Решение № 206 от 14.10.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. С., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 27/22.07.2024г. по НОХД № 274/2024г. Районен съд Н. З. е признал подсъдимия В. А. О. за виновен в това, че в периода от 03.03.2024г. до 05.03.2024г. в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в село Б., община Н. З., област С., в жилище на ул.“Б.“ № **, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст С. Р. П. – престъпление по чл.151 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и на основание чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което на основание чл.69 ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от две години. С присъдата, съдът осъдил подс.О., чрез неговата майка А. О. И., да заплати направените разноски в размер на 1007.64 лева в полза на бюджета по сметка на ОДМВР С..

1

Присъда е обжалвана от адв.Е. П. от АК С., служебен защитник на подс.В. А. О., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради неприлагане на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Сочи се неправилна индивидуализация на отговорността на подсъдимия, касаеща завишаване размера на определеното му наказание. Твърди се наличие на многобройни смекчаващи вината на подс.О. обстоятелства, а именно оказано пълно съдействие на органите на разследването, допринасяне за изясняване на фактическата обстановка, самопризнания, изразено разкаяние и критично отношение към извършеното, чисто съдебно минало. Заявява се, че съдът при определяне на наказанието се е позовал само на тежестта на настъпилия вредоносен резултат и е изключил приложението на чл.55 от НК. Прави се извод за прекомерност, немотивираност и неоснователност на наложеното наказание. Иска се изменение на първоинстанционната присъда и да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК или алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП С. изрази становище, че определеното на подсъдимия наказание може да се приеме за завишено. Пледира за намаляване на размера на наложеното на подс.О. наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Служебният защитник на подс.В. О. моли за уважаване на жалбата като основателна, тъй като наложеното наказание е прекомерно завишено.

Предоставя на съда да наложи наказание, което да отговаря на деянието и дееца.

В личната си защита подсъдимият В. О. е съгласен с заявеното от служебния му защитник. Посочва, че в момента работи в Германия и се е върнал за разглеждане на делото, а с пострадалата С. Р. П. са останали приятели. В последната си дума моли да се намали размера на наложеното му наказание.

Настоящата въззивна жалба е подадена от служебния защитник на подсъдимия, който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на 2 досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от жалбоподателите и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е основателна.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия в съдебно заседание, поради което делото се е разгледало по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК, като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Към 03.03.2024г.-05.03.2024г. подсъдимият В. А. О. живеел, заедно със семейството си в с.Б., общ.Н. З., ул.“Б.“ № **, с майка си, свид.А. О. И. и свид.С. М. А., който се определя като негов биологичен баща, въпреки че не го бил припознал. Подсъдимият О. има три сестри и един брат, които също били родени от съвместното съжителство на свид.И. и свид.А.. Майката на подсъдимия, свид.И. има родствена връзка със свид.Р. П. К., майка на свид.С.

Р. П.. Свидетелката С. П. и майка й живеят в гр.Ш., обл.С., ул.“И.“ № ***.

Свидетелката П. и подс.О. се познавали от ранна детска възраст, тъй като подсъдимият посещавал гр.Ш., но нямали някакви по-близки отношения.

На 02.03.2024г. свид.И., свид.А. и подс.О. посетили дома на свид.Р. К. да й гостуват.В завързалия се разговор свид.И. и свид.А. попитали свид.К. дали е съгласна да им даде дъщеря си, свид.С. П. за жена на сина им, подс.О..

Подсъдимият и свид.П. присъствали на този разговор и двамата се харесали.

По това време свид.П. била на 13 години, като това обстоятелство било известно, както на подс.О., така и на свид.И. и свид.А.. Свид.К. заявила, че може да даде дъщеря си за жена на подсъдимия, ако неговите родители й 3 платят сумата от 2000 лева и поемат ангажимент да направят в най-скоро време годеж, съгласно традициите на ромското население, за който да поемат разходите. Свидетелката И. обяснила на свид.К., че към момента нямала възможност да заплати изцяло тази сума, тъй като трябвало да отиде на работа в чужбина, за да ги изработи, след което да й плати. Дори и предложила да й плати на няколко пъти въпросната сума. Свидетелката К. се съгласила и позволила на свид.С. П. да тръгне с подс.О. и близките му за с.Б., общ.Н. З.. Свидетелката П. също нямала против да живее заедно с подсъдимия и доброволно се съгласила да встъпи в съвместно съжителство.

След като пристигнали в с.Б., общ.Н. З., свид.И. и свид.А. осигурили на свид.П. и подс.О. отделна стая в къщата на ул.“Б.“ № **, където живеели.

