САС счете обжалваното определение (решението в частта му с характер на определение, единствено подлежащо, като преграждащо хода на производството, на обжалване) за законосъобразно, а разгледаната частна жалба, подадена срещу него, като неоснователна се оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. С. К. срещу решението № 3714 от 21 юни 2024г. на СГС по в. гр. д. № 7028/2024г. на СГС, в частта му с 4 характер на определение – с което жалбите, подадени от М. С. К., са оставени без разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5