Решение № 314 от 23.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330108778 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190 против М. Н. Х., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и чл. 48-56 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че като оператор на ел. разпределителната мрежа, в съответствие със ЗЕ и новите ПИКЕЕ, имал право да преизчислява кол. ЕЕ и да я фактурира, в случаите, когато било установено СТИ да не измерва точно или изобщо доставените кол. ЕЕ.

На 01.02.2023 г. била извършена проверка на електромер в имота на ответника – клиент на дружеството с № ..., представляващ стопански постройки/свинеферма в с.Б., с ИТН ....... СТИ било демонтирано и подменено, а проверката извършена в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, в присъствието на свидетел.

Съставен бил КП. Била извършена доп. проверка в БИМ, за която бил съставен протокол с констатация за осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, с монтирано доп. устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики, при което същият не отчитал консумираната ЕЕ. При наличие на предпоставките на 1 чл. 50, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, била извършена корекция на сметка и начислено доп. кол. ЕЕ от 10 157 kWh на стойност 6562,24 лева с ДДС за период от 92 дни, съгл. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ – 01.11.2022 г. – 01.02.2023 г. Била издадена фактура № 8292305395/22.03.2023 г., връчена на клиента, уведомен за корекцията. Не последвало плащане, при което било дължимо и обезщетение за забава в размер на 77,02 лева за периода 04.04.2023 г. – 10.05.2023 г.

Ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 3092/12.05.2023 г. по ч.гр.д. № 6652/23 г. ПРС за същите, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил интерес да предяви настоящите искове. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 11.05.2023 г. до окончателното погасяване и присъждане на разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенциите, в т.ч. – качеството си на „клиент“ на дружеството; посоченото място на потребление да е негова собственост и да е ползвал захранване с ЕЕ до обекти, находящи се на адреса; да е сключвал дог. за присъединяване с ищеца; двата КП и отразеното в тях като констатации; справката за коригиране на сметка; да е доставена и начислена ЕЕ, както и правилността при изчисляване на търсения размер на сумата за доп. кол. ЕЕ; липсвало правно основание за извършената корекция, както и ред за уведомяване на клиента, който да е бил спазен; периодът бил неправилно определен; да е бил осъществен нерегламентиран достъп, за който да има вина и който реално да е довел до неотчитане или неправилно отчитане на ЕЕ; получаването на писмо и протокол за проверка, както и уведомяване за процедурата по корекция; липсвала законова делегация за приемане на ПИКЕЕ – същите противоречали на ЗЕ, ЗНА, ЗЗД, ЗЗП. СТИ не било поддържано в изправност от собственика му, при което ищецът не можел да черпи права от неизпълнение на своите задължения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От представените – заявление до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ведно с декларация за започване на продажба на ел. енергия и декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, се установява, че ответникът е мрежови клиент на ищцовото дружество с кл. № ..... за обект в с.Б., с ИТН ..... Относно принадлежността на правото на собственост на имота по делото е представен нот. акт №..... посочен и от ответника в попълнените от самия него 2 документи – посочените заявление, ведно с две декларации. Същите не са оспорени откъм авторство или съдържание /пр. 2 о.с.з./, като се кредитират изцяло и доказват по несъмнен начин както качеството клиент на ответника именно за процесния обект с ИТН, така и правото му на собственост на същия. Възраженията в обратна насока, поддържани и в ПЗ, са неоснователни и в разрез с доказателствата.

В констативен протокол № 655072 от 01.02.2023 г. /л. 6/ е посочено, че представители на „ЕР ЮГ” ЕАД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на потребителя, в присъствието на свидетел, като електромерът е демонтиран за експертиза. Поставен е нов.

Приет е КП от БИМ № 48/15.02.2023 г. /л. 8/, в който е отразено, че – при отварянето му било констатирано, че е осъществяван нерегламентиран достъп до вътрешността – монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните характеристики на електромера. Посочено е, че проверката е извършена при изключено устройство за дистанционно управление.

Въз основа на констатираното, ищецът извършил едностранна корекция на сметката за ЕЕ на абоната за минал период, в която връзка е издадена и процесната фактура № 8292305395/22.03.2023 г. за доп. сума от 6562,24 лева за периода 01.11.2022 г. – 01.02.2023 г. /л. 10/.

