Решение № 7055 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7055 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100503736 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 17417/25.10.2023 г., постановено по гр. д. № 50293/21 г. по описа на СРС, 24 състав, при участието на „Т.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, Н. Ж. Н. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, аб. № 246673, сумата в размер на 330,97 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 47,82 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 8,08 лв. – цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените срещу нея осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на стойността на незаплатената топлинна 1 енергия над присъдената сума в размер на 330,97 лв. до пълния претендиран размер от 353,93 лв., сумата за мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна енергия над присъдената в размер на 47,82 лв. до пълния претендиран размер от 48,78 лв. и за сумата в размер на 1,55 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.

С решението М.Ж.Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб.

№ 246673, сумата в размер на 992,91 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 143,44 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата в размер на 24,25 лв. – цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените срещу нея осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на стойността на незаплатената топлинна енергия над присъдената сума в размер на 992,91 лв. до пълния претендиран размер от 1061,79 лв., сумата за мораторна лихва за забава върху задълженията за топлинна енергия над присъдената сума в размер на 143,44 лв. до пълния претендиран размер от 146,34 лв. и за сумата в размер на 4,67 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г.

С решението Н. Ж. Н. и М.Ж.Б. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 849,06 лв., представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за възнаграждения на вещи лица по допуснатите експертизи и за съдебно удостоверение, съобразно уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от Н. Ж. Н. срещу решение № 17417/25.10.2023 г., постановено по гр. д. № 50293/21 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като въззивницата е 2 собственик на ап. 68, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, а не – на съответната идеална част от ап. 17, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, както е приел първоинстанционният съд. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Т.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответниците М.Ж.Б. и Н. Ж. Н., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. „*******, ап. 17, топлинна енергия през процесния период, която не е платена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, както следва: Н. Ж. Н. – ¼, а именно – сумата от 353,93 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, 48,78 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата от 8,08 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 1,55 лв. – мораторна лихва за забава върху 3 главницата за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г., и М.Ж.Б. – ¾, а именно – сумата от 1061,79 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, 146,34 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2021 г., сумата от 24,25 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, както и 4,67 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 17.08.2021 г. Претендира разноски.

Ответниците Н. Ж. Н. и М.Ж.Б. не са подали отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С молба от 05.10.2022 г. заявяват, че оспорват исковете по основание и размер.

Третото лице – помагач – „Т.“ ООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Спорно обстоятелство във въззивното производство е дали въззивницата – ответница в първоинстанционното производство се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния имот през 4 процесния период.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал.

1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

5

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните като доказателства по делото нотариален акт за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от ЖСК „Техноекспорт строй – 2“, м. „Разсадника – Коньовица“, от 20.02.1989 г. и удостоверение с изх. № 68 – 00 – 673/01.06.2015 г., издадено от ГИС – София, се установява, че Магдалена Желева Н. и В.С.Ж. са придобили правото на собственост върху ап. 17, находящ се в гр. София, ж. к. „******* Видно от удостоверение за наследници с изх. № 8751/27.10.2021 г., издадено от СО, район Красна поляна, В.С.Ж. е починала на 06.05.1998 г., със семейно положение - вдовица, като е оставила за свои наследници по закон – двете си дъщери – ответници по делото. На основание наследствено правоприемство по закон /чл. 5, ал. 1 ЗН/ въззивницата се легитимира като собственик на ¼ ид. ч. от процесния имот. Именно в това си качество въззивницата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/, поради което дължи ¼ от цената на доставената топлинна енергия за процесния период.