Определение № 1045 от 13.12.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. гр. Добрич, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500829 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано по възражение с вх.№261049/18.08.2023г. /уточнено с вх.

№261197/05.10.2023г./ с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от С. В. Х., ЕГН ********** от гр.Д. против Заповед №173/08.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №2041 по описа на РС Добрич за 2015г.

Длъжникът релевира твърдения, че на 10.08.2023 г. в кантората на ЧСИ Л.Тасева е получил ПДИ по образувано срещу него изпълнително дело, когато е узнал за образуваното срещу него гр.д. № 2041/2015 г. по описа на ДРС. Обосновава се наличие на хипотезата на чл. 423, т.1 ГПК с твърдения, че длъжникът не е търсен. Обосновава се и наличие на хипотезата на чл.423, т.2 ГПК с твърденията, че заповедта не му е била връчена лично и към датата на връчване не е имал обичайно местопребиваване в страната.

В предоставения му срок за отговор, заявителят "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД изразява становище за неоснователност на възражението.

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Длъжникът, който е бил лишен от възможността да възрази по реда на чл.414 ГПК срещу вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, може да оспори същата в едномесечен срок от нейното узнаване, при наличие на някое от алтернативните основания, посочени в чл.423, ал. 1 ГПК. Посоченият в чл.423, ал.1 ГПК едномесечен срок е преклузивен.

Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно длъжникът по издадената заповед за изпълнение. Съобразно твърденията в подаденото възражение, длъжникът сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 10.08.2023г. В случая, доколкото по делото не са налице данни за узнаване преди твърдяната от длъжника дата, 1 следва да се приеме, че с депозиране на възражението на 18.08.2023 г., срокът по чл.423, ал.1 ГПК е спазен. Следователно възражението е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

В настоящото производство окръжният съд действа не като въззивна инстанция, която извършва проверка на правилността на първоинстанционния акт, обективиран в заповедта за изпълнение на районния съд, а извършва проверка за това налице ли са изрично посочените от длъжника основания по чл.423 от ГПК за закъсняло оспорване на вземането по заповедта чрез възражение по чл.414 от ГПК

Относно предпоставките за приемане на възражение по чл. 423, ал. 1, т.1 ГПК:

Надлежното връчване на издадена заповед за изпълнение е гаранция за защита правата на длъжника в изпълнителното производство. Това връчване е и една от предпоставките за влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и съдебни книжа, като характерът на производството по чл. 423 ГПК възлага в тежест на подалия възражение длъжник да установи твърдяното от него основание за приемане на възражението.

За да се приеме за редовно призоваването по предвидения в чл. 47 ГПК способ, е необходимо: 1.) ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2.) да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3.) да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4.) в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5.) адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация и 6.) адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата.

Въз основа на установените по делото обстоятелства, и при липса на конретни съображения изложени от длъжника, съдът намира, че е спазена процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение съобразно изискванията на чл.47 ГПК. Съобщението за издадената заповед за изпълнение е изпратено на адреса, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на С. В. Х.. След като адресатът не е 2 открит е извършено надлежно залепване на уведомление на входната врата /порта/. В уведомлението е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал. 4 ГПК (ред. ДВ. Бр. 59 2007 г., приложима в случая), когато връчителят установи, че адресата не пребивава на посочения в заявлението адрес, съдът указва на заявителя да представи справка за неговата адресна регистрация. В настоящия случай адресът в заявлението, постоянния и настоящия адрес на длъжника са идентични, съгласно справката. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал. 1 от ЗГР, всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. В случая С.Х. не е изпълнил това свое задължение и не е заявил промяната на постоянния и/или настоящия си адрес. Липсват и твърдения за друг регистриран адрес, на който е могло да бъде осъществено фактическо връчване на заповедта, като същият такъв е посочен и като адрес на длъжника в самото възражение.

Установява се и, че длъжникът не се е явил в двуседмичен срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата.

Съдът намира за недоказана и хипотезата на т.2 на ал.1 на чл. 423 ГПК, според която в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Безспорно, под "обичайно местопребиваване" следва да се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая длъжникът единствено твърди, че „от много години не живее в България“, като дори не сочи страната, в която се е установил да живее и точния период.

Съответно и не са представени доказателства, обосноваващи извод за наличието на предпоставките на т.2 от ал.1 на чл.423 ГПК от страна на длъжника, в чиято тежест е обосноваването на наличието на тази хипотеза.

Предвид изложеното, по делото не се установи наличието на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което и подадено възражение не следва да бъде приемано.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с вх.№261049/18.08.2023г. /уточнено с вх.

№261197/05.10.2023г./ с правно основание чл.423, ал.1 от ГПК, подадено от С. В. Х., ЕГН ********** от гр.Д. против Заповед №173/08.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №2041 по описа на РС Добрич за 2015г.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4