Решение № 3360 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100508229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 158 от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело № 28125/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца П. Т. Н. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск по чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2018 г. в гр. София, причинено от водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника П. Н. с доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са доказани предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по чл. 557,ал.1,т.1 КЗ, вр. чл. 558, ал.5 КЗ, вр. чл. 496 КЗ. Релевират се доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд в доклада по делото за кои от твърдените факти страната не сочи доказателства. Заявява се, че съдът неправилно се е позовал на липса на отбелязване в протокола за ПТП за трети участник в произшествието, тъй като протоколът нямал обвързваща съда доказателствена сила. Посочва се, че съдът е постановил крайния си съдебен акт в нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК, като е приел за доказани определени факти, а други е игнорирал неоснователно. Предвид изложеното се иска 1 отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният срещу ответника осъдителен иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд, с който същата се оспорва като неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че произшествието е причинено от противоправно и виновно поведение на водач на неустановено МПС, поради което предявеният от него иск на основание чл. 557,ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни 2 мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, а когато вредите са причинени от неидентифицирано моторно превозно средство или виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезщетенията се заплащат от Гаранционния фонд. Отговорността на застрахователя по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена от отговорността на деликвента за причинените на третите лица вреди. Отговорността на Фонда е гаранционно-обезпечителна. Фондът ще отговаря само, ако е налице непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие, при което виновен е неидентифициран водач на моторно превозно средство. Процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск по чл.557, ал.1 КЗ е извънсъдебно предявяване на претенцията за изплащане на обезщетение пред ГФ, след което няма плащане в законоустановения срок или фондът отказва да плати, или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното му обезщетение /чл.558, ал.7 КЗ/.

От изложеното следва, че предпоставките за възникване на задължение за Гаранционния фонд за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите са: настъпване на ПТП; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД /извършване на виновно противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, причинноследствената връзка между деянието и причинените на пострадалия вреди и вредите да са причинени от неидентифицирано МПС, като процесуална предпоставка за предявяване на иска е отправено искане за обезщетение до ГФ и непроизнасяне на фонда в тримесечен срок, отказване на плащане на обезщетение или несъгласие на молителя с предложения от фонда размер на обезщетението.

Предвид събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установен така описания фактически състав и не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че вредите са причинени от неидентифицирано МПС. Действително протоколът за ПТП поначало няма характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК в частта за механизма и причините за процесното ПТП, съгласно трайната практика на ВКС. Констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, което не е възприело лично механизма на ПТП, има официален удостоверителен характер единствено относно лицето, което го е съставило, 3 въз основа на какви обстоятелства и кои са пострадалите лица. Видно от съдържанието му, същият е подписан от двамата участници в ПТП и не съдържа никакви данни относно участието на неидентифицирано МПС.

В отговора на въпрос 6 от заключението на СМЕ, вещото лице е дало отговор, че установените по делото травми могат да се получат и при други обстоятелства, а не само по механизъм на ПТП при травма в автомобил. От приетата по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при по делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства преди и по време на произшествието. Вещото лице изрично в своето заключение е изложил механизъм на ПТП, който се установява по данни от протокола за ПТП и друг механизъм, който се установява по данни от исковата молба. Но при липса на данни относно противоправно поведение на неидентифицирано МПС, каквото се твърди в случая, не може да се приеме за доказан фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, който е елемент от фактическия състав на предявения иск по чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ.

Единствените ангажирани доказателствени средства, които подкрепят твърденията на ищеца, са свидетелските показания на Е.-М.М. – разпитана като водач на л.а. „Нисан“, в който се твърди, че е бил пасажер ищецът.

Същата обаче в дадените пред първоинстанционния съд показания е споделила, че не е имало никакво съприкосновение между нейния автомобил и неидентифицирания автомобил, за който се твърди, че е станал причина за ПТП с л.а. марка „Порше“, модел „Кайен“.

Неоснователни са възраженията на въззивника и относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвения по делото доклад и липса на указания в същия по чл. 146, ал. 2 ГПК – за кои твърдения ищецът не сочи доказателства. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът е направил доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, назначаване на СМЕ и САТЕ, както и разпит на свидетел, като изрично е посочил, че желае същият да бъде изслушан във връзка с доказване на механизма на ПТП. Всички доказателствени искания на ищеца са уважени с определение, постановено по реда на чл. 140 ГПК, и за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да даде указание по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, тъй като това би означавало съдът да даде предварителна оценка на доказателствените средства, посочени от ищеца в противоречие с диспозитивното и състезателното начало в гражданския процес.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода от спора право на разноски на основание чл. 78,ал. 3 ГПК има въззиваемата страна – Гаранционен фонд. С отговора на въззивната жалба се претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 10.01.2022 г., постановено по гр. дело № 28125/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 55 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5