Решение № 50 от 08.12.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Мария Божидарова Стоянова (ОП-София) като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600348 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 28/29.11.2018 г., постановена по НОХД № 33/2016 г. по описа на РС С., състав на този съд е признал, както следва:

- подсъдимия АН. М. М. за виновен в това, че на 19.05.2013 г. около 22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие като извършител с АС. Д. ЗЛ. от с. Р. е причинил на П. ИВ. Д. от гр.

С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил за срок от три години;

- подсъдимия АС. Д. ЗЛ. за виновен в това, че на 19.05.2013 г. около 22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие като извършител с АН. М. М. от гр. С. е причинил на П. ИВ. Д. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил за срок от три години.

1

С присъдата подсъдимите А.М. и А.З. са осъдени да заплатят солидарно, на основание чл. 45 от ЗЗД, на П. ИВ. Д. сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 19.05.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 11000 лв. до предявения размер от 40000 лв.

На подсъдимия А.М. са възложени осъществени по делото разноски в размер на 620.27 лв.

На подсъдимия А.З. са възложени осъществени по делото разноски в размер на 620.27 лв.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на РС С. държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 440 лв., както и на П.Д. сумата от 2500 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия А.З. – адв. Д.К. от САК, която в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвала същата с доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, както и за постановяването й при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо.

В допълнение към въззивната жалба срещу присъдата, от подсъдимия А.З. се изтъква, че неправилно и необосновано е приемането на предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Изтъкват се налични противоречия и несъответствия между гласните доказателства и останалата доказателствена съвкупност. Иска се в условията на алтернативност отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяването на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението; отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; или изменение на присъдата, като бъде намален размерът на наказанието.

Излагат се аргументи за вътрешна противоречивост на мотивите към присъдата и за липсата на достатъчен анализ и съпоставка на свидетелските показания. Показанията на пострадалия се считат за вътрешно противоречиви относно последователността на нанесените от двамата подсъдими удари и механизма на деянието. Изтъква се, че съдът неправилно е игнорирал показанията на свидетелите М. Г. и В. П., а тези на свидетеля Н. М. е оставил без задълбочен анализ. Прави се подробен анализ на показанията на свидетелите П. Д. и Н. М. и се твърди, че функционално невъзможно е описаното травматично увреждане на челюстта да е причинено едновременно от двамата подсъдими, а и съдът в мотивите си не е категоричен кой от тях го е причинил – което се сочи като особено съществено нарушение на процесуалните правила.

Първоинстанционната присъда се счита постановена при неизяснена фактическа обстановка, като според подсъдимия съдът е изказал 2 предположение относно неустановения предмет, с който са нанесени удари на пострадалия, а празнотите в показанията на свидетелите е запълнил с версии на съдебния състав и по този начин е създал привидна причинно-следствена връзка между житейски факти и събития. Твърди се, че съдът е дерогирал императивните норми на закона, предписващи вземане на необходимите мерки за разкриване на обективната истина в наказателния процес, което е рефлектирало върху съдебния акт; а оценката на доказателствените източници е направена едностранно във вреда на подсъдимия.

Наказанието се счита явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, а аргументите на съда за определяне размера на обезщетението за престъплението се считат теоретично маркирани, като съдът не е взел предвид липсата на доказателства за продължително разстройство на здравето на гражданския ищец.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивна жалба срещу присъдата е подадена от защитника на подсъдимия А.М. – адв. Л.К. от САК, с доводи за неправилност и необоснованост, както и за постановяването на присъдата при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо.

В допълнение към въззивната жалба се изтъква, че са налице множество нарушения на процесуалните правила при изготвянето на мотивите към съдебния акт – невъзприемането на показанията на свидетелите – полицейски служители, относно състоянието на частния обвинител; некредитирането с доверие на показанията на свидетелите Г. и П.; липсата на извършен анализ на показанията на пострадалия Д. и първоначалното посочване от него като извършител на друго лице; недоказаността на ударите с тъп предмет от страна на подсъдимия М.. Поведението на всеки двамата подсъдими според защитника не е изследвано поотделно, като се твърди, че е невъзможно причиняването на една травма едновременно от двамата подсъдими и изградената от съда версия за процесното деяние е доказателствено неподкрепена. Осъдителната присъда се счита постановена въз основа на предположения, поради липсата на ясно установена фактическа обстановка.

