Определение № 983 от 04.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. София, 04.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002103807 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 128/28.04.2022 г. по в. гр. д. № 35/2022 г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил решение № 23/01.12.2021 г. по гр. д. № 76/2021 г. на Трънския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от Ц. С. Ц. срещу „Дейна“ ЕООД гр. Трън иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 17 421.60 лева за лично ползване на съсобствен недвижим имот № 190028 по картата на землището на гр. Трън, съставляващ нива с площ 14.809 дка в местността „Е.“.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ищецът, който се позовава на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

От ответника по касация - ответник по иска, е получен писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

По делото е установено, че страните са съсобственици на имота по исковата молба, който съгласно кадастралната карта представлява ПИ с идентификатор ***, като ищецът притежава 1/5 ид. ч., а ответното дружество - 4/5 ид. ч.

1

Твърденията на ищеца са, че за времето от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г. е бил лишен от възможността да ползва съсобствения имот, тъй като фактическата власт се упражнява от ответното дружество, което складира дървен материал, техника и инвентар, използвани за производствена дейност, осъществявана в цех, разположен в съседен имот; поставено от ответника заграждение препятства достъпа на ищеца до имота. Претендираното обезщетение е в размер на 16 800 лева.

От заключението на техническата експертиза първоинстанционният съд е приел, че площта на целия имот е 14.809 дка. От нея на място има частична ограда на площ от 11 586 кв. м., ако се затворят контурите на местата без ограда. Заграждането е с лека ограда - дървени колове и напречни борови орезки и на места дъски, орезки вертикално /малка част около дърводелната/.

Незаградената площ е 3 223 кв. м. Площта, съответстваща на идеалните части на ищеца, е 2 961.80 кв. м., а на ответника - 11 847.20 кв. м. Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели, приетите писмени документи и заключението на експертизата, съдът е достигнал до извода, че съсобственият имот не се ползва от ответника лично по смисъла на чл. 31, ал.

2 ЗС. Според свидетелите Д. А. А., Р. Б. П. и Г. А.. имотът не е ограден изцяло и е осигурен безпрепятствен достъп до него. Машини и материали, предмет на стопанската дейност на ответното дружество, са разположени на площ, много по-малка от притежавания от него дял и концентрирана по границата с изцяло собствения на дружеството имот. Обстоятелството, че на терена на земеделска по предназначение и характеристика земя се намира дървен материал, не променя автоматично предназначението на имота. Фактическото положение на предоставена от страна на ответника - мажоритарен съсобственик, възможност за безпрепятствено влизане и ползване на съсобствения имот, не е променено и след връчената на 15.06.2020 г. нотариална покана до ответника.

Въззивният съд е приел, че ищецът се позовава на ползване на имота от ответното дружество в обем, по - голям от притежавания от него, което представлява източник, основание на парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, независимо от естеството на имота и ползването му за развиване на производствена дейност. Съдът е приел, че по делото са останали недоказани твърденията ответникът чрез действие или бездействие да е осуетил достъпа на ищеца да ползва имота съобразно частта си от собствеността. Имотът не е ограден изцяло и има безпрепятствен достъп до него, като разположените машини и материали, предмет на стопанска дейност на дружеството, са на площ, по-малка от дела му. За да е налице вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, не е важно как и защо е използвана общата вещ, а само дали съсобственикът ищец е бил лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. В случая не може да възникне право на обезщетение за лишаването му от прякото ползване на вещта, доколкото ищецът не е доказал да е лишен от възможността да ползва съсобствения имот според неговото 2 предназначение съобразно правата, които притежава. За да се приеме, че единият съсобственик осъществява лично ползване върху целия имот по начин да пречи на другите съсобственици да си служат с имота според правата им, е необходимо да се установи по категоричен начин, че само този съсобственик е обработвал имота /с оглед предназначението му в конкретния случай/. И след като по делото не е установено осъществяването на факти, които да сочат наличието на законовите предпоставки, въззивният съд е заключил, че искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен.

В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл за иск с по-висок размер и за период, различен от посочения и търсен от ищеца, и по този начин не се е съобразил с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 181/12.04.2012 г. по гр. д. № 239/2011 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 21/12.09.2013 г. по т. д. № 479/2011 г. на ВКС, II-ро т. о.

На второ място в изложението касаторът сочи, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 172 ГПК, като не е преценил показанията на двете групи свидетели с оглед на тяхната заинтересованост, както и с останалия доказателствен материал, поради което е направил необоснован извод, че заградената част от имота само частично се ползва от ответника; позовава се на решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV-то г. о.

На трето място в изложението касаторът сочи, че в нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл. 269 и 272 ГПК: решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г. на I-во г. о., и решение № 60011/16.06.2021 г. по т. д. № 2852/2019 г. на I-во т. о., въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, без да излага каквито и да било мотиви относно направените доводи и възражения във въззивната жалба.

На последно място, като се позовава на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д.

№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, касаторът поставя въпросите:

1. Налице ли е лично ползване на съсобствен имот, когато съсобственик е сключил договор за аренда като арендатор, а впоследствие е придобил част от имота, не ползва същия по предназначение, но въз основа на него сключва договор с Държавен фонд „Земеделие“ за финансово подпомагане; събира ли съсобственикът граждански плодове;

2. Налице ли е предоставяне за ползване на част от съсобствената вещ, когато тази част е негодна или обективно не може да се ползва съобразно предназначението си.

По тези въпроси касаторът поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване с оглед вероятната недопустимост на обжалваното 3 решение при изложеното от касатора, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен за сумата 17 421.60 лева, без в диспозитива му да е посочен исковият период, но според мотивите това е времето от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., докато предявената искова претенция е за 16 800 лева и за период от 25.06.2020 г. до 25.01.2021 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128/28.04.2022 г. по в. гр. д. № 35/2022 г. на Пернишкия окръжен съд.

Указва на касатора Ц. С. Ц. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 348.43 лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане; при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4