Решение № 65 от 16.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102548 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД - гр. София срещу Й. Г. К. от гр. Я., с която се твърди, че на 20.02.2019 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Й. Г. К., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредитора предоставил на кредитополучателя в деня на сключване на договора кредит в размер на 7000 лв.

Твърди се, че с подписването на договора, ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 72 месечни вноски в размер на 149,34 лв. всяка от тях.

Твърди се, че след усвояването на кредита, длъжникът не е плащал редовно месечните вноски, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 7 919,08 лв., поради което и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.05.2024 г.

На следващо място се сочи, че на 27.07.2022 г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД, клон България и ищцовото дружество, като на основание така сключения договор задължението на ответника Й. Г. К. произтичащо от процесния договор е изкупено от ищеца.

Сочи се, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Твърди се на свой ред, че цесионерът - ищецът„ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил упълномощен от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България да извърши уведомяване по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до всички длъжници с процесния Договор за цесия от 27.07.2022 г.

1

На следващо място се твърди, че ищецът и ответникът са постигнали съгласие за доброволно уреждане на отношенията си във връзка с прехвърленото вземане, което съглашение обективирали в Споразумение за разсрочване на паричното задължение от 10.06.2024 г.

В споразумението били включени общо 4 задължения, на обща стойност 61 179,64 лв.

Процесното задължение, предмет на настоящото дело било в размер на 7 999,08 лв.

Твърди се, че със споразумението длъжникът се е задължил да погасява задължението си на 12 равни месечни вноски в размер на 100 лв. всяка от 30.06.2024 г. до 31.05.2025 г., както и една последна вноска в размер на 59 979,64 лв., платима до 30.06.2025 г.

Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба поетите задължения от страна на длъжника не били изпълнени изцяло, като към датата на подаване на настоящата искова молба по процесното разпределение от датата на подписване на споразумението не били постъпвали суми.

Сочи се, че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 29.05.2025 г. е депозирал пред РС – гр. Я. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което и по същество се обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като по заповедното производство ответникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК.

Твърди се, че към настоящият момент процесното задължение не било погасено, като на тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7 919,08 лв. -дължима главница по споразумение за разсрочване на парично задължение от 10.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който, както и с допълнително депозирано по делото преди съдебно заседание писмено становище се оспорва исковата претенция, като се релевира възражение за липса на конкретно посочен ГПР в договора за кредит, доколкото никъде в процесният договор не били посочени взетите предвид допускания използвани при изчисляването на ГПР.

Сочи се, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 40.35% съществено се различава от действителният такъв от 10.30%, като това разминаване следва да бъде приравнено на непосочване на ГПР доколкото лишавало потребителя от възможността да съпостави икономическите ползи от договора, сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови продукти, предлагани на пазара.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от ищеца против ответника положителен, установителен иск на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, 2 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Претендират се разноски.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ****/2025 год. по описа на ЯРС на 02.06.2025 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу длъжника-ответник в настоящото производство Й. Г. К., за сумата от 7 919.08 лева – главница дължима по Споразумение за разсрочване на парично задължение от 10.06.2024 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Заповедният съд е уважил подаденото заявление по чл.410 ГПК като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът Й. Г. К. да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 7 919.08 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № № ********* от 04.10.2018 год., ведно ссъ законната лихва за периода от 02.06.2025 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 158.38 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Й. Г. К., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд със своя разпореждане № *******/18.07.2025 год. е уведомил заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.410 ГПК.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява, а и не е спорно между страните, че на 20.02.2019 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитор и ответника – Й. Г. К. в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *******, при следните параметри и условия: Размер на кредита за потребителски цели: 7 000 лева; Застрахователна премия: 1567.44 лева; общ размер на кредита: 7000 лева; Такса ангажимент: 140.00 лева; брой погасителни вноски: 72 броя; месечна погасителна вноска: 149.34 лева; обща стойност на плащанията: 10752.48 лева; ГПР: 10.30%, лихвен процент: 9.12%. Видно от погасителния план падежа на последната погасителна вноска е 20.01.2025 год. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 год., сключен към него Анекс от 14.10.2022 год. и приложение № 1 „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземанията си към ответника в настоящото производство по договора за кредит, за което длъжникът-ответник е бил уведомен /видно от представеното по делото известие за 3 доставяне/ като на 10.06.2024 год. между ищеца-цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и одлъжника-ответник Й. Г. К. е било сключено Споразумение за разсрочване на парични задължения включително и това произтичащо от процесния договор за кредитна карта от 20.02.2019 год. Със споразумението страните са се съгласили, че ответника-дължинк ще погаси всички свои задължения, включително това по процесния договор, като заплати 12 равни месечни вноски, всяка от окито в размер ан 100 лева, с падеж последното число на съответния месец, платими за периода от 30.06.2024 год. до 31.05.2025 год., както и една последна вноска в общ размер на 59 979.64 лева, платима до 30.06.2025 год.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: На 21.02.2019 год. кредитополучателят по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 20.02.2019 год. е усвоил сумата от 7 000 лева, по следния начин: по сметка на Й. Г. К. в „Уникредит Булбанк“ – 6 860.00 лева и такса ангажимент- 140.00 лв.; Според изчисления на експертизата, в периода от 15.04.2019 год.27.07.2022 год. по договор за кредит № *******/20.02.2019 год. са постъпили плащания в размер на 2697.14 лева, с които са погасени следните задължения: главница-1376.37 лева, договорна лихва за периода от 20.04.2019-20.06.2021 год. – 919.89 лева; застраховка за периода 20.04.2019-20.06.2021 год. – 396.20 лева; лихва за отлагане – 4.68 лева. Според изчисления на експертизата към датата на подписване на договора за цесия-27.07.2022 год., размерът на неиздължената сума по договор за кредит № *******/20.02.2019 год. е 7 257.29 лева, от които: главница-5623.63 лева, договорна лихва за периода от 20.07.2021-20.12.2025 год. – 1265.15 лева; застраховка за периода 20.05.2020-20.08.2021 год. – 253.13 лева; лихва за отлагане за периода от 20.10.2020 год.-20.12.2025 год.– 133.38лева. По данни от справка към Договора за цесия към датата на подписването му-27.07.2022 год., размерът на дълга е 7919.08 лева, от които: главница-5963.53 лева, договорна /възнаградителна/ лихва – 1442.61 лева, законна лихва -512.94 лева. Сумата 7 919.08 лева е част от Споразумение за разсрочване на парично задължение от 10.06.2024 год. Според изчисления на експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.06.2025 год., размерът на неиздължената сума по *******/20.02.2019 год. е 8647.93 лева, от които:главница-5623.63 лева, договорна лихва за периода от 20.07.2021-20.12.2025 год. – 1265.15 лева; застраховка за периода 20.05.2020-20.08.2021 год. – 253.13 лева; лихва за отлагане за периода от 20.10.2020 год.-20.12.2025 год.– 133.38лева и лихва за забава за периода от 21.07.2021 год.-02.06.2025 год. Размерът на ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва и такса ангажимент, като застрахователната премия в размер на 1567.44 лева,не е включена при изчисляване на ГПР, като при включване на застрахователната премия в размер на 1567.44 лева в ГПР, същият би се увеличил, но няма да надхвърли петкратния размер на законната лихва.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Вземането на ищецът в качеството му на цесионер произтича от Договор за 4 потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******* от 20.02.2019 год.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целият период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12