Прието е заключение на СТЕ, в което вещото лице, след подробен анализ и конкретни аргументи, сочи, че – според описаното състояние на електромера в КП – върху него, в схемата на измервателната верига, е извършено външно неправомерно въздействие. Монтираното допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига е довело до възможността за външна /от дистанция/ намеса в отчета на количествата преминала ЕЕ и като резултат от това – до частично измерване на ЕЕ. С оглед горната фактическа обстановка и собствени изчисления, е прието, че при изготвяне на справката за коригиране на сметката за ЕЕ, ищецът правилно е приложил методиката за изчисляване на неотчетеното кол. ЕЕ, съобразно чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Остойностяването също е осъществено правилно, съгл. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и в съответствие с определената от КЕВР цена на ЕЕ за съответния ценови период. Имало регистрирано отваряне на капака към вътрешността на електромера на 19.09.2022 г. в 23:09 ч. СТИ бил преминал хронологични проверки, като били спазени сроковете по Заповед № А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г. за извършване на последващи проверки.

В устния си доклад пред съда ВЛ разяснява, че монтираното допълнително устройство за дистанционно управление позволява да се управлява процесът на измерване, т.е. възможно било да се включва в определен момент и да се изключва в друг. При включването му, било възможно електромерът да не отчита нищо, съответно било възможно да се изключи и електромерът да продължи да начислява. Допълва, че поради допълнителното устройство, електромерът понякога отчита, друг път – не, според това дали е включено устройството, като нямало данни и не можело да има за това дали е действало и кога. Обяснява, че по този начин електромерът отчитал много малко – текущо някакви количества във времето, когато устройството не било задействано, поради това и същото заблуждавало. След анализ и отварянето на електромера в БИМ се установило наличието му. За да бъде свален електромерът за проверка, вероятно бил направен анализ, че има регистрирано отваряне. Посочва, че не е била извършвана техническа проверка на място в периода до свалянето на 3 електромера, но дори и такава да е била извършена – уредът не се отварял.

Съдът кредитира заключението изцяло, като го намира за ясно, компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, отговарящо на поставените въпроси в пълнота, при подробни доводи. Оспорването на ответника е обяснимо, но неоснователно - експертът при устния си доклад е дал конкретен отговор – че данни за това дали е действало устройството и кога, няма и не може да има. Но е факт, че манипулация, чрез поставяне на това допълнително устройство, е осъществена.

Същевременно, от ответника допълнителни задачи към експертизата не са поставени, не е поискана и повторна такава. Принципно обстоятелството дали устройството е било използвано, или не, касае предимно правните аспекти на спора, като ще бъдат изложени и съображения в тази насока.

Относно правните въпроси:

За материалноправната легитимация на ищеца –

С оглед датата на проверката – 01.02.2023 г. приложими са ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.

25 от 30.04.2019 г./. В раздел IX са посочени редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като се доразвива законовата постановка на ЗЕ, въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които – „в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.“.

Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая - ищецът, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ /легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ/. Такъв е крайният потребител, в случая ответникът, който потребява електрическа енергия, като притежаваният от него имот е снабдяван именно чрез електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество.

Основанието за начисляване на процесната сума за ЕЕ не е наличието на облигационна връзка по доставка на електрическа енергия, а самият подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на клиент при различни предпоставки.

В тази насока е формираната нова практика на ВКС /напр. Решение № 50178 от 07.10.2022 г. по гр. д. № 3603/2021 г. на ВКС; Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д.

№ 2708/2021 г. на ВКС; Решение по гр.д. № 339/22 г. на ВКС; Решение № 115/17.06.2022г. по гр.д. №3817/2021г. на ВКС и др./, съобразно която материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от по - висока степен.

4

В този смисъл са и - Решение от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г.; Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г.; Решение № 269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г.; Решение от 02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г., Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г.; Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. – на ВКС, според които - уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ, не противоречи и на общото правило, че за доставена на потребителя ЕЕ се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която, съгласно действащия ЗЕ, е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, като това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начинът, по който са приети ПИКЕЕ – по предложение на доставчика /крайния снабдител/ и на разпределителя на електрическа енергия /оператора на електроразпределителната мрежа/.