Решение № 147 от 25.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Моника Л. Жекова при участието на секретаря Христина И. Христова като разгледа докладваното от Моника Л. Жекова Гражданско дело №

20203110110012 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 55497/109.8.2020 г., предявена във ВРС от ищеца М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: **** , чрез адв. Кр. С. - АК - гр. Варна, със съдебен адрес: *** против ответника „Б. П.П. Ф.- П., Ф., peг. № ***, осъществяващо дейност чрез „Б. П. П. Ф. С. „, клон България, гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****.Исковата молба е надлежно уточнена с уточнителна молба с вх.№58627/02.10.2020 г.

Наведените от ищеца в исковата и уточнителна молби фактически твърдения, от ищеца са следните :

Ищецът М.С. твърди, че на дата 29.10.2015 г. сключил договор за потребителски кредит CARU - 11632207 с „Б. П. П. Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ****.Правоприемник на „Б. П. П. Ф. „ ЕАД сочи ищеца, че е „Б. П.П. Ф.- П., Ф. „, осъществяващо дейност чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, гр.София с ЕИК ***.

Размерът на кредита за потребителски цели бил в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди лева) при срок на кредита 8 (осем) години, с 96 погасителни вноски и застрахователна премия от 9000 (девет хиляди) лева.

При сключването на договора, твърди още ищеца, че му била удържана такса ангажимент в размер на 500 (петстотин) лева. Годишният процент на разходите по договора бил 11.08 %, лихвен процент 9.97% и обща стойност на плащанията 45 290, 98 (четиридесет и пет хиляди двеста и деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева. До завеждането на иска,М.С. сочи, че бил внесъл за погасяване на кредита 53 (петдесет и три) вноски, всяка от които на стойност 471.78 (четиристотин седемдесет и един лева и 78 ст.) лева, представляващи като сбор сумата от 25 004,34 (двадесет и пет хиляди и четири лева и 78 ст.) лева. Твърдението на ищеца е, че договор за потребителски кредит CARU - 11632207 сключен на 29.10.2015 г. с „Б. П. П. Ф." ЕАД бил недействителен на следните основания:

1

Твърди се, че кредитното правоотношение се явявало недействително на самостоятелно основание, тъй като договор за кредит CARU - 11632207, също така общите условия и застрахователният сертификат CARU-1163220, неразделна част от договора за кредит, били сключени в противоречие с законовото изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК, който изисквал всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Не всички елементи на договора били представени с размер шрифт не по-малък от 12, което по силата на чл.22 от ЗПК правело, според ищеца, договора недействителен.

Твърди се, че не всички реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК били налице в процесния договор. В същият, сочи ищеца в исковата си молба,че кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 11.08%./.

Съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, обобщава ищеца. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема - 9.97 %, /фиксиран/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора.

Ищецът твърди, че таксата ангажимент на стойност 500 (петстотин) лева е неправомерно взета от него, не ставало ясно нито в договора нито в общите условия откъде била формирана като стойност.

По гореизложените съображения, кредитното правоотношение между страните сочи в сезиращата съда искова молба ищеца, че се явявало недействително на основание чл.22, вр. чл.10 ал.1 и чл.11 ал. 1 т.7, т.9а, т.10 и т.11 ЗПК и като такова не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

С оглед нормата на чл.23 ЗПК, който намирал приложение в случая, когато договорът за потребителски кредит бил недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.

Т.е. ищецът твърди, че той като длъжник не дължи на кредитора никакво парично изражение, тъй като платил чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Предвид горното, след като чистата стойност на кредита била в размер на 25 000 лева, с извършените от ищеца плащания в размер на 25 004,34 лв. до подаването на исковата молба, бил върнал изцяло стойността на кредита. Поради това твърди, че задължението му било напълно погасено.

Съгласно чл.22 от ЗП К, договорът за потребителски кредит се явявал недействителен,сочи още ищеца, когато не били спазени изискванията на ч л.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7 -12. Извън платената от ищеца сума, твърди същият,че не дължи заплащане на никакви лихви, такси и др. подобни плащания, поради недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Установената съдебна практика,сочи още ищеца,че приемала категорично, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следвало да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се още от ищеца, че независимо от това, че договорът за кредит е достатъчно четлив, в сертификата за уговорената застраховка, който бил част от договора, било безспорно очевидно, че е изготвен на шрифт по-малък от 12, бил нечетлив и неясен, което за ищеца се явявало самостоятелно основание за недействителност на договора предвид чл.22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.

