Определение № 3484 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3484 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100500701 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Н. Й. Б. срещу определение № 20144926/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 22163/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на ищеца с вх. № 295282/09.09.2025 г. за изменение на определение № 20142877/28.07.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението с твърдение, че при оспорване на претендираните от насрещната страна разноски не е необходимо представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото оспорващата страна не претендира разноски за себе си.

Жалбоподателят счита, че в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени, като в случая присъдените от СРС разноски на ответника били и прекомерни по размер. Ето защо моли за отмяна на обжалваното определение, респ. на определението относно присъдените в полза на ответника разноски.

Ответникът по частната жалба С.Б.Н. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт (чл.

248, ал. 3, изр. 2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по подадено от Н. Й. Б. срещу С.Б.Н., Т.С.С. и ЖСК „Български художник“ искане по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването между страните върху описания в исковата молба съсобствен жилищен имот. С молба от 23.07.2025 г. ищецът е направил отказ от иска, поради което с определение № 20142877/28.07.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е осъдил Н. Й. Б. да заплати на ответника С.Б.Н. сумата от 800 лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция.

В срока за обжалване на определението ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК с вх. № 295282/09.09.2025 г. за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, с искане на ответника да не се присъждат разноски предвид характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и с оглед прекомерността на присъдената сума. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че поради липса на списък на разноските по чл. 80 ГПК искането е недопустимо и го е оставил без разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 9, молбата за изменение на решението в частта за разноските, когато не е представен списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Списъкът не е предпоставка за допустимост на искането по чл.

248 ГПК, когато то е за допълване на решението, тъй като съдът изобщо не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски в нейна полза – в този случай актът е непълен, като решаващият орган изобщо не е формирал воля по едно от наведените в процеса искания. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в мотивите на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 7, в които е посочено, че непълнота на съдебния акт е налице, когато съдът изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, докато в случаите на погрешно произнасяне, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, актът следва да бъде изменен.

Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК обаче не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане за изменение по чл. 248 ГПК. Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и за размера на претендираните разноски, за да бъдат те съобразени при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им, като оспори основанието за тяхната дължимост и/или техния размер. Предвид предназначението на списъка, настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал 2 да вземе предвид извършени от нея разноски по делото. До посочената хипотеза се отнасят и цитираните от първоинстанционния съд задължителни указания в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, изхождаща от страна, която не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Когато страната не е претендирала разноски и/или не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл. 248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени. В този смисъл – Определение № 518 от 28.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2046/2015 г., II т. о., Определение № 618 от 24.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2330/2022 г., II т. о. и др.

В случая ищецът не оспорва, че не е представил списък по чл. 80 ГПК относно претендираните от него разноски, но искането му по чл. 248 ГПК се отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната страна в процеса, поради което непредставянето на списък не е основание да се отрече правото му да иска изменение по реда на чл. 248 ГПК на прекратителното определение в частта за разноските. Искането на ищеца от 09.09.2025 г. касае изменение на определението от 28.07.2025 г. относно присъдените на ответната страна разноски, като е направено в срока за обжалване на този съдебен акт, поради което е допустимо и съдът е длъжен да го разгледа по същество.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение от 02.10.2025 г. е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по искането на ищеца, обективирано в молба по чл. 248 ГПК с вх. № 295282/09.09.2025 г. Изложените от страните доводи относно дължимостта на разноски в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС и тяхната прекомерност не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като касаят основателността на искането по чл. 248 ГПК, по което настоящият въззивен състав не е компетентен да се произнесе за пръв път, респ. тези доводи и възражения следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд след връщане на делото и произнасяне по същество по молбата по чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 20144926/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 22163/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 163 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 163 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4