Решение № 659 от 01.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4313/2026
- Вид
- Решение № 659
- Подписан
- 01.10.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Герасим Ангелов Пенчев, Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.343Б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 659 гр. София, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Емилия Ат. Колева
Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря Елена Ив. Чотова в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604313 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 135-ти състав ,от 23.02.2026г., по НОХД 17995/2024г., с която подсъдимият К. И. О. е признат за невиновен в това,че: На 20.10.2023г., около 03,25ч., в гр.София, по бул.“Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул.“8-ма“ към ул.“46-та“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Опел-Мерива“ с рег.
№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред , поради което и на основание чл.304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК.
С въззивния си протест прокурорът при СРП атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия О. да бъде признат за виновен и осъден по това му обвинение.
Прокурорът при СРП обосновава това си искане с изнасяне на твърдения 1 за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като твърди еднопосочност на доказателствените източници.
Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост, последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза,което обстоятелство било пренебрегнато от районния съд.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 21.09.2026г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , прокурорът от СГП изнася твърдения , с които не поддържа изложените във въззивния протест на СРП доводи, като изтъква,че съдебния акт на районния съд бил правилен и законосъобразен и в заключение моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, с която подсъдимия О. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.343Б,ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимия О. в производството пред Софийски градски съд се солидализира изцяло с мнението на прокурора при СГП и изразява становище, че инкриминираното деяние се явява несъставомерно и с оглед на това оспорената присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият К. О. редовно призован не се явява и не взема лично участие в съдебното заседание.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на СРП е допустим ,тъй като е депозиран своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
2
На 20.10.2023г. в гр.София подсъдимия К. О. управлявал лек автомобил „Опел-Мерива“ с рег. № ****, като се движел по бул.“Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул.“8-ма“ към ул.“46-та“ и около 03,25 часа бил спрян за проверка от полицейските служители Г. и Д.. Свидетелите Г. и Д. предложили на подсъдимия да бъде проверен за употреба на алкохол, като О. се съгласил и в 03,30 часа бил тестван с техническо средство „Алкотест дрегер“, което отчело положителен резултат за употреба на алкохол в концентрация 1,38 на хиляда. На подсъдимия О. бил съставен АУАН и в 05,20 часа му бил издаден талон за медицинско изследване и взимане на проби.
Подсъдимият О. бил транспортиран от полицейските служители до УМБАЛ „Св.Анна“-София, където в 05,40 часа на 20.10.2023г., от същия били взети биологични проби от кръвта му. На така взетата от подсъдимия О. проба от биологичен материал /кръв/ било извършено химическо изследване, при което в изследваната проба от кръв било установено наличието на етилов алкохол в количество/концентрация/ от 1,11 на хиляда /промила/.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил подробно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и способи за доказване: показанията на свидетелите М. Г. и И.
Д., писмени доказателства– АУАН, ПАМ, протоколи за проверка с техническо средство, за медицинско изследване и вземане на проби, за проверка на техническо средство,талон за медицинско изследване,протокол за химическо изследване, справка за съдимост, справка за водача, доказателствено средствопротокол за оглед на местопроизшествие, способи за доказване – СОЕ и СХТЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като изцяло споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.
Поради това напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от районния съд в резултат на коректен анализ на доказателствената съвкупност, 3 предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че осъщественото от страна на подсъдимия О. деяние се явява несъставомерно от обективна страна по чл.343Б,ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние по чл.343Б,ал.1 НК се изразява в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. От обективна страна, за да бъде съставомерно деянието е необходимо деецът да е приел в организма си етилов алкохол преди управлението на МПС или най-късно по време на това управление, т.е. преди да е преустановил действията си с уредите за управление на моторното превозно средство, който алкохол е преминал в кръвообращението му и е в количество/концентрация/ повече от 1,2 на хиляда.
Съставомерен елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.343Б,ал.1 НК е и реда, по който употребата на алкохол и количеството му в кръвта на водача на моторното превозно средство се установява, като указания от законодателя „надлежен ред“ е нормативно закрепен в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на деянието не е достатъчно единствено да бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а това трябва да бъде направено при спазване на „съответния надлежен ред“. Поради това отклоняването от този „надлежен ред“ при установяване концентрацията на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда всякога води до обективна несъставомерност на деянието. До обективна несъставомерност на деянието води и установяване на концентрация на алкохол в кръвта под 1,2 на хиляда при съблюдаване на подробните и конкретни изисквания на Наредба № 1/2017г., очертаващи „надлежния ред“. Т.е, за обективната съставомерност на деянието по чл.343Б,ал.1 НК е необходимо кумулативното настъпване /реализиране/ на две фактически обстоятелства- концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС да е над 1,2 на хиляда и това да е установено по предписания в Наредбата „надлежен ред“. Отсъствието, на което и да е от тези две обстоятелства, прави деянието несъставомерно от обективна страна. В конкретния случай, при съблюдаване на „надлежния ред“ на Наредбатапроверка с техническо средство, издаване на талон за изследване, вземане на кръвни проби в срока по чл.6,ал.6,т.1 от Наредбата и тяхното химическо лабораторно изследване, в кръвта на подсъдимия О. била установена концентрация на етилов алкохол под 1,2 на хиляда, а именно 1,11 на хиляда.