2

Договорът за ищеца бил недействителен и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,лихвата, изчислена на база лихвения процент и допълнителните разходи.

Освен гореизложеното, ищецът счита договора за недействителен и поради това,че съдържанието на същия не отговаряло на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, т.к. погасителния план трябвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно каква част съставлява главница и каква възнаградителна лихва . В ПП - неразделна част от договора, според ищеца, такава разбивка нямало, посочени били размера на вноската и главницата.

Поради изложеното в исковата молба ищеца позовавайки се на нормата на чл. 22 ЗПК, счита, че сключения договор е недействителен и като такъв не може да създаде задължения.Нормите на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК сочи ищеца,че са императивни а за приложението йм съда следи служебно съгл. ТР 3/2013 на ОСГТК на ВКС.

При тези фактически и правни доводи ищецът е обосновал правния си интерес от избраната форма на искова защита.В уточнителната си молба от 2.10.2020 г.ищецът е посочил банкова сметка, по която може да бъде извършено плащане на исковата сума от 500 лв.Наведени са твърдения, че въпреки, че размерът на кредита е 25 000 лв., при сключване на договора от ищеца била удържана такса ангажимент в размер на 500 лв., реално предадена от заемодателя, като получената от ищеца сума била в размер на 24 500 лв., след удържане на такса ангажимент от 500 лв. В подкрепа на това твърдение ищецът представя с уточнителната си молба извлечение от сметка, издадено от „Райфайзенбанк“. Позовавайки се на нормата на чл. 23 ЗПК, според който текст - когато договорът за потребителески кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит, твърдейки че реално е получил сумата от 24 500 лв., но платил 25 004,34 лв.

При горните твърдения ищецът е обективирал следните искания по смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено,че договор за потребителски кредит CARU - 11632207 сключен на 29.10.2015 г. между ищеца и „Б. П.

П. Ф.“ ЕАД е недействителен поради противоречие с чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10 и т. 11 ЗПК; Да бъде осъдено ответното „Б. П. П. Ф.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 504,34 лева представляваща платена при начална липса на основание , ведно със законната лихва считано от дата 29.10.2015 г. на която дата е бил сключен недействителния договор за потребителски кредит CARU - 11632207, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 -во ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК „ Б. П. П. Ф. С., КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. Т. Д.,чрез юрисконсулт Л. Т. депозира следния писмен отговор:

Относно допустимостта и подсъдността на иска, ответната страна чрез процесуалния си представител счита, че искът с правно основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит е подаден от надлежна страна чрез редовно упълномощен представител, при наличието на правен интерес. Относно основателността на иска - така подадената искова молба според ответната страна се явявала неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена като такава. Мотивите на ответната страна затова са следните:

Действително на 29.10.2015 г. между „Б. П. П. Ф. С.., клон България“ (универсален правоприемник на“ Б. П. П. Ф.“ ЕАД) и М. Г. С. бил сключен договор за потребителски кредит под номер CARU-11632207, с размер на кредита от и застрахователна премия от 9 000,00 лв. Съгласно параметрите по същия размера на кредита бил 25 000,00 лв., който кредитополучателят се задължил да върне на 96 месечни вноски, всяка в размер на 471,78 лв., при годишен процент на разходите от 11.08 % и фиксиран лихвен процент от 9.97 % или сума на обща стойност от всички плащания 45 290,88 лв.

По отношение на твърдяната в исковата молба недействителност на договора за потребителски кредит: 1) поради неизпълнение на изискванията на чл. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) становището на ответника е следното: Посоченият договор за потребителски кредит бил сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и размер 3 шрифт -12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От кредитополучателя не били изисквани и/или събирани плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, непредвидени в договор с номер CARU-11632207.

