Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 540 от 23.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 305/2023
Вид
Протокол № 540
Подписан
23.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 540 гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора Д. Г. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100305 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищците Б. К. Д. и К. Б. Д. не се явяват, редовно уведомени. За тях се явява адв. Е. П. с представено пълномощно в исковата молба. Представя 2 бр. договор за правна помощ.

За ответника Прокуратурата на РБългария и ОП – Пазарджик се явява прокурор Д. П..

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Прокурорът: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. П.: - Поддържам исковата молба, ведно с представените писмени доказателства, както и направените доказателствени искания. Получила съм отговор на исковата молба, нямам какво да допълня, ще представя писмени доказателства.

Прокурорът: Оспорвам исковата молба като неоснователна и недоказана, поддържам писмения отговор.

Съдът съобразно изразеното становище от страните и при спазване изискванията на чл. 146 от ГПК пристъпи към доклад по делото:

1

Настоящото производство е образувано по искове на Б. К. Д., ЕГН ********** и от К. Б. Д., ЕГН ********** - и двамата с адрес в с. К., общ. С., ул. ”Шестанадесета” № 25 чрез пълномощника им адв. Е. П. (ПзАК) против Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр. С., бул. ”В.” № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Пояснява се, че първия ищец е с виеше образование, общински съветник в Община С. и собственик на малък магазин в с.К., където работи и изкарва прехраната на семейството си. До 2019 г. не бил осъждан, никога не бил задържан или викан на разпити в полицията или в съда, дори не извършвал и административни нарушения. Вторият ищец К. Д. - син на ищеца Б. Д., при започване на наказателното преследване срещу него бил студент в ТУ-С., като към момента завършвал. До 2019 г. също не бил осъждан, никога не бил задържан или викан на разпити в полицията или в съда, дори не извършвал административни нарушения.

Твърди се, че по преписка с вх.№816/2019 г. от 06.03.2019 г. в РП Пазарджик било образувано досъдебно производство (ДП) № 90/2019 г. по описа на РУ МВР гр.С. против двамата ищци за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 , във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Същото се водело срещу ищеца Б. Д. за това, че на 06.03.2019 г. в с.К., обл.Пазарджик, на ул. „Шестнадесета“ в съучастие като съизвършител с К. Б. Д. и Б. Х. Х. от същото село, чрез използване на техническо средство кирка, и моторно превозно средство-товарен автомобил „Ф. Т. 350 Л“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 93 бр. бетонни тротоарни плочки на стойност 96,86 лв.; 202 бр. гранитни павета на стойност 101,00 лв. и 1 бр. бетонен бордюр на стойност 7,00 лв. – всичко на обща стойност 204,86 лв., собственост на Община С. с кмет М. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини - поради намеса от страна на кмета на с.К. И.

К.; а срещу ищеца К. Д., за това, че на 06.03.2019 г. в с.К., обл.Пазарджик, на ул. “Шестнадесета“ в съучастие като съизвършител с Б. К. Д. и Б. Х. Х. от същото село, чрез използване на техническо средство- кирка, и моторно превозно средство-товарен автомобил „Ф. Т. 350 Л“ е направил опит да отнеме чужди движими вещи : 93 бр.бетонни тротоарни плочки на стойност 2

96,86 лв.; 202 бр.гранитни павета на стойност 101,00 лв. и 1 бр.бетонен бордюр на стойност 7,00 лв-всичко на обща стайност 204,86 лв., собственост на община С. с кмет М. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини-поради намеса от страна на кмета на с.К. И. К..

Твърди се, че двамата ищци били задържани в ареста на РУ МВР гр. С. за 24 часа. На 23.08.2019 г. били привлечени като обвиняеми за посоченото по-горе престъпление, за което се предвиждало наказание от 1 до 10 години „лишаване от свобода“. Били им извършени разпити в полицията, като и на всеки от тях била и взета мярка за неотклонение „ подписка“, а освен това и на двамата била направена полицейска регистрация, като са били фотографирани, снети им били пръстови отпечатъци и взета проба за ДНК.

След приключване на разследването на 12.12.2019 г. срещу двамата ищци бил внесен обвинителен акт в РС-Пазарджик, като наказателното производство срещу другия обвиняем Б. Х. било прекратено.

Било образувано НОХД № 2388/2019 г. по описа на съда, в хода на което се провели общо 10 съдебни заседания, а на 01.06.2021 г. била постановена осъдителна присъда и срещу двамата ищци, като им било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от по три месеца, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от три години при условията на чл.66, ал.1 НК.

Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд Пазарджик, където се провело 1 съдебно заседание и с Решение по ВНОХД №460/2021 г. присъдата на РС-Пазарджик била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав. Било образувано НОХД №1472/2021 г. на РС-Пазарджик, с проведени общо 8 съдебни заседания, което производство приключило с оправдателна присъда № 95/26.10.2022 г. и двамата ищци били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. След протест от РП Пазарджик било образувано ВНОХД № 137/2023 г. на ОС-Пазарджик, приключило в 1 с.заседание, като с окончателно Решение №42/28.02.2023 г. оправдателната присъда на първоинстанционния съд била потвърдена и влязла в сила от същата дата.