Наказанието се сочи за явно несправедливо, тъй като съдът не е взел предвид при определянето му смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и продължителността на наказателния процес. Гражданският иск се сочи недоказан по размер, тъй като липсват доказателства за трайно влошено здравословно състояние на пострадалия.

Пред въззивния съд жалбите на двамата подсъдими се поддържат от защитника адв. ХР. К. на изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че приетият от съда механизъм на извършване на деянието е изцяло на база показанията на пострадалия Д., а физическото му състояние към момента на процесното деяние и след това поставя под съмнение 3 свидетелската му годност. Твърди се, че не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване по отношение механизма на деянието и единствено в показанията на пострадалия се съдържа изявление за наличието на пистолет, с който му е нанесен удар. Предвид ограничеността на пространството, в което се е развил процесният инцидент, и участието в него на три лица, се изтъква като невъзможно осъществяването на травматичните увреждания, в частност и нанасянето им със стол (какъвто според защитника там изобщо е липсвал, тъй като посетителите на заведението били седнали на масивни пейки).

Анатомично невъзможно се счита от защитника нанасянето на телесните увреждания от двамата подсъдими едновременно.

Подсъдимите А.М. и А.З. споделят становището на защитника си, а в последната си дума пред СОС оправят искания за постановяване на оправдателна присъда.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец П.Д.. Излагат се аргументи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, в частта относно наложените на двамата подсъдими наказания. Счита се, че за изпълнение целите на наказанието е необходимо да не бъде прилагана разпоредбата на чл.

66 от НК. Наказанията на двамата подсъдими се сочат несъответни на обществената опасност на деянието и дейците и на многобройните отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

Иска се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода да не бъде прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК. Алтернативно се иска увеличаване размера на наказанията.

Прави се искане предявеният граждански иск да бъде уважен в неговата цялост.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника адв. Б.. В допълнение се изтъква, че дадените пред въззивния съд обяснения на двамата подсъдими не внасят каквото и да е колебание в направените от първоинстанционния съд изводи по фактите. Според повереника, с тях се правят неподкрепени от данните по делото внушения, че пострадалият Д. сам се е блъснал в чадъра и е паднал на земята и оттам са произтекли, освен счупването на челюстта му и множество други травматични увреждания – докато според вещите лица е изключено те да са получени от падане на терена.

Обвинението се счита за доказано и се подчертава, че част от травматичните увреждания са спестени на подсъдимите от вносителя на обвинителния акт в обвинението срещу З. и М. - като се апелира да бъдат направени изводи за завишено обществена опасност на деянието и на всеки от двамата извършители. Иска се увеличаване размера на наложеното наказание, без прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК, а в случай, че 4 съдът достигне до извод за липса на необходимост от ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, то да бъде отложено за максимално допустимия изпитателен срок от пет години.

Претендира се увеличаване размера на присъденото обезщетение за деянието до предявения размер, тъй като с него са причинени множество телесни повреди и всяка от тях поотделно е свързана с болки и страдания.

Представителят на СОП прокурор М.С. заема становище за правилност и законосъобразност на присъдата, и същевременно за основателност на въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се счита такава в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Мотивите към присъдата според прокурора съдържат необходимия доказателствен анализ, а дадените пред въззивния съд обяснения на подсъдимите следва да се приемат за изцяло защитна версия.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

С внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато обвинение, както следва:

- срещу подсъдимия АН. М. М. за това, че на 19.05.2013 г. около 22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие като извършител с АС. Д. ЗЛ. от с. Р. е причинил на П. ИВ. Д. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и

- срещу подсъдимия АС. Д. ЗЛ. за това, че на 19.05.2013 г. около 22.00 часа в гр. С., обл. С., в заведение „Тропическа жега“, действайки в съучастие като извършител с АН. М. М. от гр. С. е причинил на П. ИВ. Д. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Пострадалият П. ИВ. Д. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство, като е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск в размер на 40000 лв., за обезщетение за нанесените му от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 19.05.2013 г. до окончателното изплащане.