Страните не били подписвали каквито и да е изменения и допълнения към сключения договор.Според ответната страна били необходими специални познания за установяване на размера на шрифта на процесния договор и дали този размер е по-малък от 12 бил технически въпрос - обект на специални знания, а не на окомерна преценка при обикновено визуално сравнение, което предполагало невъзможност да бъде преценен точния размер на използвания шрифт в оригинала на процесния договор. Използваният размер на шрифта в договора бил заложен изначално в електронната информационна система, използвана от „Б. П. П. Ф. С..“, клон България, а всеки договор се отпечатвал от автоматизиран софтуер. За максимална сигурност софтуерът не позволявал ръчната намеса и промяната на тези изисквания била невъзможна. В допълнение ответната страна обръща внимание, че било видно от приложенията към исковата молба,че кредитополучателят подписал договора на всяка страница, усвоил финансираната сума и изпълнявал договора до заплащането на сума в размер на 24532.56 лв. Тоест всички параметри по договора за кредит сбили изначално известни и ясни на кредитополучателя и изрично вписани на стр. 1 от Договора в графа, озаглавена „Параметри и условия“. Нещо повече, твърди ответната страна: с полагане на подписа си заемателят лично удостоверил, че съдържащата се в договора информация е била внимателно прочетена от него и че той се е запознал, разбрал и приел условията и параметрите на Договора /за справка - „Удостоверявания“ на стр. 5/. Въз основа на това М. Г. С. започнал и реално изпълнение по заема като е заплатил общо 53 вноски по 471,78 лв. или 24532.56 лв. (почти чистия размер на кредита), след което преустановил изпълнението по договора. Според обстоятелствената част на иска, ищецът /длъжникът/ развивал мотиви, че сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на няколко основания, сред които основно място намирало твърдението, че използваният шрифт бил с размер помалък от 12, макар че в исковата молба недвусмислено било посочено, че ищецът намирал договора за достатъчно четлив. Същността на изискването на чл. 10, ал. 1 относно размера на шрифта се свързвала с възможността на длъжника пределно ясно да възприеме съдържанието на Договора. В тази връзка ответната страна обръща внимание, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в частта, с която е определен минимален размер на шрифта, на който следвало да са написани всички елементи на договора за кредит, противоречала на приетото в Директива 2008/48/ЕО, чиито разпоредби били транспонирани в ЗПК. В съображение № 9 от същата било посочено, че на държавите - членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в Директивата, но това ограничение следвало да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез Директивата. Посоченото в съображението било закрепено като императивна норма в чл. 22, т. 1 от Директивата. В глава IV, чл. 10 от Директивата били посочени изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на договора за потребителски кредит. На първо място договорите за кредит следвало да бъдат изготвени на хартиен или друг траен носител, като всяка от страните по договора следва да получи екземпляр от него. Второ, договорът за кредит следвало да посочва по ясен и кратък начин елементите, посочени в чл. 10, т. 2 от Директивата. При съпоставка между двете норми, твърди ответната страна,че било видно, че директивата не съдържала конкретни изисквания за минимален шрифт, на който следвало да бъдат изготвени договора за кредит и приложенията към него. На практика в ЗПК законодателят въвел изискване, което не се съдържало в Директивата, което водело до значителни санкции за кредитора - загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита. Ограничението на чл. 10, ал. 1 от ЗПК досежно минималния размер на шрифта, сочи ответната страна, че било въведено от националния законодател в разрез с изискването на чл. 22, т. 1 от Директивата. По отношение на застрахователния сертификат ответната страна обръща внимание, че дори размерът на шрифта му да различен от този на Договора, това не се отразявало на валидността на договора за кредит, доколкото нормативните изисквания на чл. 10, ал. 1 касаели единствено последния. Отделно изискванията по отношение на формата и съдържанието били уредени в чл. 344 и 345 от Кодекса за застраховане , с който за застрахователните договори било регламентирано условието да са сключени в писмена форма, но липсвали каквито и да е разпоредби по отношение вида и размера на използвания шрифт. С оглед на това изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, обобщава ответната страна, че било неприложимо по отношение на застрахователния сертификат и нямало отношение към неговата действителност.; 2) поради неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК в договора за потребителски кредит сочи ответника, че бил посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора изрично бил посочен вида и размера на лихвения процент по кредита - фиксиран лихвен процент в размер от 9.97 %, като били указани и условията за неговото прилагане. В 4 договора не било предвидено при различни обстоятелства да се прилагат различни лихвени проценти. Наведено било и твърдение, че договорът бил порочен, тъй като в него не бил налице задължителен реквизит, изискуем съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, а именно - методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (в който били регламентирани изискванията към методиката). Действително, когато бил уговорен променлив лихвен процент, кредиторът прилагал референтен лихвен процент по определена от него методика. Съгласно чл. 33а тази методика безспорно трябвало да съдържа ясна и разписана в договора изчислителна процедура (формула), в която са посочени вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).