Сочи се, че наказателното производство срещу ищците продължило 4 години. Те били призовавани в полицията, явявали се няколко пъти за 3 привличане като обвиняеми, за разпит, за полицейска регистрация, за предявяване на разследването. В съдебното производство се наложило да присъстват на общо 20 съдебни заседания, били извършени множество съдебни експертизи и т.н., а делото било превърнато в „мегадело”, за „мегапрестъпления”, извършени от „големи” престъпници. През цялото време представителят на прокуратурата поддържал обвинението и настоявал ищците да бъдат осъдени на наказание лишаване от свобода.

Изложени са допълнително отделни съображения по отношение на всеки от двамата ищци:

Твърди се, че ищецът Б. Д. в качеството на обвиняем и след това подсъдим се срамувал и се налагало многократно да се явява пред разследващия орган и пред 4 различни съдебни състава, за да бъде съден за квалифициран състав на кражба. Всички тези процедури се отразили на емоционалното и физическото му състояние Б., който преди започването му се ползвал с много добро име и авторитет в обществото и семейството си. С образуването на ДП се вдигнал голям шум и в медиите, в по-голяма част от тях Б.Д. бил описван като крадец, което било показвано и по телевизията (NOVA телевизия и БНР). Имало и публикации в печатните медии и Интернет сайтовете „24 часа“; вестник „М.“ debati.bg ; news.bnr.bg; местните сайтове за новини „ pzdnes.com” и много други. Сочи се, че особено в по-малки населени места като с. К., интересът към подобна „новина” бил голям, което оказало промяна на отношението на жителите към този ищец. До този момент Б.Д. не бил осъждан, срещу никога него не е имало жалби, никога не бил викан на разпит в полицията, не извършвал дори и административни нарушения, ползвал се с много добро име в обществото като честен, трудолюбив и отзивчив човек, който дори поддържал и спортните мероприятия в селото.

Той се чувствал неудобно, срамувал се е и хората започнали да странят от него, авторитета му бил унищожен. Бил общински съветник в Община С. и се кандидатирал за кмет на с. К. на местните избори през есента на 2019 г., но поради всички което се е случвало с него, повечето избиратели се отдръпнали и това му попречило да постигне по-добър резултат на изборите.

Фактът на воденото срещу Б.Д. наказателно производство станал известен, както на семейството му, така и на близки и приятели, на познати и непознати. Също така в резултат на наказателното производство, ищецът бил 4 неспокоен, не можел да спи и да се храни нормално, отношенията в семейството му станали напрегнати. Приятелите му избягвали да се срещат с него. Всичко това му се отразило изключително неблагоприятно, било накърнено доброто му име, професионалната му чест, репутация в обществото и достойнство, влошило се емоционалното му състояние. Редица негови близки, приятели се отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на законите и извършител на кражба.

Изпитвал силни тревоги и в резултат на самите наказателни процедури, които се проточили. По време на цялото водено наказателно производство, ищецът бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, а също бил и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, поради обстоятелството, че е подсъдим за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Особено силни били и притесненията му във връзка с първоначално наложеното му от РС наказание лишаване от свобода. През цялото време Б.Д. бил принуден да понася и всички ограничения в качеството му на обвиняем и подсъдим - да бъде сниман и да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която не му позволява да отсъства свободно от адреса си, тъй като всеки момент можело да бъде призован за извършване на процесуално-следствени действия; да се явява на призоваванията в полицията, в съдебни заседания, да тръпне от срам, че е обвиняем и след това подсъдим и от страх, че ще бъде осъден.

По идентичен начин е описано, че втория ищец К.Д. също бил много добре познат в обществото, като син на своя родител Б.Д. - авторитетен човек, лидер на политическа партия и общински съветник, оказал се в положението на обвиняем, подсъдим и в един момент дори и осъден, които факти станали известни на всички негови близки и познати.

Освен това от посочените по-горе медийни публикации, в които било цитирано и неговото име, колегите му - състуденти от техническия университет също узнали за това, че К.Д. бил обвинен в извършването на кражба. В по-голяма част от медиите баща му Б.Д. бил описван като крадец, което било показвано и по телевизията, като имало кадри, на които бил и К.Д.. Имало и публикации в печатните медии и Интернет сайтовете „24 часа“; вестник „М.“, debati.bg ; news.bnr.bg; местните сайтове за новини „ 5 pzdnes.com” и много други. По този начин било „лепнато” петно върху един млад човек, още в началото на неговия жизнен път като пълнолетен. Фактът на воденото срещу К.Д. наказателно производство станал известен на неговото семейство, близки, приятели и състуденти.

Всичко това се отразило изключително неблагоприятно върху него, било накърнено добро име, достойнството и положението му в обществото, влошило се емоционалното му състояние и бил изключително притеснен.

Заради обвинението отношението на близките и приятелите му се променило, те избягвали да контактуват с него и отнасяли се с недоверие. Тревожил за бъдещето си, страхувал се, че ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода, а когато бил осъден на такова наказание при първото разглеждане на делото, бил отчаян, станал затворен, избягвал контакти с хората, притеснявал се, че ще го питат за воденото срещу него наказателно производство.

Описаното се отразявало негативно на положението му и като студент, който трябвало да се съсредоточи върху обучението си и полагал огромни усилия, за да може да се подготвя успешно за изпити. През цялото време бил принуден да понася и всички ограничения в качеството на обвиняем и подсъдим - да бъде сниман, да му бъдат снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение; да се явява на призоваванията в полицията, да бъде разпитван и т.н.; да се срамува, че е обвиняем и след това подсъдим и от страх, че ще бъде осъден.