4
Поради това правилно и обосновано районния съд е стигнал до извод за обективната несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.343Б,ал.1 НК.
Противно на становището на прокурора при СРП, предписания от цитираната Наредба № 1/2017г. „надлежен ред“ не се изчерпва единствено с описание на административния ред/процедура/ за вземане на биологични проби и не установява единствено административно-технически правила за това, а закрепва нормативно/чл.1,ал.3 и чл.3а/ ,при това изчерпателно, средствата и способите, чрез които е допустимо да бъде установявана концентрацията на алкохол в кръвта /в конкретния случай/ и/или на наркотични вещества и техни аналози. След това в Наредбата последователно тези средства и начини са обособени по своето предназначение -технически средства, доказателствен анализатор, медицинско изследване и вземане на проби и химическо лабораторно изследване на тези проби- за концентрация на алкохол; и тестове, медицинско изследване за вземане на проби и химикотоксикологично лабораторно изследване на тези проби- за наркотичните вещества. С разпоредбата на чл.6,ал.10 от Наредбата, законодателя е ограничил приложното поле на техническите средства и тестовете, като е обвързал доказателственото им значение с липса на взети биологични проби и на тяхното химическо,респ.химико-токсикологично лабораторно изследване.
А с разпоредбите на чл.22,ал.1 и чл.23,ал.2 от Наредбата законодателя изрично и изчерпателно е определил дори и научните методи, чрез които следва да бъде извършено химическото,респ. химико-токсикологичното изследване на биологичните проби.
В настоящия случай, извършеното съответно химическо изследване на кръвните проби, взети от подсъдимия, лишава резултата от проверката на О. с техническо средство от доказателствено значение.
Заключението на назначената и извършена на досъдебното производство СХТЕ не е в състояние да обоснове обвинителната претенция на прокурора, не само защото такъв способ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта не е регламентиран в Наредбата и представлява отклонение от „надлежния ред“, но и защото реално го/“надлежния ред“/ игнорира, тъй като претендираната от прокурора концентрация от 1,40 на хиляда не би била установена по реда на Наредбата, а по ред, който се явява несъставомерен от 5 обективна страна.
Позиционирайки „надлежния ред“ в разпоредбата на чл.343Б,ал.1 НК, законодателя му е придал материално правно значение/при това обуславящо престъпния характер на деянието/, като го е включил в предмета на доказване по делото, наред и с другите обективни признаци от състава на престъплението, поради което същия няма характер на доказателствен способ по смисъла на НПК. Тази особеност на въведените с Наредбата правила/обект на доказване, а не способ за доказване/ сочи,че не е налице претендираната от прокурора при СРП колизия с правилата за доказване в НПК.
Всъщност именно тази особеност на състава на престъплението по чл.343Б,ал.1 НК е дала основание на съдебната практика да го разграничи от квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“ по смисъла на чл.343,ал.3 НК /напр./, като отчитайки липсата на материално правно изискване за спазване на „надлежен ред“ за установяване на това квалифициращо деянието обстоятелство, е приела,че то може да бъде установявано с всички доказателствени средства и способи по НПК/ ПП № 1/83г. на ВС/. Наред с това ВС в същото свое постановление изрично е посочил , че дори и в тази хипотеза, при ползване способа „химическо изследване“ на концентрацията на алкохол, то също следва да бъде извършено съгласно изискванията на „надлежния ред“/тогава Наредба № 9/1980г./,за да има доказателствено значение.
Необходимо е да бъде изтъкнато обстоятелството,че невъзможността СРП да обоснове обвинителната си претенция не е създадена от процесуалната дейност на районния съд или от законодателните решения, а от действията на полицейските служители и органите на досъдебното производство. Това е така, тъй като , макар в Наредбата да не е посочен изрично максимален времеви период между извършена проверка на водач на МПС с техническо средство, отчело положителен резултат и издаването на талон за изследване, то логическото тълкуване на относимите разпоредби на Наредба № 1/2017г., сочи, че този времеви период би следвало да бъде много кратък. В чл.3,ал.2 от Наредбата е посочено задължение на проверяващите за съставяне на АУАН при отчетен от техническото средство положителен резултат и едновременното попълване на талон за изследване. В чл.6 от Наредбата са посочени изискванията за съдържанието на АУАН и на талона за изследване, 6 както и задължението на проверяващите да връчат този талон на лицето с определен срок за явяване в лабораторията, а с чл.7 от Наредбата е въведено задължение за полицейския орган да съпроводи това лице до мястото за вземане на проби, при отчетен с техническо средство резултат над 1,2 на хиляда. Своевременното, последователно и точно изпълнение на така вменените на полицейските органи задължения гарантира в достатъчна степен актуалността и обективността на установената по този „надлежен ред“ концентрация на алкохол в кръвта.