Първата вечер свид.П. и подс.О. нямали интимни контакти. На следващата вечер, на 03.03.2024г. срещу 04.03.2024г. двамата решили да осъществят полов акт, като свид.П. била съгласна с това. Подсъдимият О. проникнал няколко пъти с половия си член във влагалището на свид.П., след което еякулирал на леглото, за да не може тя да забременее поради ниската си възраст. Въпреки че подсъдимият бил проникнал няколко пъти с члена си във влагалището на свид.П., не е имало кръв, което означавало, че девствената й ципа не била разкъсана.

На следващата вечер, на 04.03.2024г. срещу 05.03.2024г., подс.О. и свид.П. отново решили да осъществят полов акт, с което тя също била съгласна.Подсъдимият проникнал два-три пъти с половия си член във влагалището на свид.П., след което еякулирал отново на леглото. Както и предната вечер, нямало кръв, което за подс.О. и свид.П. означавало, че тя не била „обезчестена“ и все още е девствена. Съгласно традициите на ромското население, както подс.О., така и свид.П. съобщили на родителите си, че свид.П. все още е „честна“.

Майката на свид.П., свид.К., след като научила, че дъщеря й е имала полов контакт с подс.О., но въпреки това била все още девствена и тъй като свид.И. и свид.А. не били изпълнили уговорката да направят годеж и да й платят уговорените пари, решила да я обяви за издирване.За целта се обадила на ЕЕН 112 и заявила, че дъщеря й, свид.П., е в неизвестност. Мотивите й за това били, че органите на полицията ще върнат дъщеря й и тя може да я даде за жена на друг, тъй като въпреки осъществения полов контакт тя все още е девствена.

4

Във връзка с подадения от свид.К. сигнал, служители на РУ Твърдица установили, че свид.П. се намира в дома на подс.О. в с.Б., общ.Н. З..С тяхно съдействие, свид.П. била предадена на майка си, свид.К..

По делото са изготвени две съдебно-медицински експертизи на живо лице. От заключението на СМЕ № 15/2024г. е видно, че освидетелстваната С.

Р. П. при извършения преглед и освидетелстване на 05.03.2024г., същата се намирала в състояние на добро клинично здраве. Същата е била в съзнание, контактна, адекватна, отговаря с нежелание и изпитва неудобство при изясняване на някои въпроси, свързани с възникналия инцидент. При прегледа на освидетелстваната не се установили видими травматични увреждания. Не се установили някакви зацапвания в областта на тялото, крайниците или половата област. Установило се, че девствената ципа е с окръглена форма, с по-нисък преден ръб, интактна. Външният отвор на влагалището е с точковидна форма и не се установили нито пресни травматични увреждания, нито белези от стари увреждания на девствената ципа. Вещото лице сочи, че липсата на травматични увреждания по тялото на освидетелстваната и в половата й област, не означава, че спрямо нея не са извършени действия, за които става въпрос в предварителните сведения. Тези действия, за които става въпрос в данните, посочени от освидетелстваната могат да бъдат извършени и без причиняване на някакви трайни, видими по време на прегледа травматични увреждания. Възможно е те да са причинили на освидетелстваната само болки, които тя е изпитвала по време на извършеното спрямо нея деяние, с цел задоволяване на сексуални потребности от страна на О..

От заключението на СМЕ № 14/2024г. се установява, че освидетелстваният В. А. О. при извършения преглед и освидетелстване на 05.03.2024г., същият се намирал в състояние на добро клинично здраве. О. е бил в съзнание, контактен, адекватен, отговарял добре на поставените въпроси. Ориентиран е бил за време, място и собствена личност и разказва с подробности за случилото се. При прегледа на освидетелствания не се установили травматични увреждания, които да са били причинени по насилствен начин. Половият член на освидетелствания е бил добре развит и отговарял на посочената му възраст. Същият може да се приведе в състояние на ерекция и освидетелстваният да задоволява по един или друг начин възникналите в него сексуални желания. При изследване на изготвеният 5 цитологичен препарат от материала, взет от главичката и тялото на половия член се установило наличие на плоски повърхностни епителни клетки от многослоен плосък вроговрящ епител и множество епителни клетки от влагалищен произход, което показва, че главичката на половия член на освидетелствания е осъществила контакт с половата област на лице от женски пол. От данните по предварителните сведения, обективната находка, установена при прегледа и освидетелстването на лицето и данните от допълнителните изследвания сочели, че освидетелстваният е бил в състояние да извърши действия с цел възбуждане на сексуално желание или да задоволи сексуални потребности, възникнали в него по един или друг начин.

Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът правилно е приел за установени изложените обстоятелства, като се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed3d6d0c-c905-4780-8a68-62b29757184d