Решение № 384 от 06.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. В., 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200777 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е издаден Електронен фиш на ОДМВР В., серия серия К № 7265373 от 27.03.2023 г., с който е наложено административно наказание на жалбоподателя, А.Е.А., ЕГН:**********, в качеството му на управител на „А.Ф.“ ООД, ЕИК:204009206, със седалище и с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „А.К.“, №5, „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, извършено на 27.03.2023г. в 22.10 часа в Област В., Община В., РП I – 1, км. 7+742 с посока на движение от гр. Дунавци към Дунав мост 2, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак „В26“, поставен съгласно ВОД със заповед № РД – 11-319/16.03.2021 г.1 установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 – 120сс6а, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч., при управление на МПС „Мерцедес Спринтер 616 ЦДИ“ с рег. № М 7993 ВМ.

Жалбоподателят в депозираната жалба желае да бъде отменен обжалваният електронен фиш.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, процесуален представител, който моли да се потвърди ЕФ.

1 изпраща

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и след като съобрази доводите и исканията на страните, намира и приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 39 , ал. 4 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби, за което се издава електронен фиш.

Административно-наказващият орган е издал ЕФ серия К № 7265373 от 27.03.2023 г., с който за административно нарушение по състава на чл.21, ал.

2, във вр. с ал. 1, във вр. чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на А.Е.А., в качеството му на управител на „А.Ф.“ ООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, като наказващият орган е издал за същото нарушение спрямо същото лице друг предходен ЕФ серия № Серия К №7265360/27.03.2023г., с което за административно нарушение по състава на чл.21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.

Преценявайки събраните доказателства, съдът достигна до извода за това, че е нарушено правилото non bis in idem по чл.24, ал.1, т.6 НПК вр. с чл.84 ЗАНН поради което следва да се отмении ЕФ.

Нарушен принципът в наказателното право "Non bis in idem", тъй като е налице идентичност на извършеното нарушение, описано и в двата, посочени по-горе, ЕФ. Налице е идентичност на съществените елементи на правонарушението от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието. Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие. За да бъде издаден процесния ЕФ срещу , е следвало да бъде анулиран с изричен акт първия електронен фиш, издаден за същото нарушение на лицето. В случая липсват надлежни доказателства, че е анулиран както твърди 2 наказващият орган. Анулирането на ЕФ се извършва с писмен акт, който е следвало да бъде предоставен. Административнонаказващият орган неправилно е образувал две административнонаказателни процедури срещу едно и също лице за едно и също нарушение .

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН /в случая от ЕФ/. В случая е налице противоречие с установената в чл.

24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административно-наказателния процес. (по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН).

При това положение издаването на процесния ЕФ /втори по ред/ се явява в пряко противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана.

Тълкуването на посочената по-горе норма на НПК налага извод, че при наличието на висящо производство или надлежно прекратено такова, второ производство поначало не следва да се образува, а ако все пак е образувано, следва да се прекрати, като на наказващия орган не е предоставена възможност за избор в това отношение. ДВ случая, образуването на ново административнонаказателно производство срещу същото лице, на същото основание е недопустимо, в какъвто изричен смисъл е цитираната по-горе императивна разпоредба на НПК. Предвид изложеното, незаконосъобразно е било самото съставянето на втори ЕФ, за вече установено деяние, като развилата се въз основа на него процедура по санкционирането на същото, представлява едно изначално опорочено производство, проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на издадения ЕФ. Издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице. Принципът „non bis in idem” е един от правните принципи, 3 които изрично са закрепени в правната норма. Неспазването му ще води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност.

Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост.

Налице е незаконосъобразност на издадения ЕФ поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, а именно опорочена процедура по образуване на административно наказателното производство, тъй като спрямо „А.Ф.“ ООД вече е бил издаден ЕФ за същото по вид нарушение.

Отделно от това, в ЕФ вместо дружеството – собственик на автомобила е посочено като собственик физическото лице – управител, което е липса на законоустановен реквизит на ЕФ и същото съществено процесуално нарушение води до отмяната му.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждание. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, който следва да се определи в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.

18 ал. 1 вр с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като в случая не е реализирано процесуално представителство, и искането следва да бъде оставено без уважение в частта му до пълния му претендиран размер от 460 лева като неоснователно.

Направеното от ответната страна възражение за неприсъждане на възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР В., серия К № 7265373 от 27.03.2023 г., с който е наложено административно наказание на жалбоподателя, А.Е.А., ЕГН:**********в качеството му на управител на „А.Ф.“ ООД, със седалище и с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „А.К.“, №5, „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от 4

ЗДвП, извършено на 27.03.2023г. в 22.10 часа в Област В., Община В., РП I – 1, км. 7+742 с посока на движение от гр. Дунавци към Дунав мост 2, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак „В26“, поставен съгласно ВОД със заповед № РД – 11-319/16.03.2021 г.1 установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 – 120сс6а, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч., при управление на МПС „Мерцедес Спринтер 616 ЦДИ“ с рег. № М 7993 ВМ.

ОСЪЖДА сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР – В., да заплати на „А.Ф.“ ООД, ЕИК:204009206, със седалище и с адрес на управление: гр.

Б., обл. В., ул. „А.К.“, №5, представлявано от управителя А.Е.А.,

ЕГН:**********, сумата от 100.00 / сто / лева за юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 460.00 / четиристотин и шестдесет / лева, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

5