Решение № 1153 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110200842 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от *, срещу НП №*, с което за нарушение по чл.92 ал.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на въззивника е наложено наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв.

Въззивинкът моли, оспореното НП да бъде отменено като счита, че е нарушен чл.34, ал.3 ЗАНН и твърди, че НП е издадено извън установения шестмесечен срок. Счита за нарушена процедурата по спиране на административно наказателното производство, тъй като не е било проведено щателно издирване на лицето. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2024 г. при извършена служебно справка в информационния масив на НАП, било установено, че въззивното дружество * като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, не е изпълнило задължението да подаде годишна данъчна декларация за 2023 г. в ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок до 01.07.2024 г., като декларация не била представена и към датата на проверката, при което било прието, че въззивникът, чрез бездействие в срока до 01.07.2022 г. е извършил административно нарушение по чл.92, ал.2, вр. ал.1 ЗКПО, както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката. При тази констатация, до въззивника била изпратена с пратка Покана изх.№212-312 от 11.07.2024 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН 1 като същото било върнато в цялост с отразяване, че до 30.07.2024 г. пратката е непотърсена.

При тези данни, без да са удостоверени други действия за търсене и уведомяване на въззивника по повод извършената проверка, на 09.09.2024 г., в отсъствие на представител на въззивното дружество, спрямо същото бил съставен АУАН №*, в който било посочено, че проверка от 11.07.2024 г. е установила неизпълнение на задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за отчетната 2023 г. в срок до 01.07.2024 г., както и че съответна декларация не е подадена и към датата на съставяне на акта, с което е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗКПО. За връчване на съставения АУАН до въззивника била изпратена Покана изх.№212-312 от 09.09.2024 г. с пощенска пратка, върната в цялост с отразяване, че до 27.09.2024 г. пратката е непотърсена. В последствие, въз основа на съставени Протокол изх.№129434 от 01.11.2024 г. и Протокол изх.№129729 от 12.11.2024 г. за извършени посещения от служители на НАП на регистрирания адрес на въззивното дружество, без да е открит негов представител, с Протокол изх.№74522 от 12.11.2024 г., е направена констатация, че представляващ търговеца или упълномощено от него лице не е открито на регистрирания адрес, поради което и съобразно чл.43, ал.6 ЗАНН, производството по АУАН №* г. е спряно от актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта.

На 29.10.2025 г. АУАН №* г. бил връчен на управителя на въззивното дружество и на 11.11.2024 г. спрямо въззивника било издадено процесното НП №*, в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв. НП било надлежно връчено на упълномощено от въззивника лице на 16.02.2026 г.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №* г., АУАН №* г., Покана изх.

№212-312 от 11.07.2024 г., ведно с пощенски плик и известие за доставяне, Покана изх.

№212-312 от 09.09.2024 г., ведно с пощенски плик и известие за доставяне, Протокол изх.

№129434 от 01.11.2024 г., Протокол изх.№129729 от 12.11.2024 г., Протокол изх.№74522 от 12.11.2024 г., разпечатка от информационен масив на НАП, Заповед №* г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №*

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Преди всичко, процесният АУАН напълно неоснователно е съставен в отсъствие на посочения извършител, доколкото липсват доказателства, същият да е бил надлежно уведомен и поканен да се яви за съставяне на АУАН. Съдържащата покана изх.

№212-312 от 11.07.2024 г. пощенска пратка не установява, адресата да не е намерен на посочения адрес, доколкото липсва удостоверяващо отразяване, адреса да е посетен и при отсъствие на адресата, да е оставено уведомление за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. По този начин въззивникът е лишен от правото да участва пълноценно в производството от неговото начало и да организира своята защита своевременно.

При това и в последствие, в твърде продължителен период от време, съставеният АУАН също не е бил надлежно връчен на въззивника и напълно неоснователно е приложена разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН и административно-наказателното 2 производство е било спряно с Протокол изх.№74522 от 12.11.2024 г.

Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В приобщените Протокол изх.№129434 от 01.11.2024 г. и Протокол изх.№129729 от 12.11.2024 г., е отразено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него не бил представляващо търговеца или упълномощено от него лице. Според настоящия състав на съда двукратно посещение на адреса, който е посочен за седалище на юридическото лице, в никакъв случай не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно, по кое време от денонощието е посещаван адреса , макар такъв реквизит да фигурира в бланката. Това е от съществено значение, доколкото се касае за посещение на офис на юридическо лице с конкретно работно време. В тази връзка, ако офиса е посетен в извън работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава неясно и защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Както бе изтъкнато, изпратените от ТД на НАП пощенски пратки покани за явяване на представител на дружеството за съставяне и връчване на акта, са върнати в цялост без надлежно отразяване, лицето да е търсено на адреса и при отсъствие да е поставено на видно място уведомление за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. Липсват и доказателства, контролните органи да са направили опит да изпратят съответните документи на посочената в търговския регистър електронна поща или да осъществят връзка по телефон, който също е посочен в справката за дружеството. В този смисъл, съдът намира, че съставения в отсъствие на представител на нарушителя АУАН, е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 ДОПК, касае административните производства, но не и административно-наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от ВС, а в последствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК - отм.), приложим по препращане от чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР ("съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл, наказателното постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3 ЗАНН – едва на 11.11.2025 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е многобройната, константна и изцяло еднозначна съдебна практика на Административен съд – Варна.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 01.07.2024 г., за представяне на годишна данъчна декларация за 2023 г., въззивникът * не е изпълнил вмененото му с чл.92, ал.2 ЗКПО задължение, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 02.07.2024 г., е осъществил 3 съответното нарушение. Въпреки тази констатация, правилната квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер на предвиденото наказание, при допуснатите съществени процесуални нарушения процесното НП следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №*, с което за нарушение по чл.92 ал.2 ЗКПО, н а * , е наложено наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4